НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА: Нежната спирала

Без коментар

Нашето поколение няма световна война, нито голяма депресия. Нашата война е духовна. Нашата депресия са животите ни.”

Чък Палъник

Омърлушени, измръзнали и приведени от липсата на конската ни доза кафе за събуждане, свирепо настроени и породени за отмъщение, насочено изначално към самите нас и после към околните... Това сме ние... Нашата нежна спирала... Всеки човек има своя шипков храст, който го гледа, преценява, осъжда, одобрява, играе ролята на коректив на съзнанието и поведението му. Днес ролята на бодлите на нашия храст играе медията и дозата насилие, която тя ни инжектира.

Деляна е едва на пет.

Лъчезарно малко момиче, което обича всичко и всеки. Представите й за света са все още ограничени, но казва, че иска да бъде като Малкия принц, да има крила и да лети, мама винаги да й купува барбита и да не и забранява да си хапва Мак донълдс в неограничени дози.

Сама разучава всички опции на компютъра на баща си. И започва да сърфира из интернет пространството. Майка й споделя, че никога не е виждала опасност в това детето и да играе на игри. Но зад игрите се крият други неща. Често там се позиционират скрити зад никнейм лица с нечисти помисли. Приятелите на Деляна и споделят за социалната мрежа Фейсбук. Тя сама си прави профил там, след това си набавя доста приятели и незнайно как една социална среда става неизменна част от ежедневието й.

Става сутрин в 6. Пие топло мляко, приготвя се и отива на училище. Следобяд е на балет, прибира се, пише домашните и сяда пред компютъра. ,,Харесва ми да си чатя с разни хора"-споделя малкото момиче.

Така започва да си пише с лицето ,,демонче”- това е никнейма на лицето, търсещо контакт с малкото дете. Включва й се, започват да си пишат. Разбира къде учи. ,,Един ден ме пречака и ми даде бонбони, стана ми приятел, беше като тате- същият”- разказва Деляна. Вечерта ми писа, че ще ме вземе някои ден след балет и ще ме води на моя Макдоналдс. Мама не ме водеше напоследък, все имаше работа и мислих, че чичо Ицо ще ме заведе. Никой не знае името на господина, търсещ си плячка във виртуалното пространство.

Един ден, когато бащата на Деляна я чака, за да я вземе от училище вижда как дъщеря му говори с непознат. Отива при детето си, взема я и я разпитва какъв разговор води с непознати. ,Не разрешавам на детето си да разговаря с непознати"- твърди бащата. Тогава тя се нацупва и му казва, че чичо и Ицо щял да я води на цирк. "От този ден на сетне забраних на детето си да комуникира с този непознат. Не знаех кой е, какво иска от нея, та аз не следях с какви хора комуникира дъщеря ми. Аз и жена ми сме толкова ангажирани, че вечер дори не четем приказка на детето си. В замяна тя си търси приказки с някои друг, с хора, които не познава. Като се замислих се стресирах. Седнах една вечер и той се включи, мислеше, че е тя. Нелеп нещастник. Всичко ми стана ясно. Бедното ми дете"- с уплаха споделя родителя.

,,Всяка вечер колкото и да съм изморен и чета приказки, водя я да преяде с вредните полуфабрикати, които майка и забранява. Дори и купих памук от тоя, където е три лева за коша, ама толкова искаше. Господи не виждаме как прекъсваме връзката с децата си и как ги даваме в ръцете на търсещите плячка”- откровено споделя младият родител.

Ако тази история ти е позната изцело или отчасти, то навярно си попадал и ти в този капан, ако ли не, то значи си се запазил все още. Но никога няма гаранция! Защо шипковият храст дебне на всякъде!

Масмедиите-майка или мащеха? Препоръчителен родителски контрол /...Опа червена светлина...Забраненият плод е най-сладък, за това се приема като позволен! Мама и татко отдавна са си легнали. Почти полунощ. Добър вечер насилие. Искам да се инжектирам с кръв, борба, кеч тръшване истинско разбиване. Защо ми е потребно, за да съм в час с другите! За да мога и аз утре да знам хватките, когато моите съученици се сбият, да им отвърна със същото, че и аз знам много номера. Браво! Истински герои! Гордостта на мама!

На времето моето поколение даже събираше картинки, от тия разменящите се на кечисти. И се кефихме много, когато събирахме различни и колекцията ни се трупаше. Поне тогава гледахме, но не практикувахме. Днес с картинки не можеш да трогнеш вниманието на малките. Те жадуват за реални сблъсъци- в междучасието, в час, на улицата. Това са те... Изразяват себе си с насилие. Но защо се стига до там? И кои е виновникът, чиято присъда отсъждаме днес?Родители, медии, поколения? Каква нежна и дълга спирала.

След срещата ми с Деляна седнах, отворих стария си дневник от детските години и се разписах: Мое мило дневниче, сигурно не съм била прекрасно послушното дете и аз исках да летя като всички останали, но не след дълго разбрах колко продължителен може да бъде един човешки полет! Отбелязах си в календара деня- Х. Станах с усмивка, потеглих, срещнах хиляди изморени лица,в автобуса две хлапета се сбиха за едната дъвка, невръстен дядо изпсува шофьора на автобуса, някой на голямото кръстовище беше прегазил друг- само една човешка длан, обсипана с кърви се виждаше. Страшно, но гледах. И никой, нищо.

Колите на медиите фучаха. Надпреварваха се кой първи ще отрази събитието, кой ще състави новина от човешката трагедия. Не се догатваха сълзи, а усмивки на продажни материали. Колко несъпричастност. И колко мъка... Съдба... или насилие. Старият педофил издебваше своята жертва и си уреждаше среща с вече хваналата се в капана. Беше паднал първият сняг. Държавата пак беше изненадана. Колко хлъзгава история?