Защо при съвременна глобализация обществото се разпада?

УНСС

Факултет: „Икономика на инфраструктурата”

Катедра: „Медии и обществени комуникации”

Специалност: „Журналистика и масмедии”

Георги Марчев Георгиев, фак.№ 28150039, гр.5002

Социология

Защо при съвременна глобализация обществото се разпада?

(реферативно есе)

Съвременната глобализация е търсено състояние от човечеството и то в продължение на векове. След войни, размирици, деления от всякакво естество, светът желае да достигне до етапа на падането на границите, лесен достъп до всякаква информация, високоскоростно развитие на технологиите, превръщането на света в едно огромно глобално село, в което да няма разлика между хората, по отношение на пол, националност, етнос....т.нар. състояние на глобален мир, глобална икономика, глобален пазар, общо взето глобална атмосфера. Но оглеждайки се в огледалото глобализацията разкрива други закономерности- изолиране на сравнително малък брой хора с голям доход, с влияние върху световните ресурси и капитали, силно мобилни, стоящи на върха на стратификационната пирамида и на индивиди, които получават нисък доход, занимаващи се с рутинна дейност, принудени да са на дъното, в утайката на обществото, което при някои от тях оказва пагубно влияние. Същевременно отсъствието или потиснатостта на т.нар. средна класа е видима закономерност, предизвикваща колапс в условията на всестранна глобализация. И тогава изникват въпросите: „Разпада ли се обществото?”, ако да: „Защо се разпада обществото?”, „До какво ще доведе това?”.

Разделението на обществото на класи, прослойки, притежатели на средствата за производство и работещи чрез средствата за производство, антагонистично разделени, е съществувало винаги- от древни времена до наши дни. Борбата между тях е довеждала до различни видове конфликти, докато не се роди съвременната демокрация, която претендира да е най- висшето стъпало в еволюционното развитие на държавното управление. Проблемът днес се крие в разширяващата се пропаст между елитите и обикновените хора, като същевременно в тази бездна пропада и изчезва средната класа. Нека започнем от върховете на стратификационната структура на обществото. Там са се настанили нов тип елити, елити, които включват корпоративните мениджъри, но и всички онези професии, които произвеждат и обработват информация. Те са по-космополитни, по-неспокойни, по-мобилни от своите предшественици. Според Кристофър Лаш („Бунтът на елитите и предателството към демокрацията”) успехът днес е в пряка зависимост от подвижността, от придвижването до най-подходящото за момента местоположение, сърфирането на гребена на вълната и така миграцията се е превърнала в начин на живот. Туристическата същност на елитите ги откъсва от обществото и те зад аристократичната си надменност загнездват страхът от плебеите. Виждат в тях деградираност, липса на духовни качества и характер, необходими за демократичното гражданство. Елитите са се самозатворили в олигархичните си структури и се откъсват от обществената тъкан. Това разкрива ясната липса на доверие от страна на богатите, което предизвиква такова отсъствие и у бедните. Едните зад страхливата си обвивка гледат надменно през прозорците на лъскавите си коли със затъмнени стъкла, а другите ги псуват и ги обвиняват за собствената си маргиналност. Разделението е повече от видимо и е първата граница, разчленяваща основно обществото на бедни и богати. Това води след себе си една изключеност на бедните от публичния дебат. Въпреки заливането им с всякакъв тип (включително и от публичните дела) информация, например масовият гласоподавател е изпаднал в електорална апатия, загубил е стимул, доверие във висшите слоеве, които би трябвало донякъде да организират или ре-организират при нужда обществения ред. Припокриват ги с мафиотските слоеве (или защитаващи техните интереси), с престъпността, не откриват разлика между платформите, идеологиите, върху които би следвало да лежат. Елитът на политиката се е размил, вече трудно се открива различие в управлението на леви и десни, републиканци и демократи, либерали и консерватори. Ниските слоеве не се идентифицират с представителите си в политиката и това извиква у тях летаргично, бездушно отношение, което дори не ги кара да се съпротивляват. Често за решение бедният избира пътя на дребната престъпност, предпочита главатарството на група за кражба, отвличания, с което да „успее” и намери решение на проблемите си.

От друга страна състоянието на средната класа, така основополагаща и важна в демократични условия, също не е цветущо. Съществуването й винаги главно се е дължало на нейната автономност от класата на богатите и от влиянието на държавата като публична и официална власт. Тази автономност идва от съчетаването на професионална компетентност, гражданско самочувствие и ангажираност по процесите в обществото, лично самочувствие на елит, инициативност и т.н. Сега центърът на стратификационната пирамида, там където изобщо го има, е поставен на колене, в зависимост от политическите елити и няма изградени свои автономни граждански и професионални сдружения, превърнал се е в сбирщина от обслужващи експерти- специалисти. Ясно е очертана граничната бразда между елит, бивша средна класа и маргинализирани слоеве, които по между си нямат диалог, отцепени са в своите си „владения- покрайнини” и образуват разчленено, разпадащо се , деградиращо общество, организиращо се под диригентската палка на глобализацията. Това Херберт Маркузе нарича едноизмерно съществуване на едноизмерния човек в едноизмерна вселена. Идеята за за глобалното село се е видоизменила в идея за уродливо разцепление, едноизмерно село и ясно дава да се разбере, че е една от многото изкуствени потребности, задоволяващи незадоволимия, несвойствен глад на обществото. Обезсмислят се цели институции, организации (като ООН), борещи се за световен ред, мир, разбирателство. И пътят, от който са тръгнали с една идеална, утопична идея, се е превърнал в неутъпкана пътечка, водеща към неизвестно пространство, наречено от Ален Менк- Ново средновековие с нови черни векове.

Този автор окрива и друг вид диференциация- между равнището на развитие на континентите- Европа, Азия, Америка, Африка. Докато най- бедните африканци, в условията на глобализацията на XXI век, все още измират от глад, то европейските и американските маргинални слоеве не са изпаднали в такова състояние, въпреки че в Източната част на Стария континент са по-бедни. Азия се е превърнала в икономическо чудо на съвремието, което предизвиква промяна на съотношението на силите, привличайки вниманието и съответно влиянието към себе си. Открива също място за сравнение между същинското Средновековие и наши дни. Описва т.нар. „сиви зони”, съществували в миналото и възраждащи се днес. „Зони на здрача”, в които на тронът са се настанили незаконността, процъфтяващи мафиотски структури и организации, градове, даже страни, изплъжващи се от държавната власт, уж модерни общества, а намиращи се между сянката и изолацията. Това са признаците на Новото средновековие, към което глобалното село е поело. Диференцирала се на малцинствени групи (общества на малцинствата) правовата държава изпуска юздите на „файтона”, превръща се в безстопанствено пространство с нов тип владетели- владетели на наркотрафика, на проституцията, на огромните маси пари, спечелени чрез незаконни дейности и изпрани в пералнята на официална дейност. И тук спонтанно възниква въпросът: „Мафията ли е изтеглила печелившия билет от лотарията- разпад на обществото?”. Ами, погледнато реално, те са се настанили трайно във висшите слоеве, в елита, където играят незаменима роля, те са важни клечки, недосегаеми от ръката на закона, независими велможи, които се откриват както в центъра, в изолираната черупка на елита в развитите общества, така и в периферията, където необезпокоявано се засаждат ниви с мак в Ирак, Иран, Афганистан, извършват се покупко-продажби с плът на огромния пазар на Източна Европа и Русия, произвеждат се „скъпи” ментета в Китай и изобщо в Азия, пускат дълбоки корени в Япония, заемат стратегическо място в ресурсно богатото пространство на Африка, управлявана на парче от местни главорези, под шапката на големите. Откриват се и се разрастват и в нисшите слоеве, за които едно от честите решения е тръгването по пътя на лесното богатство, превръщането на младежи в престъпници, израстващи в лоното на организираната мафиотска структура. И тук вече е малко смешно да се говори как глобализацията превръща света в едно хомогенно пространство, в което царува свободата, равенството, независимостта и справедливостта. А за финал Ален Менк вижда и съответствие между чумата и СПИН-а- двете средновековни болести, съответно на старото и новото Средновековие. Страхът от пандемичното развитие на СПИН-а и неоткриването на лекарство срещу него е подобен на първичния страх от предните епохи, с разлика, че тогава се е знаело само името на болестта, предавано от уста на уста, а днес медиите широко разкриват човешката неспособност за справяне с проблема.

Корупцията и мафиотизирането на обществото изглеждат нереални, абстрактни в условията на информационната ера, но те съществуват и бурно се развиват. Правовата държава се е превърнала в джунгла, глобализацията в начин за разчленение на обществото, дори в негов разпад, а в крайна сметка ясно се очертават линиите на разделение на едно общество, съставено от малцинствени групи- елити, самозатворили се в свой собствен ирационален свят, свят на цифри, пари и власт, почти затрита средна класа, контролирана и в следствие неавтономна, маргинализирани слоеве, живеещи в условията на бедност и намиращи изход често пъти в престъпна дейност. И ако обществото все още не се е разпаднало, а е като пъзел с разпръснати части, то то е на път да премине от разчлененост към разпад.