Контролно по Политология №2

Контролното по Политология включва: Карл Попър, Алексис дьо Токвил, Ралф Дарендорф, Робърт Дал и Политическите режими

Тъй като в учебника няма информация за Робърт Дал, а е включен в контролното, тази сутрин извадих и систематизирах информацията за него, която намерих в интернет.

(ВАЖНО: Погледнете коментара под статията, тъй като добавената информация е от по-голяма значимост!)
_______________________________________________________________

Демокрация
Робърт Дал
Американският политолог Робърт Дал е един от основателите на теорията за анализ на властта известна като “плуралистична теория на демокрацията” и най-виден представител на т.нар. “плуралисти”.
- статията му “Критика на модела на управляващ елит”
Плуралистичната теория за функционирането на властта разработена от Дал и неговите колеги се появява като критика и отричане на тезата, че американското общество е общество с властен елит, изразена в трудовете на двама представители на американската елитарна концепция – Флойд Хънтър и Райт Милс. Именно поради тази причина при едно кратко представяне на основните принципи на плурастичната теория е полезно да се премине през запознаване с някои от главните положения на американската елитистка теория.
На първо място трябва да се спомене, че Милс отхвърля популярния по негово време психологически критерий, като обяснителен принцип за появата на властен елит. Според него, когато се разглеждат причините за сформиране на американския управляващ елит, изследователят трябва да придаде по-голяма тежест на достъпа до ресурси, спецификата на икономическото регулиране от страна на държавата или възможностите, които капиталистическия обществен строй разкрива пред техническото развитие, отколкото да се съсредоточава върху психологическите качества и характеристики на дадени личности. Милс приема, че има не един, а три източника на власт, които са институционално организирани – те са икономически (институцията на корпорациите), политически(институцията на държавата) и военен(институцията на армията). За него подходът към проблема за властния елит се съсредоточава главно върху разглеждане на обществената значимост на позициите на този елит в основните инсититуции.
Още в началото на текста Дал обявява несъстоятелността на онзи подход за разбиране на политиката, който твърди, че съвременните демократични общества са доминирани от определено малцинство, което взима главните решения и концентрира властта в ръцете си. Според него “моделът на управляващия елит” съдържа в себе си притегателна сила, очароваща незапознатия с механизмите на демократичното общество, давайки му самочувствието, че отхвърля булото на своята некомпетентност и навлиза в истинската същност на управлението. Основната привлекателност на елитарния модел за властта, според политолога е, че поставен по подходящ начин той е практически необорим дори и от емпирични данни. Това се обяснява с неговата характеристика - всяка атака срещу състоятелността на модела да бъде неутрализирана чрез т.нар “безкрайна регресия на обясненията”. С други думи в случая, дори емпиричните данни да оборват съществуването на реален политически елит, защитата се премества на следващо ниво, аргументиращо се, че зад параванните управляващи стои истинският недосегаем и “невидим” елит и така до безкрайност, рискувайки да се потъне в една теория на конспирацията, така привлекателна за мнозина.
Широко познатото разбиране за властта дадено от американския политолог е, че “А има власт над Б дотолкова, доколкото може да накара Б да направи нещо, което Б иначе не би направил”, като в последствие допълва, че властното отношение изисква успешната реализация на тази потенция. Това допълнение е изключително важно и характеризира схващането на “плуралистите” за властта. Дистинкцията, която Дал прави между потенцията и реализацията на властта му дава основание да заключи, че за дефиниране на политическия елит в дадено обществото не е достатъчно да бъдат открити онези групи, които имат висок потенциал за влияние, а и в система, в която по “ключови въпроси” съществува постоянен консенсус е невъзможно да бъде проверена хипотезата за наличие на управляващ елит.
За Дал управляващите, които са избрани по правилата, зададени от демократичната система, не би трябвало да се приемат за управляващ елит в смисъла приеман от “елитарната теория”, независимо че е възможен случая, в който те представляват интересите на малцинство от обществото. Този случай обаче ще бъде предизвикан по-скоро от характера на представителната демокрация и дори избирателната система, отколкото от определени целенасочени усилия.
Както споменахме Дал и плуралистите съсредоточават своето внимание върху реализиращата се власт. Тя според него е функция на потенциала за контрол върху процеса на вземане на ключови политически решения и потенциала за единодействие. Ако една от двете характеристики липсва у дадена влиятелна група, то тя не може да бъде дефинирана като управляващ елит. Дал отдава по-голяма тежест на единодействието, доколкото високият потенциал за контрол на дадена група може да бъде неефективен при липса на обща визия и воля за неговото реализиране.
Дал отрича политическото неравенство да е надеждно доказателство за наличието на елит. Няколко са предпоставките му за несъгласия тук.
1) той не отрича съществуването на неравенството в ресурсите за влияние в демократичното общество, но отхвърля тезата за тяхното кумулативно съсредоточаване в определена група (съществува неравенство, но то е некумулативно неравенство, като ресурсите не се концентрират, а се разпределят сред множество групи)
2) дори дадена група да е изключително влиятелна в дадена сфера, то не е задължително тя да има влияние във всички обществени сфери на същата политическа система ( Дал не смята, че политиката е най-влиятелната човешка дейност, рефлектираща силно върху всички останали социални области)

Дал разделя гражданското общество на два типа:
homo civicus – този слой от обществото, който не смята, че политическата активност е подходящата дейност, която ще му осигури образно казано “добър живот” според неговите планове и концепции
homo politicus - онзи малоброен слой от населението, избрал активната гражданска и политическата дейност и прякото участие в процеса на вземане на решения.
Според Дал това разделение в демократичното общество на политичен и аполитичен слой е напълно нормално, като и двата слоя не са лишени от ресурси за влияние. Политически активните влияят, чрез механизмите на формалната власт, докато аполитичното мнозинство индиректно оказва влияние върху процеса на вземане на решения чрез потенцията за политическо действие, която съдържа в себе си. Homo civicus притежава ресурс, който може да бъде приведен в действие при желание или несъгласие, което кара homo politicus да управлява така, че да не позволява тази потенциална власт да се активизира и да се обърне против него. Трябва да се спомене, че това може да се приеме за характерно единствено за демократичната система, където изборния характер на държавните длъжности дава най-голяма възможност за мирна смяна на управляващите. Дал приема, че нито една “малко по-многобройна група” в демократичното общество не е лишена от определени ресурси за влияние. Като при взимането на ключови решения няма ресурс, който при всякакви спорни ситуации и видове несъгласие да е доминиращ. Влиянието, което притежават и оказват дадени групи може да е ефективно при решаването на определени въпроси, но да е без тежест при други важни решения.
Разделението, което Дал прави между Homo civicus и Homo politicus, навежда различните политически изследователи на мисълта, че плуралистите приемат апатията, с която голяма част от обществото се отнася към политическите въпроси като израз на удовлетвореността, която то изпитва от политическата ситуация. В противен случай аполитичния слой би активизирал своята потенция за влияние и би се превърнал в политически активен.
Робърт Дал посочва пет условия, поради които хората биха се занимавали активно с обществени дела:
1. Личната мотивация
Има хора, които изпитват удовлетворение от осъществяването на такъв род дейност. Те се чувстват подготвени, информирани. Участието в обществени дейности им дава възможност за широки контакти и достъп до повече информация. Чувстват се полезни и необходими за себе си и за другите. Не считат времето и усилията, вложени за такава дейност за загубени.
Други са мотивирани от възможностите за получаване на облаги, като резултат от тази дейност - било то лично за себе си или за определена група, общност, към която принадлежат. Обичайна практика е, участниците в органи или институции, които са ангажирани в подготовката на решения и с тяхното реализиране, да се ползват с определени привилегии било заради самото участие, било в последствие - от резултатите от прилагането на съответното решение.
2. Наличието на алтернативи.
Наличието на алтернативни възможности за развитието на даден процес или решение също е мотивиращ фактор за участие в обществените дела. Участието във вземане на алтернативни решения дава възможност на гражданите да избират кое от тях отговаря по-добре на интересите им. Мотивира ги да предприемат конкретни действия, които ще подпомогнат реализирането на варианта, който ги удовлетворява. Обикновено отсъствието на ал-
тернативно решение на проблема, или липсата на информация за такова, на практика, обезсмислят участието. Ако проблемът има едно единствено решение, то така или иначе ще се случи и без участието на гражданина.
3. Влияние върху резултатите.
Активното участие на гражданите в общинските дела до голяма степен се определя и от реалната възможност тяхното участие да повлияе на резултатите от дадена дейност, още повече, когато разчитат, че това влияние ще бъде положително по отношение на поставените цели.
4. Приложимост на знанията и уменията.
Гражданинът би участвал много по-активно в решаването на даден проблем, ако притежава познания и умения приложими към съответния проблем. Участието на учителя в комисията по образованието или в комисията по проблемите на младежта и спорта, би било много по-активно, отколкото в комисията по архитектура и градоустройство. Там той би се чувствал некомпетентен и ако реши да участва пълноценно, това ще му отнеме много повече усилия, а е възможно и да се разочарова.
5. Гражданите биха участвали в обществените дела, ако не са необходими много усилия и време. Ако участието в обществените дела изискват много усилия и време, които той преценява, че би използвал по-полезно за себе си и за близките си, вероятността да се включи е минимална.
Естествено, тези условия не са взаимно изключващи се и при всеки конкретен проблем или дейност, гражданинът може да прецени кое от условията би го мотивирало да участва или да не участва изобщо.

Робърт Дал обвързва своето виждане за елита, който властва, с полиархичната концепция за власт. Многовластието се противопоставя на централизацията на властта.