НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА: Стоп! Анорексия

По действителен случай!
Женската психология е дълбока и тайна загадка с много питанки. Мъжкото сърце трудно я отгатва и почти никога не разбира. Ние, по-красивата половинка на света, често живеем в собствен свят, зад чиито стени трудно допускаме други. Нашият лабиринт са стъпките ни нагоре-надолу. Сами си поставаме бариери, а зад отсрещната страна винаги стои по един прекрасен Х.

Снимка: Минко Чернев

В стремежа си да изглеждаме блестящо като Пепеляшка на бала си, често забравяме за самите себе си. Едва по-късно разбираме, че каляската ни е изоставила в мига на нашето лутане между днес и утре. А магията се е развалила точно в 12, защото не сме изглеждали както подобава. Какъв парад на суетата?!

Изпадаме в налудничави крайности. Той ще ме хареса само ако съм 1,70 и тежа 45 кг., а тези пъпки-като пубер съм. Самосъжаление... и пак ред сополи. И забравяме, че онзи срещу нас не цени образа ни в огледалото, а този кристалния на сърцето. До него пътят е дълъг, но не и невъзможен. Колко трънлив ще е, определяме самите ние.

Жалко е, че тръните ги посаждаме и отглеждаме ние. Мислим си, че стройната фигура ни дава една крачка преднина пред онази "леката", която се опитва да свали нашето момче. И борбата става още по ожествочена. Нареждаме картите и диктуваме всяко наше действие по ход. А той, дори още не знае, че ние го харесваме?

Изведнъж живота ти се преобръща. Без да подозираш как. Започва се спонтанно и най-често на шега. Един ден лунна диета- ще съм само на течности. Втори ден- ябълки. Трети- ориз. Четвърти- банан.

Докато стигнем фаза пълен глад. В началото е лесно, след време организмът привиква към този режим. Гледаш се и всеки ден се изумяваш от резултата. Но искаш още... Теглиш се по пет пъти на ден, броиш грамовете. Пускаш си музика и демонстрираш гимнастика. Така се успокояваш, че онази втората ябълка, където не трябваше да я ядеш ще се изгори.Купуваш си велоалгуметър, след време и теглилка.

Мериш си порциите. Вътрешно се самоизяждаш... Хората забелязват разликата.Ти я прикриваш. Искаш още. Нямаш пределна граница, но знаеш, че можеш по-добре. Старите дрехи ти овисват, подменяш гардероба си. Мъжете ти смигват (но това е само във подсъзнанието ти). Те всъщност си мислят, че ти имаш проблем.

Приятелите ти започват да си мислят,че си болна. А ти си щастлива. Летиш... Летиш... Докато не рухнеш. Кръвното ти пада. Не искаш и да помислиш за сладко. Пак продължаваш да ръфаш сухарите. Нямаш потребност от храна. Пиеш конски дози вода. Това те кара да живееш.

И един ден принцесата рухва. Рухва в онзи миг, когато си мисли, че тя вече е перфектна и ще го плени. Него го няма, той се забива с поредната, без да гледа колко тежи- 50 или 80кг. А ти, ти лежиш на системи. Малко след полунощ е. Приказката не е в теб. Ти си сама, между белите стени на клиниката с аромат на болести. Ти си болна. Диагноза- АНОРЕКСИЯ.

Тялото ти е изпито. Ти си един движещ се скелет. Повръщаш храната, гади ти се от миризмата. Сега той няма да те погледне никога. Защото света е както преди, другите се забавляват, а една душа бере живот.

Благодаря на момичето, което ми разказа своята история.