Страници

сряда, декември 17, 2008

Новата класова структура на българското общество след прехода

Източник

НОВАТА КЛАСОВА СТРУКТУРА
НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО СЛЕД ПРЕХОДА


доц. Михаил Мирчев


Новата класова структура на съвременното българско общество е огромна тема. Тя е свързана с реалната структура на обществото, защото когато говорим за слоеве и класи, всъщност става дума за хората - за групирането им в общности, обществените отношения между тях, за неравенствата и привилегиите, за мобилността и житейските шансове. Всичко друго е някаква форма на функциониране, на институции и формализирани структури, на закони и бюрократични механизми.
Какво става със социално-класовата, или социално-общностната, или с професионално-общностната, или с класово-стратификационната структура на обществото в условията на глобализация, от 1990 г. насам? Частен случаи е какво стана с класовата и стратификационната структура на България в хода на прехода и в резултат от него?


Обществото на СРЕДНАТА класа

Нека първо очертаем стратификационния профил на едно богато западно общество с устойчива държавност и нация-за-себе си.<1> Това, всъщност, е идеалът за стратификационен профил. Бил е реалност в средно-големите европейски държави<2> през 60-80-те години, все още е реалност в скандинавските държави и в някои специални държави като Швейцария, Белгия, Холандия. Това са общества с балансирана структура, с доминиране на средните класи, с елити и низини, между които няма поляризация. Сега се съпоставяме с този идеал - първо идеологически, и второ носталгично.
Елитите са ясно обособен слой, с всички основни компоненти - капиталово-икономически, политически и държавнически, на науката и изкуствата, на медиите и шоу-бизнеса, на образованието и здравеопазването, традиционни и нови елити. Става дума общо за голяма обществена прослойка, от порядъка на 15%.
Важно е, че сред елитите доминират демократични публични традиции и норми на поведение, както и изявено национално достойнство и отговорност. Действат данъчни и граждански механизми за възпиране този елит да се олигархизира, възпира се олигархизирането като риск за държавата и обществото.
В такива държави елитите не изневеряват на своята обществена роля да бъдат лидери на нацията и нейните специфични интереси, както и граждански радетели за устойчивата държавност и на държавния суверенитет и достойнство. В това си измерение елитите съхраняват своята морална обществена и държавническа характеристика. Не се трансформират в елити от тип "транзитни пътници" или местна клиентела на глобални елити, а остават в достатъчна степен във функцията си на национален елит.
Средната класа е в порядъка на 40-50%, доминира като граждански и професионални общности. Устойчива е в личностен и семеен, в поколенчески и социален, в професионален и статусен план. Активна политически е, с консервативна доминанта. Стабилизира политическата система като в същото време е отворена за нововъведения, но умерено, винаги с малки и премерени стъпки. В този смисъл средната класа дава стабилност и на самото развитие, като предпазва от екстремизъм и волунтаризъм. Заедно с това средната класа е масовият граждански носител на демократичността, при отстояване принципа за граждански свободи и права на личността, има смелост да се противопоставя открито и упорито на посегателства върху демократичността и свободите в обществото. Изобщо, това е гражданската зона, особено високите средните слоеве (на средната класа), които в най-голяма степен са носители и са радетели за свободата. Нито елитите, нито по-ниските слоеве имат интереса, манталитета и смелостта да отстояват свободата, както средната класа.
Високата средна класа е с изключително висок обществен престиж. Преди всичко на базата на своята експертна производителност, висока квалификация за решаване на специални обществени проблеми, достойнството на професии и социална прослойка, която концентрира знанието и културата, образоваността и експертността в държавата, икономиката и обществото като цяло. Именно тези прослойки демонстрират най-високите стандарти за качество на живот - не на материален стандарт на живот (тук елитите са водещи), а качество на живот като една по-широка и комплексна характеристика.
Ниската средна класа е стабилна в дребния си бизнес, в чиновническата си служба, в свободната си професия, за която има пазар и достатъчно добри доходи. Има стабилна жизнена перспектива, не само за себе си, но и за поколенията напред. Има високо гражданско и национално самочувствие. Поддържа сравнително висок материален стандарт - осезаемо висок спрямо ниските класи и самолюбуващо се висок спрямо средните и ниските класи в по-бедните държави. Стабилността и самоувереността на ниската средна класа е масовата гражданска спирачка пред елементарни политически популисти и манипулатори. Последните имат шанс само при дестабилизиране именно на ниската средна класа.
Като цяло средната класа в най-голяма степен е носител на гражданската ценност "труд", на стремежа към жизнен просперитет чрез труд и професионална кариера. Още и предаване на тази ценност към младите поколения и унаследяване на специалните професионални позиции, на трудовите качества, на производителния принцип във философията на живота изобщо. В това си измерение средната класа има изключителна роля за нормалното развитие на обществото. Нито при елитите, нито при ниските класи трудът е върхова ценност.
При елитите - тъй като при тях доминират ценностите "власт" и "богатство", "публичен престиж" и "светски живот". Тук позицията е по-важна от личните качества. Заемането и удържането на висока позиция не винаги става при наличие на лични качества и достойнства. Заемането и удържането на висока позиция не винаги става поради труд, професионални таланти, делови постижения. В този смисъл е и социологическото понятие "статусна несъвместимост".
При ниските класи трудът също е ерозирана ценност. Първо, защото сред тях в голяма част от случаите работата е нещо отчуждено и инструментално, работи се заради парите, заради оцеляването, заради семейна и друга принуда. И второ, защото безработицата и несигурността са големи, както и принудата да се мигрира в търсене на работа, да се ходи на гурбет - сега на това се казва да ставаш гастърбайтер. И още, поради нуждата да се работи нещо, което не е по придобитата специалност и занаят, което е далеч под интелектуалното равнище на човека, което е ниско-престижно и уронващо достойнството.
Ниските класи в тези общества са голям процент (30-40%), но те не са в тежест на обществото като цяло. Обратно, ниските работнически, земеделски и чиновнически прослойки и общности в огромното си мнозинство са работещи и достатъчно производителни, социализирани и интегрирани, уважаващи институциите на властта и на гражданското съжителство. Огромната част от тях са образовани над гражданския минимум за нормалност - основно и средно образование, базово общо или професионално.<3>
Преобладаващата част от тях са в зоната на относителната бедност, но не са затънали дълбоко към мизерията, а обратно - имат малка "дълбочина на бедност". Близо са до границата на социалния минимум, далеч са над опасната граница на жизнения минимум на оцеляването. Всъщност, това са низови прослойки и общности, които имат достатъчно висок стандарт на живот, имат шанс да се преборват и за добро качество на живот, в перспектива могат да се движат към по-добро.
В сравнение с низовите класи и дори с голяма част от средните класи от други по-бедни страни тези прослойки имат висок стандарт, сравняват се и черпят високо самочувствие, чрез пътувания и почивки в по-бедни страни могат чувствително да повишат своя реален стандарт и качество на живот. Принадлежността на тези хора към авторитетна нация и силна икономика и държава, самo по себе си до голяма степен компенсира относително ниското им класово самочувствие и статус. По тази линия тези хора допълнително биват обвързвани към своята нация и държава, чиято ценност е доминантна в мисленето и самооценките им. Материалната и класовата им бедност и неравенство се компенсира чрез националната им принадлежност, от която те черпят сила и чувство за превъзходство.
Последното бе от особена важност в предишния период при сравняването със социалистическите страни (60-80-те години), продължава и сега при сравняването с така нар. "нови демокрации". Това е една от причините за така нар. "обуржоазяване" на манталитета на класическата работническа класа (по Маркс) в западните страни и за затъването им в консумативно самодоволство - според логиката на така нар. "потребителско общество" и неговата вещна масова култура.
В онзи идеализиран период на обществото на средната класа (60-80-те години) всички основни социални прослойки и класи са се развивали с позитивно натрупване и перспектива - и елитите, и средните класи, вкл. ниската средна класа, и низовите прослойки на относителната бедност. Всички те са забогатявали в по-голяма или в по-малка степен, разширявали са жизненото си пространство и мобилност, потъвали са във все по-многообразно и изкушаващо потребление, привиквали са към удобството и услугите, натрупвали са цивилизационно самодоволство и високомерие.
Това е реализираната "американска мечта", по-общо това е практическото основание за идеализиране на западните страни - дори бедните подобряват положението си, субективно и те "забогатяват", в сравнение с предишната си нищета.
Затова в този период тези западни държави са били с
такава класова умиротвореност. Просто всички са били доволни, възприемали са обществото като благоприятно устроено за тях, възприемали са държавата като разумно и отговорно управлявана. Всички класови антагонизми са били в голяма степен омекотени и компенсирани. Теорията за "потребителското общество", което също става някак си безкласово, е идеологическият венец на този период на всеобщото благоденствие в западните страни.
Затова тамошната така нар. "работническа класа" или това, което днес прилича на работническа класа в Марксовия смисъл, не е революционна и не иска да сменя модела на обществото. Дори не е лява и често в реалната политика подкрепя десни формации и лидери. Затова тя по същество е конформистка и реформистка като идеологически и политически нагласи.
Доколкото има масова култура, ако се върнем към понятието на Маркузe за едноизмерния човек, това по принцип е и работническа класа или нещо, което прилича на работническа класа, която принципно се деидеологизира и деполитизира. В условията на онова общество на високо и нарастващо потребление, на нарастващ стандарт на живот, на национално и цивилизационно самолюбуване и високомерие към останалите по-бедни народи, класата принципно се деидеологизира - удобството на бита поглъща политическото мислене. Това е една от двете основни причини за рязко свиване и на избирателната активност западните страни - всъщност, по време на избори мисловната деполитизация се опредметява в изборна пасивност.
В част от тези държави и общества има и низини, които са аутсайдерски, но те са минимален процент и освен това като правило са от чужденци имигранти, които нито желаят да се интегрират изцяло в своята нова Родина, нито са възприемани като равностойни съграждани от страна на народа-домакин и неговата държава. В големите страни на Западна Европа тази маса на аутсайдери, компактни маси от гастърбайтери, квартали от неинтегриращи се имигранти, са далеч по-голям процент. Но през периода на разцвет (60-80-те години) тези рискови граждански маси са били добре контролирани, действали са мощни икономически стимули те да са мирни и примерни, редките избухвания на бунтове или обратно на ксенофобски ексцесии бързо са били овладявани.


Глобализацията и новият полярен стратификационен профил

Ако начертаем и втория профил по Щайнгард, динамиката на профила по същите децилни групи в САЩ, но вече през 80-90-те години, картинката рязко се променя.
Глобалният елит натрупва скоротечно допълнително огромно богатство. Докато високата средна и средната класа започват бързо да свиват своето богатство, да се ограничават, застават пред призрака на нестабилността и загубата на възможности.
Най-ниско платените спират нарастването на доходите си и започват да се движат надолу. Отрязва се светлата им социална перспектива и започват да затъват в културата на бедността и на обществената онеправданост. А най-отдолу започва да се натрупва огромна маса критична и безперспективна бедност. Аутсайдерското дъно застрашително набъбва като брой и процент, концентрират се компактни граждански маси и безконтролни за държавния контрол квартали и сиви зони.
Дистанцията между върха и дъното на пирамидата само за две десетилетия се удвоява и утроява. Средната класа бързо се свива, дестабилизира се, губи
основното си качество - стабилност и увереност в добрата си перспектива.
Това е процес, който с едно десетилетие изпреварване и в най-публични форми се развива в САЩ. После се пренася, макар и в омекотени социални форми, в Западна Европа. Междувременно бе имплантиран чрез шокови икономически и социални реформи в страните на "новите европейски демокрации". В България този полярен социален модел бе внедрен най-бързо, най-радикално, в най-крайни и уродливи форми. Казвам го със съжаление, но това е факт.
Този процес на разместване и раздалечаване по същество е поляризация на социалната и класовата структура на обществото. Нейните основни измерения са следните:

Схема: Динамика на стратификационния профил на "развитото пост-индустриално западно" общество - след Глобализацията от 90-те на XX век, начало XXI век

Първо, в условията на Глобализация социалната структура се разтяга неимоверно. Нагоре към върха на пирамидата - с откъсване над нея, и надолу към аутсайдерското гето дъно на пирамидата - с пропадане под нея. Отгоре и отдолу на практика се скъсва социалната връзка, принципно става дезинтегриране. Това е същността на поляризацията на социалната структура.
Променя се стратификационният профил на съвременните западни общества. Не само в периферните и бедните общества и държави. А и в централните и богати държави на западния свят. За съжаление, този процес в България стана в една екстремна степен и форма. Тук полюсите са ясно видими, дистанцията между тях и "здравата" социална структура на обществото също е релефно очертана.
Второ, върхът на пирамидата се издига неимоверно високо и се откъсва някъде в облаците. Върхът на елита се олигархизира - концентрира в ръцете си огромна част от общественото богатство, пряко овладява институциите на публичните власти, превръща останалите части от елитите в субелити, които са им лично зависими. Това е съвсем малка група от хора, които поради изключителността на своето битие закономерно придобиват и самочувствие за обожественост и царственост, за недосегаемост от граждански и политически контрол, усвояват манталитет за над-държавност.
Демократичността принципно нито им е в характера, нито в манталитета. Обратно, това е група, която има власт и упражнява власт, огромна власт. Следователно, естествено е да мисли и действа по логиката на централизацията, властовото декретиране, непубличността, използването на бързи и радикални механизми за решаване на проблеми и за постигане на цели.
Трето, средната класа и високодоходните специалисти задържат растежа и голяма част от тях започва чувствително да пропада. Ниската средна класа застрашително се дестабилизира, реалните й доходи стресово се свиват, застава се пред опасността от ипотечен фалит. Ниската средна класа става страхлива за бъдещето си, за оцеляването си в статуквото на престижна средна класа. Поради тази си нестабилност и страх тя от демократична гражданска маса се обръща и става манипулирана политически маса - започва да търси "силната личност" в политиката, към която да се хване и под нейното благодеяние да оцелее.
Спомнете си "Бягство от свободата" на Фром. Пренесете ситуацията в Българя от 2000 г. насам. И ясно ще се открои аналогичен процес: ниската средна класа като социална група, която най-лесно се прихваща от самозвани политици и популисти манипулатори. Първо бе Симеон (2001), после дойде Волен (2005), накрая Бойко (2007). Това са еднотипни популистки политически феномени, които търсят и намират своята социална база именно сред ниската нестабилна средна класа, масовото чиновничество, масовия дребен бизнес, който едва оцелява под натиска на големите, на бюрокрацията и на корупцията, сред масовия средно образована човек, който е фатално зависим от политическата и бюрократичната номенклатура и конюнктура.
Четвърто, в основата на обществената пирамида и под нея се натрупва огромна маса, която е затънала в крайна бедност, с екстремна и непоносима "дълбочина". Това е мизерстваща бедност, която закономерно и бързо води до социална деградация и сегрегиране, до критична болестност и малформации, до масова неграмотност и малограмотност. Както и до общностна култура на "жертви" на обществена изолация и дискриминация, до масова девиантност и криминалност. В края на краищата до примитивни форми на социалност, които съответстват на отдавна отминали исторически епохи.
Това е бедност, която отделя хората и общностите им от съвременното цивилизовано общество, а след това развива и агресивност у тях против него. В противопоставка на олигархичния връх, тук на дъното и дори извън дъното на обществото се концентрира голяма маса население - сега в България вероятно около 17-20% крайно бедни, вкл. около 5-7% гето изолирани и бедстващи.


Глобализацията като социално инженерство

Тук е мястото да кажа, че Глобализацията през последните 20 години ни най-малко не е спонтанен и хаотичен процес, както някои се опитват да ни убеждават. Не е процес, които се разгръща "отдолу нагоре". Обратно, очевидно е, че глобализацията е високо организиран процес - централно институционализиран, детайлно планиран, строго дисциплиниран, профилирано персонифициран по места, в отделните региони и държави, в икономическите отрасли и обществените сфери. В този смисъл глобализацията не е следствие от хаотичен граждански процес. Тя е продукт от воля и последователно действие. Светът 20 години очевидно бе движен в определена посока, при това високо организирано и с максимално "шоково" ускоряване.
Глобализацията е един ускорен, детайлно организиран и с ясно целеполагане процес на социалното инженерство - в отделните общества, които активно биват включени в процеса на Глобализация, в Европа като цяло и в така нар. Западен свят, в зоната на индустриалното и пост-индустриалното общество. Социално инженерство, което активно и бързо трансформира социално-класовата структура на обществата. Това е предпоставка, за да се реализират основните й цели. Това е и обективно следствие от новата структура на икономиката, новия начин на нейното регулиране и функциониране, от съответните нови елити, които излизат на върха и поемат реалната власт в обществата.
Ако се вгледаме в чисто управленски план практиката на глобализирането на България показва, че ролята на политическата власт в регулацията на обществената система не само че не намаля (в сравнение с до-демократичния период, до 1989), а обратно - (1) след един преходен период на плурализация сега вече отново се концентрира огромна свръх-власт, (2) но този път в над-държавни и дори в над-регионални органи и институции на реалната власт.
Властта, вместо да се приближава към гражданите и гражданските общности, вкл. като гласуващи в "демократични политически избори", се отдалечава от тях. При това се отдалечава драстично - до скъсване на естествени социални връзки. Скъсване до степен на кастовизиране на управляващите групи и принципното им откъсване от и над "гражданското общество". До степен на масово деполитизиране на гражданските маси, поради отчаянието им, че от тях нищо по същество не зависи. Поради което се обезсмисля съучастието им в демократичните форми за конфигуриране на властови органи и за легитимиране на властниците.


Новата стратификация в България

Стратификационният резултат от реформите и прехода в България има следните основни измерения:
Класово-стратификационният профил в България бе крайно поляризиран.
Оформиха се двата полюса в стратификационната пирамида.
Откъм върха: малка част от елитите се изтегли нагоре, обособи се олигархичен връх. Елитите вместо да укрепват като общност и ръководна класа, вътрешно се поляризират и разделят. В олигархичната група се концентрира огромно богатство, заедно с това и огромна реална политическа власт, огромна власт и над медиите.
Тези олигархични групи, съвсем малобройни, стават толкова богати, и толкова овластени, и толкова анонимни, и толкова недосегаеми, че всъщност се скъсва социалната връзка между тях и обществото - в техните родни държави, както и в глобалното общество като цяло.
По тази линия демократичните процеси се спират, изпразват се от съдържание, връща се монополизмът - не само в икономиката, но и в политиката. По тази линия неминуемо се и ще се влиза в противоречие и остра конфликтност с основните демократизиращи процеси в Европа, с вече създадената демократична инерция тук в България, с новите цивилизационни императиви на XXI век.
В политологията, в тази връзка от 10-15 години се говори за така нар. "предателството на елитите към демокрацията", типологизират се новите космополитни елити като "транзитни пътници", говори се за "недодялани индивидуалисти, които разбъркват целия свят", както и за "изчезването на лидерите".
В средата на пирамидата: средната класа бе свита и дестабилизирана. Високата средна класа започна да се изтегля нагоре като се интегрира към статусните елити. Изоставя естествения за себе си делови и производителен принцип за успех в живота и се съблазнява от богатството, от светската показност, от политическата позиция и властта. В този смисъл намалява своя ресурс и своята значимост като културен, експертен и творчески елит на нацията и обществото, за да заеме върхови институционални позиции.
Средата на средната класа рязко се свива, и остава в силна зависимост от политическата конюнктура и от глобалния капитал. Това е особено болезнено и дебалансиращо. Доколкото в средата на средната класа е средния национален капитал, както и средния национален мениджмънт, е добре поставената масова интелигенция, там е мястото на младите предприемчиви хора и групи, които трябва да наберат сила и опит, за да имат шанс да се разгърнат в голям мащаб в своята житейска зрялост. Свиването на тази гражданска съвкупност и оставането й в политическа зависимост директно отнема много от силата на нацията и от суверенитета на икономиката и на държавата.
Ниската средна класа масово се оказа в ситуация на оцеляване и страх от бъдещето. Това са хората на дребния бизнес, на масовия семеен бизнес, на масовите битови услуги, на средно поставеното и обезпечено чиновничество, на притеснената, но все пак активна интелигенция, както и на високо квалифицираните работници, занаятчии и земеделци. Когато ниската средна класа започне масово да фалира и да изпада, да става безработна и да се декласира, това неминуемо се есуща в атмосферата на обществото като цяло. Нараства гражданския страх от бъдещето, стопява се националното самочувствие, политическият популизъм намира своите масови избиратели.
Откъм дъното на пирамидата: натрупва се огромна като процент гражданска маса. Освен количеството си, това е компактно живееща и самоорганизираща се маса, която е заредена с голяма жизненост и агресивност. Става дума за гражданска маса от аутсайдери, от а-социални и девиантни, от изолирани и сегрегирани общности. Те са практически извън легалния пазар на труда и обществено-производителните дейности, извън закона и обществения контрол, извън културното пространство на една европейска нация и държава. Това, в рамките на обществото и държавата като цяло, е принципно изоставащ цивилизационен сегмент. "Сива зона" в обществото и държавата. В нея конфликтността става начин на общностно мислене, стратегия за изява, жизнена философия и заучено поведение;
В резултата на всички тези трансформации социалната връзка се скъса на три места: (1) между олигархичните елити и масата от така нар. демократични елити; (2) между интегрираните работнически слоеве на относителната бедност и аутсайдерското дъно на мизерията и гетата; (3) между високата и ниската средна класа, поради изтъняването и зависимостта на свързващата ги среден слой на средната класа.
Това разкъсване на социалната връзка на три места в социалната йерархия, всъщност, е основния структурен проблем и бариера: (1) пред стабилизирането на България - икономическо и политическо; (2) пред намаляване на социалната конфликтност - между класите и съсловията, между етно-националните общности, между регионите и София, между поколенията; (3) не дава възможност да се мобилизираме около ясни и консенсусни национални ценности и цели; (4) на тази "класова" обективна основа се разпада съзнаването ни като българска нация, като стойностна нация сред Европа, като нация с добро бъдеще.


Професионалната структура и поляризацията

Професионалната структура също бе рязко променена и деформирана в процеса на поляризация. В края на краищата рязко бе влошено качеството на работната сила в България. Само за 15-ина години ние от страна със сравнително високо образована и професионално добре подготвена и производителна работна сила деградирахме до страна с ниска и изоставаща от Европа образованост и културност на работната сила, с има остър дефицит на добре подготвени, високо квалифицирани и екипно възпитани работници и специалисти.
Има професии, които бяха премазани от пресата на структурната безработица през 90-те години. Една от най-поразените общности е тази на инженерите и по-специално високо-технологичните и изобретателско-внедрителските инженери, както и на високо-технологичните работници. Затворените заводи и институти просто ги разгониха по света, декласираха част от тях, спряха възпроизводството им. Сега отново се усеща техния дефицит, и това отново е структурен проблем. Другата масово поразена общност е на креативните високо-квалифицирани учени и изследователи - в областта на фундаменталните природни науки, в техническите науки, в областта на фундаменталните обществени и хуманитарни науки. Става дума общо за креативната ни научна, изобретателска и внедрителска интелигенция. Затворените институти, спрените пари за работа, унизителните възнаграждения, незащитеността на авторството и на патентите, всичко това и тях разгони по света, декласира част от тях, спря възпроизводството им. От друга страна, бързо се масовизират много професии, които са модерни и създават илюзии за свръх-цивилизованост. Такива са занаятите на служителите в маркетинга и рекламата, в пиара, в търговията и туризма, на финансовите и банковите служители, в адвокатското обслужване, на обслужването на компютърни мрежи и информационни системи. Общият знаменател на това професионално преструктуриране е, че общото интелектуално равнище на работната сила видимо и рязко падна. Много от високоинтелектуалните професии бяха заменени като маса от среднозанаятчийски - в администрациите и услугите. Всичко това създава краен дисбаланс в пазара на работната сила - дефицитност или свръхпредлагане, високи претенции с ниско покритие, вълни от нови професии, които се оказват ниско ефективни, критично свиване на експертния потенциал, зависимост от външни ментори и специалисти. Все висока конфликтност - тлееща, отложена, избухваща. При всички случаи - структурна.

Край

----------------------------------
<1>Първите 30-35 държави и национални общества, според рейтинга и класацията на Индекса на човешкото развитие, изчисляван от Световната банка. В началото на 90-те България е в тази зона. Сега е пропаднала 30 места по-надолу и вече не е в зоната на така нар. "развити" общества - с развита икономика, висок стандарт и балансиран профил на стратификацията си.
<2>С население около 10 млн.души.
<3>В България по Конституция сега този граждански минимум е завършване на основно образование (8-ми клас), чрез редовно и съзнателно обучение в училище до 16-та година на младия човек, което предполага индивидуално покриване на съответните държавни образователни стандарти. В повечето страни на ЕС има аналогичен стандарт - като граждански образователен и културен минимум.
Това, всъщност, е цивилизационен минимум за гражданска нормалност и функционална способност човек да бъде пълноценен на пазара на труда, в своята семейно-репродуктивна реализация, във всички свои публични и институционални взаимоотношения, вкл. при ползване на своите основни човешки и граждански права.

1 коментар:

  1. Тъй като графиките не се виждат добре, кликнете на "Източник" - в началото на статията: там е препратката към оригинала. Този текст, заедно с другия на Тофлар и следващите 2 ще са важни за изпита по Социология и не е лошо да им хвърлите един поглед ;)

    ОтговорИзтриване