сряда, декември 23, 2009

Българските традиции на Бъдни вечер и Коледа!





"Тиха нощ, свята нощ"- Десислава


Коледа или Голяма Коледа– най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите празници. И докато Игнажден се приема за начало на коледните празници, то същинският е Коледа, която съвпада с периода на зимното слънцестоене.

Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в народния календар. Обичайно-празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, предпазващи мистични действия за осигуряване на плодородие и семейно благополучие.

Денят преди Коледа е известен като “Малка Коледа”, а навечерието на празника – като “Бъдни вечер”. На този ден във всеки дом се коли жертвеното коледно прасе. Стопанинът отсича дебел крушов пън- “бъдник”, който се запалва вечерта в огнището и трябва да гори непрекъснато през цялата нощ. На места бъдникът или “бъдното дърво” се запалва още на Игнажден и се поддържа горящо до Голяма Коледа. Според поверието горящият бъдник пази домочадието от кара-коня и останалите демонични същества, които бродят на воля от Коледа до Водици. Въглените и пепелта от бъдника се запазват през цялата година.

Трапезата на Бъдни вечер е постна. Жените приготвят пълнени чушки и постни сърми. Те са направили и малки кравайчета, които дават на децата-коледари, обикалящи по домовете на Малка Коледа. Свещта, която гори върху обредния хляб и паницата с вареното жито, също се запазват. С нея жените заплашват магически градоносните облаци през лятото. А пепелта от горящия в огнището бъдник, те изсипват в нивите и градините за плодородие.

Към полунощ по селските къщи тръгват ергените-коледари. Те са разделени по групи, като към всяка група има два “котарака”– момци, които вървят пред дружината и с мяукането си предупреждават стопаните за идването на “коледниците”. Коледарската група е наричана понякога “кол” или “магаре” (ерген, който носи подаръците) и “поп” (ерген, който изрича коледните благословии и молитви). Има случаи, когато сред коледарската дружина има и маскирани персонажи– със звънци около кръста, с бради и мустаци от коноп и прежда. Коледарите поздравяват стопаните и изпълняват песни за всеки член от семейството. Накрая “попът” поема коледарския кравай, украсен с варак, повдига го високо и изрича благословията за плодородна и здрава година.По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни. Първата песен обикновено започва с думите:


“Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!”


След песните, водачът на групата, която държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия:


От Бога ти много здраве,
от нас малко веселбица!”


Стопаните даряват коледарите със сланина и наденици, черпят ги с ракия и вино.

Няма коментари:

Публикуване на коментар