Да изляза или не? Да обуя ли ботуши и да ходя пеш или да си хвана автобуса макар и за една спирка? Няколко въпроса, чиито отговори се дължат на една причина…
Така, както зимата разкрасява света, обливайки го с нежния воал на снега, така, когато дъждът облива Студентски град. Само че не го прави по-красив, а напротив- прави го по-противен. Лошо обаче е не времето, а тротоарите, по които сме принудени да вървим или по-скоро не можем да вървим.
Не знам дали и другите си задават този въпрос, когато им предстои излизане, когато вали, но аз определено си го задавам. Защо ли? Кал, мръсотия и локви те съпътстват, дори когато искаш небрежно да се разходиш в градчето, приютило те за няколко години.
Елена МОНЕВА
Може би за някой чужденец, който идва за първи път в столицата, за да усети от „екстремизма” у нас, би било интересно да преодолее препятствията на нашенското градче. Уви, ние не сме чужденци! Макар че много българи така се чувстват в нашата страна - едни гости, дошли да видят за малко своите близки, а след това пак заминават. Заминават, но не на почивка, а на гурбет.
Ние, студентите обаче не сме нито чужденци, нито скотове. Не сме и хора втора ръка. Налага ни се да търпим неща, невиждани в другите студентски градчета по света. Да, там вероятно и заведенията, и дискотеките не са толкова колкото у нас. Но и калта не е толкова, колкото при нас. Част от пътищата ги оправиха, евала! С лъскавите си коли „бедните студенти” вече нямат проблем! Супер! Но тротоарите…тук вече има какво да се желае. Лошото им състояние, който е бил дори веднъж в Студентския град.
Тези, които са без коли, какво да правят? Те как да се придвижат от т. А до т. Б, без след това да изглеждат все едно са били на офроуд състезание? В случая пеш означава не само здравословна разходка, но и риск в какво състояние ще са обувките ти, прекарвайки ги през „читавите” тротоари на „Син сити”. Пред студента стои ежедневно дилемата да отиде ли пеш до университета или да нахлузи гумените ботуши и да се впусне в „дебрите на непознатото”.
Завали ли, става страшно. Да се чуди човек в краката ли да си гледа, да не го опръска някоя кола ли да гледа или по-точно да не го прегази. По повечето тротоари не може да се ходи нормално, така че е по-често срещано да видиш да се крачи забързано по шосето.
Но кой ли го интересува този проблем, неразрешен от години? Студентите? Постоянните жители на ж.к. Студентски град? А може би районния кмет Димитър Дилчев? Не знам кой точно е виновен за състоянието, в което се намират тротоарите. Знам само, че този път студентите не са виновни! Този път нещата не зависят от тях. Други са тези, които трябва да се погрижат за мястото на бъдещи специалисти и експерти. Хората, които градят бъдещето. Все пак някои са дошли да се образват. Сигурно на много хора не им се вярва, но има и такива студенти! Това са хората от онова неприветливо, изпълнено с кал и чалга място, което е квартал на Столицата- Студентски град.
*Sin City /„Град на греха”/: това е едно от наименованията на Студентски град сред младите хора
Няма коментари:
Публикуване на коментар