Милетската Школа (доклад по Философия)

УНСС
Факултет: „Икономика на инфраструктурата”
Катедра: „Медии и обществени комуникации”
Специалност: „Журналистика и масмедии”
Георги Марчев Георгиев, фак.№ 28150039, гр.5002
Философия

Милетската школа
(доклад)

Античната философия възниква през VI в.пр.н.е. Една от най-характерните нейни черти е, че е насочена към изследване на природата като цяло в нейната общност. Това се определя от ниската степен на развитието на познанието, което не позволява на хората да достигнат до анализирането на конкретните природни процеси и явления.
В тази особеност на древногръцката теоретична мисъл има както положителни, така и отрицателни моменти. Положителните моменти намират израз във формирането на една обща представа за света, без която е немислимо по-нататъшното разгръщане на познанието. От друга страна, в разнообразните нейни форми се съдържат всички по-сетнешни светогледни форми, а общото светоусещане на хората за света, макар и неподкрепено от емпирични факти, използвайки логическите разсъждения като метод, служи за изказването на много гениални догадки.
Недостатък на античната философия е игнориране изследването на конкретните неща, липсата на подробна доказателственост на всеобщата връзка на природните процеси и явления. За гърците тя е резултат от непосредственото съзерцание. Затова посоченият начин на разглеждане на света има съзерцателен и умозрителен характер. В процеса на формирането и развитието на античната философия се формират най-различни школи- питагорейска, елейска, мегарска, циническа и др. Една от тези школи е Милетската школа.
Милетските философи по същество за първи път формулират цял ред научни положения в общотеоретичната форма, започват да разработват общонаучни концепции, които полагат със самото това началото на преобразуването на науката във формата на теоретична наука. Талес, Анаксимандър, Анаксимен слагат началото на европейската научно-теоретична и философска мисъл. В теоретично незряла, наивна и неразвита форма те поставят фундаменталните проблеми на битието, свързани с необходимостта от изясняване на и установяване на неговите начала и на най-общите му и дълбоки причини. Милетските мислители правят първите опити за решаването на два проблема- за субстанцията и за източника на всички протичащи в света движения и изменения.
Талес (624-547 г.пр.н.е.) е древногръцки мислител, основоположник на античната философия. Роден в гр.Милет, Мала Азия, най-напредналата по онова време област в древния свят. Той е известен не само като учен, но и като пътешественик, търговец, инженер, строител, държавен деец. Древните писатели и изследователи го наричат „първия философ”, „първия математик”, „първия астроном”, „първия физик”. Според основоположника на Милетската школа философията трябва да търси обяснение на природата не в религията, а в изучаването на реалната действителност. В основата на своя светоглед поставя материалното начало. Родоначалникът на философската наука смята, че източник на движението и всички изменения е душата. Той я преписва и на неудошевените предмети (магнитът има душа, защото привежда в движение желязото) и я приема за движещо начало на нещата. Според Диоген Лаерции Талес пръв от гърците е казал, че душата е безсмъртна. Това обаче не говори за отричане на материалистичния характер на неговото учение, а само за непоследователността на неговия материализъм.
Субстанцията на всичко съществуващо според древния мислител е водата. Всичко произтича от водата и пак на вода се превръща. Сроред него тя е едновременно същността и причината, основанието и обективният принцип. Водата не е просто само едно генетично начало, както е в митологията, а единна основа на всичко съществуващо, неговата вътрешна същност и логос. Схващането на Талес, че водата е първоначалото на света има по-древен произход. Аристотел посочва, че я преписват на древните теолози, изследващи природата. Изглежда той има предвид Омир. В „Илиада” Омир говори, че източник на възникване на всичко съществуващо са Океан и Темида. В Египет, Финикия, Индия например се среща същото учение. Затова се предполага, че Талес не е могъл първи да изкаже тази идея и че я заимства ат Омир или я пренася от Изтока.
Трактовката на постановката на Талес, че „водата е основа на всичко съществуващо” е свързана с редица трудности. Когато се изказва тази теза, възниква въпросът: Тук става ли дума за възникване във времето или за вечната основа на всичко съществуващо? На второ място, не е ясно дали Талес говори, че всичко е възникнало от водата (учение, което Парацелс повтаря в XVI в.) или той показва във водата постоянното начало, неизменно лежащо в основата на изменчивостта на разнообразните форми на природата. На трето място, тази първа стихия вода ли е, като едно от веществата, или под вода се разбира всяка течност (т.е. за първично се признава известно състояние на природата)? На последно място- водата тук обективираното качество влажност ли е?
Някои по-късни историци на философията смятат, че Талес заключава, че водата е субстанция на всичко, наблюдавайки живота на египтяните, който твърде много зависел от р.Нил.
Талес прави открития в различни области на науката. Голям е приносът му в областта на геометрията, като цяло за математиката, в астрономията, изследва също така редица земни явления. Безспорни са заслугите му в математиката, където неговите открития са с основополагащо значение. Най- любопитни са откритията му в областта на астрономията. Някои от тях са разкритията му за същността на слънчевите и лунните затъмнения (предсказва затъмнението от 28 май 585г.пр.н.е.). Установява, че от всички съзвездия северната посока най-точно се определя от съзвездието Малка мечка. Той разделя годината на 365дни, следвайки египтяните и първи казва, че 30 ден е последният от месеца. Първи е установил календара, съставя т.нар. „перапегма”, т.е. календар с метериологични предсказания за един или друг ден на звездната година. Първи предполага, че лунната светлина заимства от слънчевата. Според Талес земетресенията са в резултат на това, че Земята се люлее като кораб в бурно море. Тя има много пори, пещери, канали и реки вътре в себе си. Тя като че ли е шуплива и водата, която прониква в нея причинява изригвания и стълкновения, а морската вода тласка земята ту на една страна, ту на друга.
Благодарение на астрономическите си познания той предвижда богата реколта на маслини още преди изтичането на зимата. Поради липса на конкуренция закупува по договор твърде евтино всички маслобойни. Когато времето за бране на маслини, започва процес на много силно търсене на съоръжения за преработката им. Тогава Талес започва да дава на откуп закупените от него маслобойни на каквато си цена желае, в резултат на което, натрупва много пари. По такъв начин доказва, че и философите при желание могат да забогатеят, но това не е предмет на техния интерес. Известна е друга легенда за него, при която предвиждайки слънчево затъмнение, помирява две малоазийски държави и придобива огромна популярност в тогавашния свят.
Другият представител на Милетската школа е Анаксимандър (610-546г.пр.н.е.). Според Анаксимандър първооснова на всичко съществуващо е „АПЕЙРОН”- безпределна, неопределена материя, източник на разнообразието и изменчивостта на всички неща. В превод от древногръцки „АПЕЙРОН” означава- безкрайно, неопределено, в противоположност на „мяра”, „определеност”. За разлика от своя предшественик, Анаксимандър не свързва субстанцията на света с някаква конкретна стихия, а я разглежда в по-общ смисъл- като първична, качествено неопределена, а следователно и неидентифицирана материя. Учението на Анаксимандър за „АПЕЙРОНА” е по-обща, по-абстрактна постановка на фундаменталния философски проблем за същността на битието, като така той прави съществена крачка по отношение на задълбочаването и обобщаването на основния философски принцип. От друга страна, за първи път се формулира проблемът за началото на движението, като си поставя за задача да обясни възникването на многообразието на нещата от първоосновата на света.
Според Анаксимандър „АПЕЙРОНА” „отделя” от своите недра крайните неща. И докато крайните неща се изменят- възникват, отделяйки се от „АПЕЙРОНА”, съществуват известно време и преминават, то самият „АПЕЙРОН” остава неизменен. Възникващите от „АПЙРОНА” отделни неща след известно време се връщат в него.
Той също формира различни възгледи в частната наука. Той приема, че около земята се въртят три огнени кръга- слънчев, лунен и звезден. Периферията на всеки кръг е въздушна обвивка, а в центъра на кръга се съдържа огън. В обвивките има кръгли отвори, от които той се изхвърля. Тези потоци от огън са видимите от нас Слънце(най-отдалечено от нас), Луна (намираща се по средата) и звездите (разположени най-близко до земята).Той първи открива гномона- инструмент, служещ за определяне на равноденствието и слънцеотстоянието, създава слънчевия часовник, а също модел на небесната сфера и съставя първата карта на земята.
Има и определени слабости във философското учение на Анаксимандър:
Не се разрешава въпроса за взаимоотношението между философското и частното познание. Конкретните процеси и явления се обясняват само с техните специфични закономерности. В пределите на философското познание не е постигнато в разумно-понятийна форма взаимоотношението на „АПЕЙРОНА” и движещия принцип, благодарение на който може да се осъществи ясен преход от първоначалното единство към многообразните единични неща; не е постигната следователно връзката между вечното, непреходното и крайното, изменчивото, преходното, „АПЕЙРОНА” и единичните неща.
Третият представител на Милетската школа е Анаксимен (585-525г.пр.н.е.). Той приема, че в основата на действителността лежи безграничната, единната и вечно движеща се материя- въздухът. Когато се разрежда, той става огън, като се сгъстява- вятър, след това облак, земя, камъни и т.н. Във философската концепция на Анаксимен процесите на сгъстяване и разреждане играят много важна роля при обяснението и образуването на различните състояния на материята. В резултат от сгъстеното състояние се поражда студът, а при нейното разреждане- топлината. Той отхвърля тезата, че светът се управлява от някаква свръхестествена сила. Боговете също възникват от въздуха.
Ако сравним схващането на Талес, Анаксимандър и Анаксимен за субстанцията на света не може да не установим, че най-последователно, най-научно издържано е това на Анаксимандър. Това е така, защото Талес и Анаксимен свързват първопричината, субстанцията на света с нещо конкретно (водата и въздуха). В естественонаучните си възгледи Анаксимен също изразява материалистичното начало. Той приема, че в действителността няма нищо свръхестествено. За разлика от Анаксимандър, който твърди, че Слънцето не се движи около Земята, а стои здраво и неподвижно на едно и също място. Освен това приема, че то може да се разглежда като земя, която се е нагорищила до зачервяване в следствие на бързото движение.
Земята според него е твърде плоска, затова тя се движи свободно във въздуха, не лети свободно в безкрая, както приема Анаксимандър. Тя прилича на барабан, който е обкръжен от пет пояса, изпълнени с огнена течност. Тези пояси имат отвори, през които се виждат звездите, Слънцето и небесните тела. Затъмненията са в резултат от запушването на тези отвори. Анаксимен се опитва да определи и разстоянията между планетите. За него Луната е най-близката до Земята планета.