Тема 4: Типове икономически системи

Система – съвкупност от елементи и връзките между тях

Икономиката като система – съвкупност от сфери /елементи/ и връзките между тях

Ако една система обхваща съвк. от елементи, предполага определен строеж. Ако обхваща определени връзки, предполага определена организация на връзките.

В зависимост от начина, по който се осъществяват връзките между отделните сфери и елементи, се определя какви са отделните типове икономически системи /типология/. Използват се различни критерии за определяне на начина на осъществяване на връзките. Един от тези критерии е механизъм на координация на връзките. Когато се формира административен механизъм на координация на връзките, се формира централизирана икономика. А когато се формира пазарен механизъм на координация на връзките, се формира пазарна икономика. При централизираната всички икономически функции се концентрират в 1 институция, която определя какво да бъде поведението на икономическите субекти, централно управлявани. А при пазарната всички ик. субект сам определя поведението си в зависимост от сигналите, които получава от пазара.

Ако използваме механичния начин на връзките м/у ик. субекти се формират 4 осн. Типа ик. с-ми:

1)пазарна

2)смесена

3)командна

4)традиционна

към 1) Пазарът е тази сфера, в която хората се срещат доброволно и свободно, за да разменят продуктите на своя труд. Пазарът като ик. с-ма е най-ефективната форма на връзка, изградена на базата на 2 основни принципа:

възмездност – с/у собствения продукт да получат чужд; присвояване и отчуждаване

еквивалентност – принцип на равната оценка, колко чужди продукта ще бъдат получени ц/у собствения, количествена пропорция на размяната, равнопоставеност на ик. субекти

В процеса на размяна се формира принципа на конкурентност на връзката. Това означава противопоставяне на частните интереси на отделните участници в размяната. За първи път този принцип е формиран от Адам Смит като “принцип на невидимата ръка”. Според него всеки участник на пазара се води от конкуренцията /невидимата ръка/. Според него когато един участник на пазара се стреми да задоволи своя егоистичен интерес, той в същото време създава условие за задоволяване не интересите на др. Участници в размяната.

Има 2 типа пазарни структури:

А) пазарна съвършена конкуренция – предполага пазар с неограничен брой участници, които имат малък относителен дял в реализираната продукция, поради което не могат да оказват влияние в/у пазарните сили (търсене и предлагане) и затова не могат да въздействат в/у формирането на пазарните цени. Пазарите на съвършена конкуренция са тези, при които равнището на цените е постоянна величина. Алфред Маршал – съвременните пазари са тези, при които цените на еднородните продукти лесно и бързо се изравняват, еднопродуктови пазари, еднородни, обхващат неогр, бр. Участници.

Б) несъвършена конкуренция – огр. Бр. Пазарни участници, относително голям дял в реализираната продукция, могат да влияят в/у пазарните сили, могат да влияят в/у форм. На цените; степента на диференциация на продукта е разликата. Видове несъв. Конк:

1) на пазара на стоките – формира се в зависимост от поведението на продавачите и възможността да влияят в/у предлагането

* монопол – единствен продавач на еднородна продукция; достъпа се определя от икономически бариери (мащаба на производството, естествен монопол, пр: Топлофикация) и юридически бариери (изкуствени – държавата дава изключително право на 1 участник; пр: военно, ядрено производство)

* дуопол – двама си разпределят пазарното пространство, определено чрез пазарни квоти, оказват влияние в/у цените

* олигопол – допускат се определен брой пазарани участници, които могат да бъдат производители на еднородна (хомогенен флуиден олигопол) или диференцирана (диференциран вискозен олигопол) продукция

* монополистична конкуренция – включва свойства, характерни както за съвършената, така и за монопола. На пазара - голям брой пазарни участници, достъпа е сравнително свободен, само диференциран монополистичен пазар. Прозводството на един диференциран продукт е единствен, но не може да се формира поведение на монопол, защото продукта е заместим.

2) на пазара на ресурси, купувачите на ресурси:

* монопсон – единствен купувач на даден ресурс

* олигопсон – ограничен брой купувачи на даден ресурс

* двустранен монопол – когато на пазара на ресурси се формира монопол при предлагането на ресурси и монопсон при търсенето на ресурси

пазарни дефекти- свързани с възможностите на несъв. Конкуренция да въздейства в/у цените

При намеса на държавата в икономиката се преминава от пазарна към смесена икономика – единство на функциите на пазара и ик.функц. на държавата. При нея целта е да се повиши ефективността от функц. На пазара и да се даде по-широк простор на конкуренцията, да се ограничи монополизацията.

Антитръстовско/антимонополно законодателство – закон за защита на конкуренцията

Ролята на държавата е да създава опр.правила и да съблюдава за спазването им от несъв.конк. Функции на държавата – постигане на стабилност (напредък на ик.с-ма), ефективност (простор за конкуренцията), справедливост (да се осигурят доходи за неработоспособните и безработните)

Ако функциите на д-вата се абсолютизират, се преминава към командна/централноуправлявана икономика. При нея държавата определя институцията, която разработва определени планове, които подчиняват ик.суб., ограничават ик.свобода. Характерно е, че основна цел е изготвянето на плановете, а в по-малка степен как се изпълняват те. Абсолютизира се “какво и в какви количества да се произвежда”. Това е слабоефективна икономика.

Традиционна икономика – първо стъпало в еволюцията на ик.с-ми, характерна за зараждащото се ик.общество с мн.ниско равнище на развитие; реализира се принцип на централно поведение, изключват се пазарните връзки и външните връзки; развитието се осъществява в размките на хиляди векове според обичаите на племето.

Тази лекция ни бе предоставена от Грета Петрова (гр.5003)

Лектор: проф. Трайчо Спасов