Източник
"ТРЕТАТА ВЪЛНА" (Алвин Тофлър, 1980)<1> - книга след "Шокът на бъдещето" (1970), оказала структуриращо въздействие върху научното и гражданското мислене за обществената промяна в края на XX век, въз основа преди всичко на бурното технико-технологично и компютърно-информационно развитие.
Тофлър е журналист, кореспондент и редактор в сп. "Fortune", преподавател в Корнелския ун-т и в Нова школа за обществени изследвания. Не е социолог, но по същество описва един социологически макромодел на обществото в така нар. "постсоциалистическа" епоха, в така нар. "ново информационно общество на високото потребление", в епохата на Глобализацията с център САЩ след края на 80-те години.
Прилага систематичен подход към промените в света, в обществото. Счита, че отделните промени не са независими една от друга, не стават случайно, а закономерно. В рамките на една "систематична рамка" на обществото като цяло. Стреми се в своя анализ към "синтез от голям мащаб", за да се очертае моделът на една нова цивилизация. /стр. 21-3/
ПРИЗНАЦИ НА КРИЗАТА в съвременния свят (към 1980)
"Правителствата по света са доведени до парализа или слабоумие", или по-точно е да се каже, че ръководните органи на повечето държави са пълни с политици, които не са способни да вземат отговорни и ефективни решения, да провеждат градивна политика. Те фактически не управляват. ....
Традиционното патриархално нуклеарно семейство трудно приема новите индивидуализирани стилове на живот, съответните нови форми на семейно и родителско партньорство, еманципацията на жените и фактическото им изравняване с мъжете като сексуална активност и свобода, като професионална и светска лична изява. В резултат семействата и личния живот се "разкъсват". ...
Семейството губи своята стабилизираща роля в обществото като цяло. Семейството е в криза на своята социализираща роля за младите поколения. ....
Доминиращата роля на индустрията бива измествана от икономиката на услугите, от спекулативните финансови обороти, от борсовите спекулации и превъртането на огромни виртуални капитали. ...
Изключителна нестабилност поради активността на терористите, поради курсът на валутите, който се люшка, а инфлацията беснее безконтролно, поради нестабилността на банките, поради фашизираните щурмови отряди, които пристягат ботуши в много страни, поради цената на златото, която чупи всички рекорди, доколкото е барометър на страха.
Всичко това буди страх, че светът се е отклонил към безумието... /стр. 21/
Политиката на Първата и на Втората вълна водят яростна битка за възпрат Третата вълна... Но няма да успеят... Първите са се посветили на фантазията. Вторите се опитват да продължат съществуването си върху енергийна база, но проблемите й са непреодолими... Въпреки, че ядрените реактори, заводите, технологиите изглеждат авангардни и перспективи, изглеждат прогресивни, те всъщност са артефакти на миналото на Втората вълна, "уловени в собствените й смъртоносни противоречия". /стр. 185-186/
Има голям брой "вълнови проблеми". Като упадъкът на градовете, например.
При това се променя самият характер на кризите. Те все по-малко стават "причинно-следствени" - с доминираща причина, която може да бъде изведена пред останалите действащи фактори, върху която акцентират съответните експерти. Кризите в съвременното общество изискват "анализ на взаимозависимостта". Доколкото те се дължат на стотици влияния и фактори, идват от десетки независими източници, които само отчасти се припокриват.
В този анализ компютърът може да бъде изключително полезно средство. Но решението е в "човешката интелигентност, въображение и интуиция". Те в обозримите десетилетия "ще са далеч по-важни от машината".
От друга страна, компютърът е една "противоотрова на мозаичната култура". Доколкото той може да помага на човека да помни и взаимоотнася огромен брой причини и фактори, може да обработва и пренася огромни масиви от данни, може да моделира като открива иначе незабележими модели, може да извлича и прогнозира последиците от алтернативни решения и да прави това по-пълно и детайлно от всеки човек, може дори да предложи фантастични решения, което да отвори съзнанието и въображението за немислени до момента възможности. /стр. 230-231/
Новият СИНТЕЗ
Но Тофлър е оптимист. Счита, че от тази нестабилност и разруха съзрява едно ново общество, с внушителен и обнадеждаващ модел на нов вид общество - върха на цивилизацията и хуманизма. И в този смисъл човешката история едва що започва.
... "Цивилизацията на Втората вълна изключително силно постави ударението върху разделянето на проблемите на техните компоненти... Повечето хора са по-умели аналитици, отколкото синтетици. Това е една от причините нашите представи за бъдещето да са така фрагментирани. В тази книга работата ни е да мислим като глобалисти, а не като специалисти.
Вярвам, че днес се намираме пред прага на нова ера на синтеза. Във всички интелектуални сфери - от фундаменталните природни науки до социологията, психологията и икономиката - виждаме връщане към мащабното мислене, към общата теория, която открива връзките между нещата... Търсим основополагащите връзки между потоците на промяна. Преди всичко защото тази потоци на промяна се движат заедно, взаимно нарастват и се вливат в нещо още по-голямо: Третата вълна." /стр. 174-177/
КОНВЕРГЕНТНАТА теория
Тофлър, чрез своята Третата вълна е типичен представител на конвергентната теория (от 50-те години). Премълчава и замъглява марксовата теория за обществено-икономическите формации (ОИФ), както и за основополагащата класова структура на обществото. Извежда на преден план не типа обществени отношения, а техническия фактор в обществената система, който я динамизира и структурира - индустрията и технологията, производителността и възможностите за масово високо потребление, принципно новите и всеобщо достъпните компютърно-комуникационни средства, на тази основа и универсализацията и рязкото разрастване на значимостта на информацията и информационния обмен в обществото.
Разглежда социализма и капитализма като еднотипни общества. Два варианта на индустриалната цивилизация:
(1) с водеща роля в икономиката на индустрията и на динамично растящата производителност на труда в нея, както и на стоковата й продуктивност;
(2) с еднакви енергийни източници и зависимост от тях;
(3) с еднотипни стоки за масово потребление и стандарт на живот;
(4) с доминиращата роля на икономиката и нейното развитие в системата на обществото като цяло;
(5) с нуклеарен тип семейство и еднотипна динамика на демографските процеси - общ 2-ри демографски преход, застаряване на населението, свиване на детеродната норма, отрицателен прираст;
(6) с масова образователна система, която унифицирано образова младите поколения, възпитава и ги социализира, подготвя ги за включване в икономическото и социалното възпроизводство на системата на обществото.
Тофлър обосновава, че в последните десетилетия от социализма и комунизма се ражда една нова цивилизация. И тя е дълбоко революционна.
Но промяната става не чрез политическа революция, а с победата на новите ценности и технология, с новите стилове на живот и форми на общуване. Тази промяна изисква изцяло нови идеи и понятия за нещата.
Това е цивилизация на оптимизма.
/стр. 37, 49, 53-57, 63-64, 67, 70, 77, 80, 86, 91, 97, 133-135, 139-140/
....
ПЕРИОДИЗАЦИЯТА на историята
При периодизацията на историята Тофлър използва метафората на вълните. Те са последователни и градират развитието и разгръщането на човешкото общество и на цивилизацията.
Заедно с това вълните съществуват паралелно, взаимно се наслагват, преплитат се, практически се съвместяват в конкретна форма и пропорция. Последното е от изключителна важност при анализа и описанието на конкретните общества, при интерпретацията и диагнозата на отделни обществени феномени и процеси.
"Сега много страни чувстват въздействието на 2, дори на 3 различни вълни на промяна. Те се разгръщат с различна скорост и с различно напрежение на силите, които ги движат." /стр. 37/
Наслагването и преплитането между вълните може да изкристализира в развитие и прогрес, но може да доведе и до една "объркана самоунищожителна смес" от тях. /стр. 40/
Когато следващата вълна доминира, хората имат ясна визия за бъдещето, устремени са напред с идеята за развитие и прогрес, обществото разгръща огромна гражданска съзидателна енергия.
Обратно, когато 2 или 3 вълни се наслагват хаотично, и не е ясно коя от тях доминира, тогава "представата за бъдещето е накъсана". Става трудно хората да определят значението на промените, ценностно са объркани и раздвоени между консерватизма и иновативността, възбужда се остра обществена конфликтност, загубва се идеята за дълбокото и важното в социалната промяна - "изригващ океан от бушуващи течения, вихри и водовъртежи, които прикриват по-дълбоките и по-важните исторически пластове". /стр. 39/
В съвременните западни общества Втората и Третата вълна се сблъскват, създават социални напрежения и опасни конфликти, нови политически фронтове, които се "врязват в обичайното делене между класите и расите, половете и партиите". Старите идентификации и поляризации се разпадат.
Тази обществена и политическа обърканост се отразява и в дезинтеграцията на личността. Хората се лутат. Животът в широк смисъл може да изглежда абсурден. Противоположните течения в обществото, породени от различните вълни, се отразяват в работата и семейния живот, в отношението към секса и личния морал, проявява се в стила на живот и в поведението при политическо гласуване. /стр. 40/
ПЪРВАТА ВЪЛНА
Аграрната революция. Започнала е от 8000 години пр.н.е. 1000 години играе доминираща роля - до към края на VIIX и началото на VIIIX век. Тогава, преди още да е изчерпала своята енергия, се отприщва вълната на индустриалната революция. Два века двете вълни се разгръщат паралелно и наслагвайки се - с различна скорост и локализация.
Успоредно са живели "примитивните" и "цивилизованите" хора. Примитивните на малки племенно-родови групи, изхранвали са се пряко от плодовете на природата, корени и плодове, лов и риболов, скотовъдци и подвижни. Докато цивилизованите са обработвали земята. Възниква собствеността върху нея, гражданството на базата на собственост, уседнало и териториално организирано общество. Земеделски народи и държави, като центрове на империи.
Собствеността върху земята и земеделското производство от нея е основата на икономиката, на държавата, на народностната и културната консолидация, на вида на семейството и родовите отношения и наследственост, както и на вида политическа система и организираност на държавата. Правото, езика и религията стават основни обществени регулатори и организиращи средства в обществото и държавата.
Има просто разделение на труда и няколко основни класи: земеделска аристокрация, църковно духовенство, войни, илоти, роби и крепостни селяни.
Властта е строго авторитарна.
Произходът - семеен и класов - определя обществения статуса на човека и предопределя биографията му.
Икономиката е децентрализирана. Общностите произвеждали повечето необходими неща сами за себе си, малко от нещата продавали или купували чрез търговия, на пазара.
Изключенията от този обществен модел са търговските народи, които кръстосвали моретата и земите по търговски пътища от Китай до Кале, както и централизираните страни с фатално важните за тях напоителни системи.
Като изключения е имало още столетия преди н.е. фабрики (Гърция, Рим), големи бюрократични администрации (Вавилон, Египет), градски метрополиси (Азия, Южна Америка). /стр. 46/
Семейството е голямо домакинство, в голяма родова общност на 3 и повече поколения. То е уседнало и производително. Сраснало се е със земята и земевладението, или работилницата и задругата, или с магазина и гилдията.
То е преди всичко производителна общност и колектив, зависимо е от земята, работилницата, магазина. И поради това е немобилно - и в социален, и в териториален план.
Императив е възпроизводството, удържането на традицията и на общностните норми. /стр. 53/
Образовани са само специализирани елити (религиозни, властови, научни) и интелектуални придворни (научни, финансови, учители, в изкуствата).
Липсва масово образование. Липсва дори идея за рационално знание, което да бъде достъпно на масовия човек.
Докапиталистическите общества на Първата вълна са:
(1) колективистично и общностно устроени;
(2) господства производителния принцип;
(3) абсолютно доминира индивидуалната отговорност и ролевата предопределеност на човека, според нуждите на семейството и рода, народностната общност и властта.
Органичните общности са и функционални производителни групи. Затова семейството е основна икономическа и производителна институция и "колектив". Затова армията е рангово структурирана съобразно имуществените социални статуси на наборниците в нея, затова се произвежда преди всичко за самозадоволяване, а после за обществена размяна и пазарно търгуване. ...
Има органично сливане между семейството и обществения живот, между труда и човешките отношения, между мъжа и жената, между поколенията и традиционната им приемственост, между индивида, семейно-родовата му общност и макро-общността на племето, народа, нацията му.
ВТОРАТА ВЪЛНА
Зараждането на индустриалната цивилизация. 300 години играе своята роля. Кулминация в десетилетията след 2-та световна война (1945). В последните няколко десетилетия втората и третата вълна се разгръщат отново паралелно и наслагвайки се - с различна скорост и локализация.
Създава в обществото мощни производителни технологии, големи градове, бърз транспорт и комуникации, масово образование и др.
Тя е система от взаимодействащи си компоненти, а не случайна смесица от различни части. /стр. 42/
Трите определящи ОБЩЕСТВЕНИ ИНСТИТУЦИИ на Втората вълна са:
(1) нуклеарното семейство;
(2) масовата образователна система;
(3) корпорациите, които са относително независими от своите инвеститори и собственици. /стр. 57/
СЕМЕЙСТВОТО става нуклеарно. Защото това е най-мобилната форма на пълноценно и устойчиво семейство.
Новото общество изисква мобилност. Доколкото работникът и служителят, търговецът и капиталистът, интелигентът и политикът трябва да вървят след своята работа, да следват своята работа от едно място на друго.
Семейството се освобождава от непосредствено-производителните си функции. Доколкото хората вече масово работят в завода и предприятието, във фирмата и учреждението.
Освобождава се от значителна част от образователните и социализиращите си функции. Доколкото децата вече са обучавани в училище, възпитавани са от множество обществени институции.
Освобождава се от много функции по взаимопомощ.Доколкото вече има болници, старчески домове, и др. под. /стр. 54/
ОБРАЗОВАНИЕТО става масово - и за масовия работник и служител, и за обикновените граждани. Формира се образователна система, която работи с мнозинството от подрастващите поколения. А след като се въведе и държавната норма за задължително образование, през масовото образование минават всички млади хора.
Образователната система става наистина масова като се стреми да обхване всички подрастващи - със започване на обществено обучение на все по-ранна възраст (сега в България на 5-6 год.), все по-продължително време (12 год. за средно, още 3-5 год. за висше образование, още години за специализации и научна степен, продължаващо през целия живот). Появява се задължителен граждански минимум за образованост - успешно завършени класове, до определена възраст (сега в България е 8-ми клас, до 16-годишна възраст).
В масовата образователна система има "открита" и "скрита" програма. В откритата програма учениците усвояват базови знания, грамотност, познавателна култура, мисловна способност. А в закритата програма те биват формирани като начин на мислене, като социални умения и политически представи, като обществена дисциплина и респект пред авторитетите и властта. В началото на индустриалната епоха втората програма формира в масовия работник, служител и гражданин преди всичко: "точност, послушание и способност за монотонна повторяемост".
Наред и заедно с нуклеарното семейство, образователната система има функцията да подготвя младите хора за социалните им роли и обществени отговорности на зрели и интегрирани граждани на държавата и обществото. /стр. 55-56/
Чрез нея младите получават необходимата грамотност и окултуряване, за да възприемат и спазват обществените норми и дисциплина. В онази поне минимална степен, която ще им е необходима в последващата им житейска и трудова реализация, за професионално-класовия им статус и роли.
Иначе и по-широко казано, масова образователна система в индустриалните и градските общества става една изключително важна обществена институция за социализиране на младите - за общественото им възпитаване. Чрез нея се създава и гарантира нужната им минимална или по-висока гражданска грамотност и гражданска способност, за да могат те да се интегрират в обществото, да се подчиняват на институциите, да работят и живеят в един свят на институции и бюрокрация, на документи и формални отношения, на централизирана власт и публична демокрация.
Масовото образование се развива върху идеята за рационално знание, което трябва да бъде достъпно на масовия човек, да бъде усвоено от него, той да бъде моделиран като индивид и личност чрез него.
В този смисъл науката става "непосредствена производителна сила" (по Маркс). Не само като развитие на индустриалната техника и технология, на организацията на труда и ефективните институции и власт. Но и като производство на гражданска маса, която е нужна в индустрията и икономиката, която може да участва в политическия и демократичния процес в държавата.
КОРПОРАЦИЯТА се разгърна и утвърди като обществена институция, чрез която се организира и контролира обществото. Обществото бива контролирано от и чрез корпорациите - наред с контрола по линия на семейството и на образователната система.
Масовото производство, високата производителност, колосалната концентрация на капитала и производителността, всичко това закономерно изисква съответна нова организационна форма - корпорацията. Корпорациите стават главна организационна форма не само в икономиката, но и в обществото и държавата като цяло.
Корпорациите са устойчиви организационни структури в икономиката, далеч надхвърлящи производителното семейство и органичните общности, надживяващи своите създатели, концентриращи ресурсите на обществото за производство, а въз основа на това и на последващото разпределение и преразпределение на благата.
Инвеститорската смелост бе рязко стимулирана чрез формулата на "ограничена отговорност" в корпорацията. При провал на корпорацията инвеститорът губи само първоначалното си вложение.
Така от една страна, корпорациите концентрират огромни капитали, за да могат да работят с дългосрочни планове и да предприемат големи проекти. /стр. 56-57/
А от друга страна, те стават относително независими от своите отделни инвеститори и собственици, стават самостоятелни юридически лица пред държавата, самостоятелни субекти пред обществеността.
ДВЕТЕ ПОЛОВИНИ на живота
Втората вълна насилствено разцепи живота на 2 половини:
• от една страна, интегрирана обществена система, високо производителна, която се развива динамично и ускоряващо се;
• от друга страна, разкъсване на екзистенциалното единство на живота и обществото. Формира се начин на живот, който е изпълнен с икономическо напрежение, социални конфликти и психически проблеми.
Един "невидим клин" разделя производството от потреблението, разкъсва съюза между тях. Производителят бе отделен от потребителя. В индустриалната епоха хората мислят за себе си или като за производители, или като за потребители.
При Първата вълна не е било така. В огромната си част хората са произвеждали за собственото си потребление. Търговията количествено е обхващала минимална част от произведените блага и тяхното разпределение.
Гърците, римляните и средновековните европейци дори нямали отделна дума за потребител. Толкова пълно е било единството между тях. Толкова еднозначно е било доминирането на производителния принцип в обществото и живота.
Втората вълна обръща нещата. На мястото на самозадоволяващите се в огромна степен хора и общности, тя насилствено създава обществена организация, при която преобладаващата част от храните, стоките и услугите са предназначени за продажба, реализират се или се получават чрез търговия, чрез пазара и парите.
Производството на стоки за собствено потребление се свежда до минимум и получава знака на анахронизъм. Така всеки става зависим от пазара, от корпоративните производители, от системата на парите и тяхното разпределение в обществото. /стр. 64-67, 160-161, /
Под действието на този невидим клин икономиката става "пазарна". В смисъл, че целта на производството става продажбата и размяната, а не употребата и удовлетворяването на конкретни потребности. /стр. 68/
Пазарът става връзката между разкъсаните един от друг производител и потребител. Но с доминация на производителя, който има корпоративна и пазарна мощ да налага на потребителя своите условия, вкл. да му формира (чрез инфосферата) изкуствени потребности, за да бъде по-интензивен консуматор и по-зависим купувач. / стр. ..., 160-161/
Клинът на разделяне на живота на 2 половини разделя и мъжете от жените - обособява и противопоставя техния полов профил, мъжкия и женския обществен и характерологичен профил.
Мъжете се реализират преди всичко в икономиката и производството, във формализирания и бюрократизиран свят на институциите. Затова те мислят повече обективно и рационално, концентрират вниманието си към мащабните процеси на обществото и политиката, на науката и техниката.
Жените се реализират преди всичко в семейството и междуличностните отношения, при отглеждането на деца и домакинството. Затова те повече мислят субективно и емоционално, концентрират се в дребните неща от ежедневието и бита.
Мъжете се идентифицират с производството, докато жените - с потреблението.
Това може да е привидно, може да не е първична разлика между половете, а да е вторичен ефект от едно систематично вклинявано социално разделяне на мъжете от жените. Но то има своите житейски измерения на реални различия - в типичния мъжки и типичния женски труд, в различната им вътрешна психична и емоционална нагласа, в различни обществени роли и съответното подготвяне за тях. /стр. 71-74/
Формира се "нов обществен характер" на мъжа и на жената. Заедно и със съответните им ролеви кризи. /стр. 161-163, 168/
Принципът на ФАБРИКАТА
Принципът на фабриката е основен и обединяващ при организирането и функционирането на отделните обществени сфери, при съответното масово производство, вкл. в изкуството, в музиката, в политиката, в пощите и съобщенията, телеграфната и телефонната комуникация. /стр. 57-63/
Втората вълна е "цивилизация, която превърна фабриката в катедрала". /стр. 174/
ОСНОВНИТЕ СФЕРИ в системата на обществото
Масовото производително общество и масовия човек изискват и създават мощни средства за тиражиране на съобщения до огромно множество. Така възникват и се развиват масовата преса и радиото, киното и телевизията.
Тяхната функция е да "отпечатват идентични съобщения в милиони мозъци, точно както фабриката произвежда идентични продукти за употреба в милиони домове". "От крупните фабрики за образи към милионите потребители изтичат стандартизирани двойници" на масово произведените вещи.
Това е една "могъща система за канализиране на информацията".
Това е инфосферата - комуникационните канали за оперативно и масово разпространение на съобщения, образи, двойници на действителността. Тя произвежда и разпределя информацията, за да може системата да работи.
Инфосферата се вплита в другите 2 сфери на обществото, като ги обслужва - техносферата и социосферата.
Техносферата произвежда индустриално богатството и го разпределя.
Социосферата - разпределя ролите на индивидите в системата на обществото.
Всяка от тези сфери изпълнява своята ключова функция в общата система на обществото и не може да съществува без другите.
Заедно те съставят основната архитектура на обществото, на системата му. /стр. 57-63/
ШИФЪРЪТ на Втората вълна
Шифърът на Втората вълна, или правилата и принципите, които пронизват всички дейности и които в своята съвкупност са един повтарящ се и общ модел, са:
(1) Стандартизация. Производството на стоки и услуги става масово, в огромни серии, еднотипни продукти. Стандартизирани алгоритми за комуникациите, дейностите, производството, управлението, труда и наемането за труд, таблиците за заплащане, учебните програми и методики, тестовете, степените в образованието.
Стандартизиране на различните пари и налагане на обща валута. Единни мерки и теглилки по света. Единни цени в отделните страни и навсякъде по света. Стандартизиране на магазините, ресторантите, летищата.
Масовите стандартизирани образи, идеологеми, мисловни и оценъчни конструкции в масовите медии, киното и телевизията, рекламите и масовото изкуство. Стандартизиране на езиците, потискане езиците на малцинствата и на по-малките нации, налагане на световни езици. Отстраняване на разнообразието в езика и мисленето, в свободното време и забавленията, в стила на живот.
Масовостта изисква стандартизация. Високата производителност, световният обмен, удобството в комуникациите, контролът на световните корпорации, всичко това изисква стандартизация. Принципът на стандартизация прониза всички страни на държавата, на бизнеса и икономиката, на масовото потребление, на ежедневния живот и бита. /стр. 76-79/
(2) Специализация. Още по-малко разнообразие и повече стандартизация в труда. Ускоряване разделението на труда, все по-детайлно и по-прецизно. Можещият да прави всичко селянин се заменя от тясно специализирания работник, чиновник, специалист, управленец. Всеки в работата си прави малко неща, концентрирано непрекъснато ги повтаря, постига висока лична производителност в общия координиран механизъм на съвкупния работник, на колектива, на екипа.
Монотонен и рутинен труд, отчуждение, дехуманизация на работещия, но по-висока производителност.
Специализацията при разделението на труда става и все по-развита и диференцирана професионализация. Чрез нея "група специалисти монополизират някоя трудно достъпна област на познанието и труда, и държат на разстояние новодошлите".
Професионалистите са на пазара на труда и услугите. Те са от страната на производството, срещу своите клиенти, които са в ролята на зависими потребители. Здравето става продукт на лекаря и здравната бюрокрация, а не резултат от интелигентна грижа за себе си. Знанието става продукт на учителя и училището, а не резултат от собствената любознателност и усърдност.
"Всякакви трудови групи - от библиотекари до търговци - надигнаха вой за своето право да наричат себе си професионалисти. И за властта те да установяват стандарти, цени и условия за допускане в тяхната специалност." Както и за ползването на техните услуги от клиентите. Както и за данъчни, граждански и политически привилегии, които да им бъдат гарантирани чрез държавата и закона. Обществото се "владее от професионалисти, които ни наричат "клиенти" и ни казват какви са нашите нужди". /стр. 79-81/
Всъщност, това е тясно-групов граждански интерес, който създава така нар. "изкуствени потребности" (по термина на Ерих Фром). След което вкарва гражданите-клиенти в удобен за професионалистите, а не за клиентите, механизъм за удовлетворяване на тази потребности, за решаване на съответните възникнали изкуствени проблеми на хората. Това е част от така нар. "репресивна толерантност" в условията на пазарно-демократичното общество.
(3) Синхронизация. В системата на пазара ВРЕМЕТО става равно на пари и успех. Скъпите машини не може да бездействат. Многото пари не може да не са в капиталов оборот. Сложният и диференциран труд трябва да бъде добре организиран и координиран във времето. Всеки трябва да работи по часовник, да се движи по часовник. Точността във времето става основно изискване към всички.
Синхронизира се работата и трудовите разписания, работното време, ваканциите, отпуските, почивките за кафе. Синхронизира се масовият транспорт, приемното време за услуги, храненията в болници, офиси и фабрики, целевите предавания в радиата и телевизиите. Синхронизират се бизнес циклите, производствените вълни, рекламните кампании. Синхронизира се семейният живот, сексът, мъжкият и женският ритъм в ежедневието. Всички се съобразяват с часовото време, адаптират се към механичният му ритъм. Мъжете по-добре, жените по-зле. /стр. 82-84/
Хората са "преследвани от мисълта за времето". Предишните епохи са били много прецизни при измерване на дългите периоди и цикли на времето. Но едва през индустриалната епоха става нужно да се измерват точно кратките периоди от време, за да могат да се синхронизират хората и различните дейности. Става нужно изключително точното и универсално измерване чрез часа, минутата и секундата. Въвеждат се и времевите пояси на земята.
Представата за времето става линейна, за разлика от първата вълна, когато времето и било виждано като кръг, който се върти многократно - историята се повтаря, хората се прераждат. Двете представи за времето са в конфликт, но втората вълна извоюва доминиране на линейната представа. /стр. 144-147/
ПРОСТРАНСТВОТО се разширява. Също като времето се линеализира - правата линия и ос, правите ъгли, ясните и точни геометрични пропорции.
За по-добра координация и организираност. За рационализиране и контрол. За ускоряване на движението. /стр. 147-152/
(4) Концентрация. Зависимост от висококонцентрираните изкопаеми горива (нефт, газ). Концентрирано население в градовете, в мегалополисите. Концентрират се престъпниците в затворите, лудите в лудниците, болните в болниците, децата в училищата, старците в старчески домове, недоразвитите в специализирани домове, изоставените в приюти. Това е "Време на Великите Затваряния".
Концентрация на труда в огромни предприятия и учреждения. Натрупва се огромен капитал и се концентрира в ръцете и волята на малко хора. Концентрира се производството на определени стоки в огромни монополни фирми и корпорации. /стр. 84-86/
Особено значение се придава на ЦЕЛОСТТА и на единството. За разлика от предишни епохи, които са придавали особено значение на разделността и на самостоятелните части.
Според Демокрит Вселената не е завършено цяло, а се състои от частици (atomos), които са отделни и неизменими, неразрушими и неделими, те са и невидими... Рене Декарт считал, че действителността може да бъде разбрана, единствено ако бъде разлагана на все по-малки и малки частици... Атомизмът - философски и физически - като свръх идея в началото на Втората вълна, която довежда до изумителни научни открития и подем на науката...
Формира се и представата за индивида, като първичен и неделим атом в обществото и икономиката, субект на икономическа активност, морален център на новото общество и на новия морал на свободата и предпиемчивостта. Така, чрез философията на атомизма, индивидът се откъсва и освобождава от зависимостта си от разширеното семейство, от всемогъщата църква и от монарха. /стр. 152-155/
(5) Максимизация. Развива се маниакална "макрофилия" - самоцелно увеличаване на големината и растежа. "Голямо" става синоним на "ефективно". Започва съревнование между държавите и нациите да строят по-високо и по-голямо, гордеят се с това, така доказват пред другите своето цивилизационно превъзходство.
Корпорациите и правителствата френетично преследват "идеала на растежа". Дори, когато не е гарантирано, че големината и растежът ще доведат и до максимизация на печалбата и обществената полза.
Статистическите индекси също се максимизират. Напр., БВП се възприема като измерващ мащабите и реалния темп на развитие на една икономика, чрез изчисляване на една обща имагинерна стойност на произведените стоки и услуги. БНП не отчита разликата между храни и боеприпаси, между облекло и хазарт, между образователни, здравни услуги и услуги по охрана. БНП отчита еднакво наемането на бригада за построяването на едно жилище и за неговото разрушаване, изработените с труд пари и получените отвън пари.
БНП отчита пазарно регистрираните обмени и транзакции. И поради това изпуска и недооценява един огромен производителен обществен и икономически сектор - отглеждането на деца, семейната взаимопомощ, домакинската работа. БНП е един от най-важните показатели при реализацията на идеала на растежа, изразява манталитета на макрофилията. /стр. 86-89/
(6) Централизация. "Централизацията се усъвършенства до степен на изящно изкуство". Църквата и владетелите от времето на първата вълна, като умеещи да централизират властта, изглеждат като начинаещи аматьори в сравнение с хората, които централизираха индустриалните общества.
Всички сложни общества изискват както централизирано, така и децентрализирано управление. През първата вълна доминира децентрализацията. През втората се преминава към доминиране на централизма ,- първо в компаниите и корпорациите, после, в отделните отрасли, накрая, в икономиката като цяло. А от там и в политиката, и в обществото като цяло.
Централната банка е икономически и политически инструмент на централизацията. Основаващото се на нея неофициално краткосрочно планиране в капиталистическите икономики.
Централизирани правителства с огромна реална власт. Средносрочно и дългосрочно планиране в индустриалните общества. /стр. 89-93/
(7) Тези 6 принципа на индустриалното общество на втората вълна, които се утвърждават взаимно, неумолимо водят до появата и разрастването на бюрокрацията. Изградиха се огромни, непоклатими и мощни бюрократизирани организации.
Те се извисяват над индивида като застрашителни кули на мегаорганизации, под които той се лута, подтиснат и победен от тях (описано от Кафка). /стр. 93/
Нуждата от ИНТЕГРАТОРИ
Индустриализмът като мощна преобразуваща сила:
(1) раздели властта между държавата, църквата и индивида;
(2) накъса и специализира знанието и информацията;
(3) насече и специализира работата на фрагменти;
(4) раздроби голямото семейство, отне му много функции;
(5) вкара клин между света на дома и външния свят;
(6) вкара клин между жената и мъжа;
(7) с всичко това индустриализмът разби и фрагментира живота и културата на общността, ерозира и разкъса морала, създаде индивидуализма и отчужди хората един от друг.
Но обществото се нуждае от устойчивост и силна социална връзка, за да устоява на конфликтността и кризите, за да може да се развива и просперира.
Някои трябваше да свърже нещата отново заедно, за да не допусне системата да се разпадне. Да свърже нещата макар и в друга форма.
На първо място това са много нови професии и видове специалисти, чиято задача на първо място е интегрирането - (1) между институциите в появилото се и разрастващо се огромно множество от корпорации, организации и държавни институции; (2) вътре във всяка корпорация, организация и институция; (3) за семействата и хората в криза и изолация; (4) за малцинствата и общностите в маргиналност, антисоциалност и изолация; (5) за пришълците от други култури.
Разбира се, на първо място, това са новите хора на властта и бюрокрацията - "изпълнителни органи и администратори, комисари и координатори, президенти и вицепрезиденти, бюрократи и мениджъри. Те проникнаха във всеки бизнес, във всяко правителство, във всяко равнище на обществото. И се оказваше, че без тях не може. Те са ИНТЕГРАТОРИТЕ"...
Без тях системата на Втората вълна не би могла да заработи. Не би могла да бъде координирана, производството и разпределението, транспортът и комуникациите няма да са свързани, различните роли не биха били разпределени и работата няма да е свършена, няма да е ясно кой какво възнаграждение трябва да получава, няма да има план за общата дейност, нито ясни критерии за оценка.
Така в обществото, освен марксовите собственици върху "средствата за производство", изключителна роля се оказа, че имат и онези, които имат контрол върху "средствата за интеграция". /стр. 95/
Първоначално собственик и интегратор са съвпадали (по времето на Маркс). Но по-късно властта на МЕНИДЖЪРА нараства и става определяща. Собствениците и акционерите стават все по-маловажни, все по-измествани от контрола. Както казва Блументал: "Не собствеността е това, което има значение, а контролът върху корпорацията. Като президент аз имам точно това... След седмица ще имаме общо събрание на акционерите и аз ще получа 97% от гласовете, а лично притежавам едва 8000 акции...".
При огромните корпорации, с огромно множество от акционери, и при частно инвестиране, което реално се прави от пенсионни и съвместни фондове, както и от тръстовите отдели на банките, все повече "политиката в бизнеса се определя от наетите мениджъри, от управленците, които се разпореждат с парите на другите - политиката в бизнеса в нито един от случаите не се определя от собствениците, да не говорим от работниците". "Интеграторите иззеха действителната власт - както при капитализма, така и при социализма. Защото без тях частите на системата не биха могли да работят заедно". /стр. 97/
Интеграционният двигател в обществото на Втората вълна е ГОЛЯМОТО ПРАВИТЕЛСТВО. Участниците в свободния пазар се мъчат да доказват, че правителството се бърка в бизнеса, и че това е неправилно. Но самата индустриализация, с нейните мащаби и ускорени темпове изисква намеса от страна на правителството.
Ако индустриализацията се движеше само от частната инициатива, щеше да се извърши много по-бавно. Ако изобщо можеше да се появи и развие. Правителствата ускориха развитието.
Първо на железниците. После с построяването и организирането на пристанищата, каналите и магистралите, пощите и телеграфа, телефонните и радио системите. Въвеждаха търговски кодекси и стандартизираха пазарите и обществата. Използваха външно-политически натиск и мита, подпомагаха промишлеността. Пропъдиха фермерите от земята, за да осигурят работна ръка за промишлеността. Чрез военното производство субсидираха авангардни технологии... "На хиляди равнища правителствата поемаха интегративни задачи. Които другите или не можеха, или не искаха да изпълняват".
"Правителството бе велик ускорител". Чрез своята принудителна власт и данъчна система то може да прави неща, които частните предприятия не могат да си позволят.
Правителствата изпълняват "предварителна интеграция". Като запълват функционални празноти в системата, балансират я - докато бизнесът се развие и му стане рентабилно сам да поеме съответните дейности и институции.
Системата за масово образование подготвя младите за бъдещите им трудови и граждански роли. Поощрява нуклеарното семейство - като по-мобилно и пригодно към новите производствени условия. Разтоварва семейството от някои традиционни функции (образователни, производителни, за възпитанието на децата, за гледането на възрастните, и т.н.) и така го адаптират към фабричната система.
"На много и различни равнища правителството оркестрира сложната цивилизация на втората вълна", създава и оркестрира тази нова обществена система - изключително усложнена и крайно динамична.
Така - и в капиталистическите, и в социалистическите държави - "на сцената действат големите компании наред с огромната правителствена машина".
И така, "техниците на властта заграбиха "средствата за интеграция", а заедно с това и юздите на социалната и културната, на политическата и икономическата власт. Обществата на втората вълна са управлявани от интеграторите". Вместо от работниците, които да отнемат средствата за производство и заедно с това и властта, според Карл Маркс, а вероятно и според предпочитанията на последователите на Адам Смит. /стр. 98-100/
Техниците на властта са организирани от "елити и СУБЕЛИТИ" - във и на всяка обществена сфера, отрасъл, религия, партия, всяка от тях има своята "пирамида на властта".
Най-отгоре е "суперелитът". Той разпределя инвестициите. Той интегрира специализираните елити. Този суперелит се състои от "хора без лица". Те вземат глобалните решения, контролират лостовете за инвестиране. Те са по същество една скрита йерархия и "паралелна архитектура от елити".
След всяка криза или политическа промяна идваха нови имена и лозунги, нови партийни декларации и кандидати, нови лица се наместваха зад махагоновите бюра на властовите органи и ведомства. Но основната архитектура на властта (скритата на суперелита) си оставаше. /стр. 101/
"През последните 300 години различни реформатори се опитваха да щурмуват крепостта на властта, с идеята да построят ново общество на социалната справедливост и политическото равенство... Но всеки път като краен резултат реформаторите създаваха една подобна структура от субелити, елити и суперелити... Защото това бе нужната интеграционна структура в системата на обществото - техниците на властта... Всъщност, господстващият индустриализъм и пълната демокрация, която той обещаваше, се оказаха НЕСЪВМЕСТИМИ". /стр. 102/
Едва Третата вълна, която руши индустриалните структури, създава фантастични възможности за социално и политическо обновление. /стр. 102/
ПОЛИТИЧЕСКАТА интеграция
Нужда от представително политическо управление в единната държава със силна централна власт, която контролира цялото общество. Въвеждане на изборност на политиците, които по същество са "техници на властта".
Самото политическо гласуване и избиране на властите има специфична културна функция. В полза на елитите. Чрез него сред масата на гласуващите граждани се подхранва илюзия за обществено равенство. Демократичните избори и гласуване по същество са ритмичен ритуал за масово гражданско успокояване. /стр. 107-114/
Без политическа интеграция е невъзможна икономическата интеграция. Спойката между двете създава НАЦИЯТА - ново могъщо образувание, което дава устойчивост на държавата и обществото и мотивация за икономическа активност и производителност. Изграждат се национални икономики. Изключителна роля на националната държава - в нейните граници и чрез нейната организация се консолидира и развива икономиката. Национализъм. /стр. 114-120, 137/
Две са водещите нации-интегратори - САЩ и СССР. Реорганизиране и реинтегриране на световната система на Втората вълна.
САЩ - главен кредитор, лихвар на света, МВФ и СБ, ГАТТ. Световна парична система, световна валута. Интегрират интеграторите. /стр. 130-132, 137/
СССР, Ленин, "Империализъм" - "една от най-влиятелните книги на века, която още формира мисленето на стотици милиони хора по света". Валидна не само за капиталистическия свят, но и за социалистическия. Пак поради императивите на Втората вълна и индустриалната икономика и общество. За да се достигне в "обективния процес на сближаване между нациите" до формиране на една "единна световна икономика, регулирана от общ план".
Част от световната парична система. Подчиняват се на общоприетите определения за икономическа ефективност и производителност. Възприемат общоприетите икономически понятия и категории, определения, счетоводни методи и единици за измерване. Съобразяваха се със специализацията в производството.
Империалистическа икономическа политика, облагодетелстваща центъра за сметка на периферията.
Също интегриращи институции - СИВ. /стр. 132-136/
ИМПЕРИАЛИЗЪМ
Втората вълна по същността си е империалистическа. Защото има нужда от голям от мащаб. Нужда от суровини и енергия. Нужда от храни. Нужда от големи пазари и външни инвестиции. Нужда от износ на свободни капитали. Нужда от износ на безработни. Нужда от евтина чужда работна ръка.
Втората вълна "превърна древния империализъм в голям империализъм". Произтичащ от основната икономическа структура на индустриалните нации, интегрирана в действията на техните национални държави и политически елити, както и в съдбата на работните места на милиони обикновени работници и хора в тези държави и нации.
"Империята е търговия". Интегриран световен пазар. Международна производствена специализация. Нужда от интеграция и интегратори в световен мащаб. Паяжината на парите. Неиндустриалният свят - като подчинен и жестоко експлоатиран суровинен и човешки придатък. /стр. 121-129, 137/
Империята е ускорител на индустриалното развитие на Втората вълна. /стр. 137/
"История на картечницата" като история на геноцида над завоюваните народи, над "местните". /стр. 123/
Върху расистко отношение към завоюваните, зад религиозни и други оправдания. /стр. 124/
ИДЕОЛОГИЯТА на Втората вълна
Но империализмът, или по-точно "необузданият империализъм" е нещо повече от икономическа, политическа и социална система. Той е също така "начин на живот и начин на мислене". Той създаде типа мисловност на Втората вълна. /стр. 137/
Нови определения за Бог, за справедливостта, за любовта, за властта, за красотата. Нови идеи и аналогии. Разруши древните представи за време и пространство, за материята и причинността. Появи се последователен и мощен нов светоглед. Той не само обясняваше. Той и оправдаваше обществената действителност при Втората вълна.
Това е начинът на мислене на "индуст-реалността", като нова идеология. Идеите и схващанията, чрез които децата разбираха света. Предпоставките, които ръководеха учените и философите, бизнесмените и държавниците, пропагандаторите на цивилизацията на Втората вълна.
На повърхността сякаш имаше 2 противоположни идеологии - лява и дясна, защитници съответно на колективизма и социализма, или на индустриализма и свободната инициатива. Съответстваха им 2 вида държави - тоталитарни и либерално демократични. С ясно очертани "доктринални линии между 2 теологични лагера". С яростна пропагандна война между тях.
Две различни идеологии, но с една обща супер-идеология. Много еднакви изходни схващания, едни и същи базисни предпоставки - "превъзходството на индустриализма над другите цивилизации", т.е. и двете страни бяха пламенни апостоли на "индуст-реалността". /стр. 137-143/
Тази нова идеология има 3 базови убеждения:
(1) природата като обект на експлоатация. Човечеството бе опълчено срещу природата. Преди индустриализма доминира приемането на бедността и въздържаността, за да се живее хармонично с природата. И тогава са увреждали природата, но в малки мащаби и локално, доколкото не са имали физическа мощ да я увредят системно и радикално. Капиталистите индустриалци имат техническата и икономическата мощ да съсипват природата, да я замърсяват фатално, да я изтощават невъзстановимо. Водени от своето себелюбие и късогледство. Индустриализаторите марксисти правеха същото. /стр. 139-141/
(2) естественият подбор и в обществото, не само в биологичното развитие - най-могъщите народи, представяни като "най-приспособимите и като най-достойните". По тази логика индустриализмът бе обявен за по-висока култура и цивилизация. Това е един високомерен възглед за културата, който обосновава и оправдава империализма. Морално и интелектуално оправдание за изземването на чуждите природни богатства. Дори с цената на унищожаването на земеделието на така нар. "примитивни общества", и на изтребването на "неспособните за оцеляване по-низши народи", изтребване с "геноцидски ентусиазъм". /стр. 141-142/
(3) принцип на прогреса. Идеята, че историята невъзвратимо се движи към по-добър за човечеството живот. При Втората вълна тази идея разцъфтява с пълна сила. /стр. 142-143/
Времето се линеаризира и вече се измерва на кратки и свръхкратки периоди от часа, минутата и секундата.
Пространството се разширява и обхваща целия обозрим природен и обществен свят. То също се линеализира.
Разцъфтява философията на атомизма, а на тази основа се дава простор за индивидуализация и индивидуализъм, на личната свобода и предприемчивостта, на независимата държава и суверенитета.
Универсалният закон за гравитацията (Нютон), обяснение на нещата чрез механистична причинност, непрекъснато редуване на причини и следствия, "Вселената само като материя и движение"<2> . Това е ясен и подреден образ за сложната, и хаотична, и непредвидима Вселена<3>. Тук е идеята, че не само Космосът и природата, но така също и обществото и поведението на хората се подчиняват и ръководят от закономерности, от установими и предсказуеми закони. При това тези закони са количествени, имат количествени измерения.
Това е ядрото на теорията за причинността, с нейната чудодейна сила и широка приложимост.
Идеологията "индуст-реалност" е най-могъщата културна система в историята на човечеството. Тя е в съзвучие с новите енергийни системи, технологични системи, икономически системи, политически системи, семейни и ценностни системи на Втората вълна.
Всичко това даде мощно развитие и разгръщане на науката, техниката и икономиката, на новите форми на обществена организация, на свободата на хората и индивидуализирането им.
Но заедно с това бе идеология, която създаде "нов затвор" на човешкото мислене, изработваше "изкривяващи филтри", заради прагматичните цели на обществото, което се изгражда. /стр. 144-159, 160/
Точно този тип мисловност днес е "ключово препятствие" пред създаването на действена и устойчива цивилизация на Третата вълна. /стр. 137/
Рязко повишаване на масовия стандарт на живот, вкл. на ниските класи.
..... /стр. 57-63/
Маниакална загриженост и стремеж към пари, стоки и вещи.
Търгуват се не само стоките, вещите, услугите, но и труда и таланта, обществените идеи и идеализма, изкуството и красивото, душите и интимността, свободата и достойнството. .....
Общественият морал се ерозира от незаконните комисионни и корупцията.
Огромна мощ на рекламата, която се центрира върху потребителя, формира у него хедонистична нагласа, нетърпеливост да консумира колкото се може повече и то веднага, стремеж към незабавно удовлетворение на импулсите и потребностите.
Засегната е нормалната психика и схващането за личността. Поведението се възприема като съвкупност от сделки. Вместо общество, което се основава на родство и приятелство, на племенна и общностна вярност и лоялност, отношенията се основават на договорни връзки и взаимната полза, на брачния договор, вместо на любовта.
Личността става двойнствена. От една страна, социализиращите институции в обществото приучват към ред и дисциплина, към изчакване на възнагражденията, към пресметливост и икономичност, към овладяност и въздържаност, съобразяване с колектива и околните хора. От друга страна, привикване към хедонизъм и търсене на силни удоволствия, към импулсивност и консумативност, към разточителност и екстравагантност, към личното удоволствие и алчния индивидуализъм. /стр. 70-71/
Доминираща ценностна система и мотивационна структура, която е центрирана около притежанието. (по Фром)
Наред с отчуждението и бездуховността. Които ще бъдат преодолени при Третата вълна.
Енергийна революция - ресурси от недрата на природата. Електричеството. Атомната енергия. Преход от възстановими към невъзстановими енергийни ресурси. Свръхконцентрация на енергодобива, производство и разпространение.
Огромни индустриални центрове. С масово производство на стоки.
Масово производство и разпространение на стоки, снабдяване и консумиране от масов потребител.
"Индустриална техносфера" - енергийната система от невъзстановими източници , системата за масово производство на стоки и системата на разпределение на стоките до масовия консуматор. /стр. 50-53/
Но изчерпване и край на евтината енергия. /стр. 167-168/
ТРЕТАТА ВЪЛНА
НАЧАЛОТО на Третата вълна
Само няколко десетилетия. Започва от края на 50-те години в САЩ, когато служителите в бели якички и в услугите стават повече от работниците със сини якички в индустрията и земеделието. Тогава започва широкото използване на компютрите, на реактивния транспорт за търговски и граждански цели, на противозачатъчните хапчета и регулирането на раждаемостта. /стр. ...../
Класическите индустриални отрасли на Втората вълна - въгледобив, железопътен транспорт, стоманодобив, автомобилостроене, производство на каучук, машиностроене - стават изоставащи и западащи. Изместват ги редица нови и динамични индустрии. Те се различават с това, че вече не са електромеханични, а се основават на нови научни дисциплини - квантова електроника, теория на информацията, молекулярна биология, океанология, ядрена физика, екология и космически науки. Чрез тях се преминава отвън мерките за време и пространство на Втората вълна - по думите на съветския физик Б. Г. Кузнецов: "малки отрязъци на пространството - колкото радиуса на атома, т.е. 10(на степен -13) см., интервали на времето от порядъка на 10(на степен -23) сек."
Става подмяна на технологиите на Втората вълна с новите технологии на Третата вълна. Евтини и достъпни миникомпютри. Техниката в орбита. Навлизането в дълбините на океана. Генната индустрия. /стр. 186-200/
Новите технологии и динамиката, които те налагат предизвикват и контрареакция, съпротива, отхвърляне - въз основа на страх за хората и екологията, за цивилизацията и планетата. /стр. 200-206/
ТЕРМИНИТЕ и определенията за Третата вълна
XXI век, като век на новото общество и на новата цивилизация, е определян като: космически век, информационен век, електронна ера, глобално село; технотронна ера (Збигнев Бжежински), постиндустриално общество (Даниел Бел), общество на научно-техническата революция (социалистическите футуролози от преди 1989), супериндустриално общество (Тофлър преди тази книга).
Според Тофлър нито един от тези термини не е адекватен. Те стесняват разбирането, като се фокусират само върху един фактор.
СКОК в историята - към нова цивилизация
Революционната промяна, която ще прекоси историята и принципно ще я промени. Реализацията на Третата вълна е голям скок в историята на човечеството. Най-голямото обществено преобразование досега в историята. Формира се една из основи нова необикновена цивилизация.
СЪЩНОСТТА на Третата вълна
Отвъд стандартизацията, синхронизацията и централизацията.
Отвъд концентрацията на енергия, пари и власт.
Срутва, отнема силата на бюрокрацията.
Ограничава ролята на националната държава.
Полуавтономни икономики в един постимпериалистически свят.
Опростени и ефективни правителства. По-демократични от познатите досега.
Възстановява исторически разкъсалата се връзка между потребител и производител, давайки живот на новата "икономика на потребителя".
Първата истинска човешка цивилизация в историята.
ДИНАМИЗИРАНЕ като "експлоадиращи промени"
Предварителното условие за съществуването на всяка цивилизация е енергията. Обществата на трите вълни имат различна енергия, поради което и различна динамика. Третата вълна изключително ДИНАМИЗИРА обществените промени. /стр. 50/
Рязко засилване темпото и скоростта на обществените промени - последните 3 десетилетия са време на "експлоадираща промяна". Преди всичко поради новата компютърна техника и информационни технологии, новите технически възможности за комуникация, обработка и обмяна на информация, ....
Промяната като модус на човешкото съществуване, ... непрекъсната принудена адаптация към новите условия на живот и работа, на общуване и забавление, на ....
А не промяната като преход от едно относително статично състояние и модел на обществото към друг различен модел и състояние на обществото. Сякаш динамиката доминира над статиката в обществото.
.....
Информационна БОМБА
Животът се превръща в "склад от образи".
Хората в ежедневието си са "обсипани с шрапнели от образи".
С променен начин на възприятието ни за своя личен свят:
Първата вълна - единомислие в общността, тесен обхват на приемливото въображение, натиск от общността за възпроизводство на образите и моделите, които идват от традицията на всекидневието, и от шепа източници - родителя, възрастните, учителя, проповедника и попа, кмета и друго длъжностно лице, но най-вече семейството като общностна патриархална среда;
Втората вълна рязко умножава броя на каналите, дава възможност за многообразие и дори за алтернативност. Но поставя огромната гражданска маса под стандартизиращото въздействие на могъщите масови медии, на съответните централни идеологии, които индоктринират образи, които се превръщат в икони на масовото съзнание и психика. Масовото съзнание се стандартизира. Създава се единодушие и единомислие;
Третата вълна разнообразява и демасифицира медиите, лишава ги от монопол и от могъщество. Реално ги демократизира, единодушието се руши... Минимедии за специализирани аудитории. Кабелната телевизия и изборът на гледана програма. Радиотелефонът и личната независимост. Видеоигрите. ТВ информационни услуги. Спътниково разпространение и достъп. /стр. 211-219/
Заедно с непрекъснато преразглеждане и преоценка на вътрешните образи. Става ускорение вътре в нас, ускорена промяна и заменяемост на образите вътре в нас, и то във все по-бързо темпо... "Третата вълна не просто ускорява информационните потоци. Тя преобразува вътрешната структура на информацията, от която зависят нашите всекидневни представи и действия".
Систематичното идеологизирано мислене се разпада на мозаечни късчета в доста хаотично и пулсиращо множество, в "хаотична мозаечна култура". "Вместо да получаваме дълги и навързани нанизи от идеи, организирани или предварително синтезирани за нас, ние все повече сме заливани от къси модуларни блокчета информация" - хаотични реклами, необосновани заповеди, противоречащи си теории и научни изследвания, откъслечни новини. И това заливащо ни множество "отказва да се нагоди към нашите досегашни мисловни категории. Новите образи не се поддават на класифициране".
В резултата хората от Втората вълна питаят към медиите подтиснат гняв. Защото не получават наготово своя мисловен модел за действителността. Или не получават неговото потвърждаване.
Докато хората от Третата вълна спокойно приемат канонадата от блокчета информация и накъсани образи. Те са принудени сами да изобретяват свой мисловен модел за действителността, индивидуализират го, в динамиката на потоците от обществени промени непрекъснато го преоткриват.
Това е огромно бреме за хората. Но води и до индивидуализиране, до демасифициране на личността, както и на културата... Някои се пречупват под бремето и се отдръпват с апатия и гняв. Но други непрекъснато израстват...
Огромен скок в количеството информация, което хората непрекъснато разменят помежду си. Именно в това е същността на новото "информационно общество".
Цялата обществена система пулсира чрез потоци от данни и информация, които стават все по-обемни и динамични. Старата инфосфера на Втората вълна се претоварва. На нейно място се изгражда новата инфосфера на Третата вълна. /стр. 219-222/
/стр. 208-210, 211-219, 219-222/
ИНТЕЛИГЕНТНОТО обкръжение
Ключът към разбирането на развитието е компютърът.
В началото на 50-те години все още е научен куриоз. Между 1955 и 1965 започва да се прониква в деловите среди, постепенно и машини с голям капацитет в управлението на корпорациите. От 1965 до 1977 е "ерата на големия централен компютър" - не само венец в развитието на машинната ера, но и като част от технократската митология. Във филмите той бе изобразяван като всемогъщ мозък, който централизира свръхчовешко познание и интелигентност.
През 70-те години минитюризацията напредва с мълниеносна скорост, капацитетът на машините се увеличава стремително, а цените да падат. Идва ерата на малките, евтини и мощни миникомпютри... Микропроцесорите дават бързина и мощност на миникомпютрите, които стават част от почти всички неща, които правим или използваме.
Мозъчната сила на компютрите вече бе децентрализирана, използването се разсейва и локализира в лаборатории, служби, отдели... Малките компютри ще получат разпространение както преди това пишещите машини - "без специално обучено компютърно духовенство", достъпни до обикновените хора...
Домашният компютър става масова реалност. Стават всеобщо достъпни - на цена, колкото един телевизор... Започва масово дистанционно обучение, правене на сметки, резервации, получаване на информация, пазаруване, участие на борсите, игри и състезания, обмяна на информация, както и свободно общуване в мрежата, лична комуникация, формират се нови "електронни общности".
Цялото обкръжение на човека става интелигентно...
Освен възторга и оптимизма от това развитие на компютъра и от неговата всеобща достъпност и приложимост, възникват и "смразяващи въпроси": (1) дали компютърът няма да надделее над човека и да го постави в зависимост; (2) дали Големият Брат няма чрез компютъра да навлезе в интимната сфера на всеки гражданин и да може навсякъде да го следи и контролира; (3) дали чрез това "децентрализиране на интелекта" и освобождаването на гражданите от контрола на централната власт, няма вместо да се увеличи властта на "тоталитарната държава" (Големият Брат) реално да бъде отслабена тази власт; (4) дали като напомпваме своето обкръжение с интелигентност, от това няма да атрофират собствените ни човешки мозъци; (5) дали няма да настъпи бедствие, ако някои зловредно изключи системата и компютрите спрат да работят; (6) дали в такава ситуация хората ще имат все още основните умения да оцеляват или ще се окажат безпомощни в един жесток хаос?
Спасението е самите компютри да бъдат така програмирани, че никога да не причиняват вреда на човека. Спасението е в "нашата интелигентност и въображение, които още не сме започнали да използваме".
При всички случаи, тази всеобща компютризация е една фундаментална промяна в инфосферата на обществото - добавя се един принципно нов комуникационен слой в обществената система. В сравнение с новата инфосфера в Третата вълна инфосферата във Втората вълна, с нейните масмедии, пощенски служби и телефони, изглежда "безнадеждно примитивна". /стр. 222-227/
Компютърът е една "противоотрова на мозаичната култура". Доколкото той може да помага на човека да помни и взаимоотнася огромен брой причини и фактори, може да обработва и пренася огромни масиви от данни, може да моделира като открива иначе незабележими модели, може да извлича и прогнозира последиците от алтернативни решения и да прави това по-пълно и детайлно от всеки човек, може дори да предложи фантастични решения, което да отвори съзнанието и въображението за немислени до момента възможности. /стр. 230-231/
Днес милиони хора са изключени от пазара на труда. Защото са функционално неграмотни. Не могат да разчитат формуляри и фишове, да работят с бутони, да изучават инструкции.
При Втората вълна минимумът, за да заемаш някаква служба, бе да можеш да четеш. Сега при Третата вълна компютърът може да говори и да командва човека, а той само да слуша и да изпълнява. Разбира се, в случаите, в които неграмотност не означава глупост. Но ... компютърът също се разваля. Тогава неграмотният остава безпомощен... /стр. 228/
При тази промяна в инфосферата се променя съзнанието на човека - начина, по който мисли за проблемите си, по който синтезираме информацията, по който предвиждаме последиците от действията си.
Вероятно ще се промени ролята на образованието в живота на хората.
Възможно е дори да се промени химията на мозъците ни. /стр. 231/
Променят се и децата. В зависимост от ранното им обкръжение.
Когато децата са отглеждани и възпитавани в "глупаво обкръжение", в слабо стимулираща среда, те се научават да не рискуват, стават предпазливи и консервативни, пасивни и нелюбознателни.
Обратно, децата растящи в интелигентна, сложна и стимулираща среда развиват широк набор от умения, чувство за способности и компетентност, стават любознателни и изследващи, възприемат проблематизиращ подход към нещата, стимулира се фантазията им, развиват рефлекс на по-малка зависимост от родителите си от ранна възраст... По-интелигентната среда може да направи хората и по-умни, вкл. да промени самия мозък... /стр. 231-232/
ОБЩЕСТВЕНАТА ПАМЕТ -
от легендата до тоталната информационна банка
Обществената памет продължава да живее и след хората, които си отиват. Тя се натрупва и предава на следващите поколения.
При Първата вълна, сред примитивните и архаични общества тя се е предавала от човек на човек, от възрастните към младите, от старейшините и мъдреците към обикновените хора. Била е въплътена в митове и легенди, истории, ритуали и традиции. Предавана е чрез разкази и песни, чрез религиозни псалми и ритуали, чрез личен пример...
Тогава паметта е избледнявала, после е била опреснявана, но и разбърквана, съчетавана, прекомбинирана по нови начини. Била е активна и жива в буквалния смисъл на думата.
Втората вълна прави революция в натрупването и предаването на обществената памет. Чрез печатането на книгите и разпространението им, чрез системата от библиотеки и музеи, систематичните архиви за деловата работа и държавната статистика, масовата грамотност и системата за гражданско образование, чрез картотеките и информационните системи.
Чрез огромното натрупано знание Втората вълна ускори всички процеси на творчество и нововъдения, на социална промяна и обществено развитие. Културата става извънредно бързо променяща се, развиваща се, разширяваща се.
При Втората вълна обществената и социалната памет се обективира - вложена е в книги и карти, ведомости и статистики, вестници и картотеки, фотографии и филми, в най-различни артефакти. Информацията става замразена, може да остане статична и пасивна. Само, когато тази информация отново се ползва от конкретни хора, тя отново оживява.
Сега, при Третата вълна всичко се наблюдава и записва, компютъризираните архиви и бази данни стават колосални по своя обем информация, тя е прецизно организирана. Всичко се записва и съхранява в най-фин детайл. Доближаваме се до "цивилизацията на тоталната памет".
Не само всестранно се разширява обществената памет, но и тя отново оживява чрез компютърните информационни системи и тяхната достъпност за ползване. Така самата информация става движеща сила на обществената динамика и развитие. Тя ще "отприщи свежи енергийни потоци на културата", компютъризираната информация ще ни "доближи до далечните граници на възможното" - чрез вече достъпните потоци от теории, идеи и идеологии, художествени произведения, технически новости и изобретения, икономически и политически нововъведения. Всичко това пряко е тласък към обществено и социално разнообразие при Третата вълна.
Във всички предишни общества инфосферата е осигурявала средства за общуване между хората. Третата вълна ги умножава. Но тя за първи път осигурява възможност за бърз, евтин и широко достъпен контакт и обмяна на информация между хората, между тях и интелигентното им обкръжение. /стр. 231-232/
"Електронната къща". Като нов начин за организация на индивидуалната работа и дейността на съвкупния работник като цяло.
Като масова децентрализация и деурбанизация. /стр. 254-261/
Организационни и корпоративни фактори. Хуманизиране на рутинния "фабричен" труд в огромните канцеларии. Облекчаване на транспорта и намаляване на разходите. Спестяване времето за пътуване. Промени в ценностната система. Подкрепа стабилността на семейството. /стр. 261-267/
По-малко принудителна мобилност. Устойчивост на общността. По-малко замърсяване, по-рационално използване на енергията. Нова група маломерни терминали, информационни услуги, пощенски служби, изнасяне на много дейности на фирмите като външни услуги, множество малки компании за такива услуги, домашно работещите стават собственици върху своята техника. Свръхинтелектуализирана трудова среда. Но и непосредствени и емоционални отношения в семейството, със съседите...
Тази масова промяна е възможна благодарение на компютъризираната техносфера в съчетание с новата инфосфера при Третата вълна. Трансформацията е към "общество с център дома" на човека... За да се решават или облекчават много от проблемите на Втората вълна, като: масова безработица, непосилна монотонност на труда, прекалена специализация, безсърдечно отношение към човека, ниски надници, отчуждение от близките в семейството, разводите, отчуждение от своята общност по местоживеене, огромни разходи на време и пари за пътуване, огромната централизация и урбанизация, продължителността на работния ден. /стр. 267-272/
Край
Следва довършване на това реферативно представяне на книгата
Михаил Мирчев, 10 май 2008
...........................
<1>Още означава: "Третата вълна на демократизацията" - термин на Самуел Хънтингтън отнасящ се до световните тенденции в демократичните промени; "Третата вълна" - име на експеримент за рекреация на германци-нацисти със студенти, проведен от преподавателя по история Ron Jones. /виж Wikipedia/
<2>Барон Холбах, радикален философ, мисловен лидер на Френската революция.
<3>Това е философия не просто на индустриализма, но и на последователния и радикален материализъм. Както и на бъдещата сила на технократизма - не само в сферата на науката, техниката и икономиката, но и в цялостния обществен живот, в политиката, при образованието и възпитанието на младите, в организацията и бита и семейстовто
Тофлър е журналист, кореспондент и редактор в сп. "Fortune", преподавател в Корнелския ун-т и в Нова школа за обществени изследвания. Не е социолог, но по същество описва един социологически макромодел на обществото в така нар. "постсоциалистическа" епоха, в така нар. "ново информационно общество на високото потребление", в епохата на Глобализацията с център САЩ след края на 80-те години.
Прилага систематичен подход към промените в света, в обществото. Счита, че отделните промени не са независими една от друга, не стават случайно, а закономерно. В рамките на една "систематична рамка" на обществото като цяло. Стреми се в своя анализ към "синтез от голям мащаб", за да се очертае моделът на една нова цивилизация. /стр. 21-3/
ПРИЗНАЦИ НА КРИЗАТА в съвременния свят (към 1980)
"Правителствата по света са доведени до парализа или слабоумие", или по-точно е да се каже, че ръководните органи на повечето държави са пълни с политици, които не са способни да вземат отговорни и ефективни решения, да провеждат градивна политика. Те фактически не управляват. ....
Традиционното патриархално нуклеарно семейство трудно приема новите индивидуализирани стилове на живот, съответните нови форми на семейно и родителско партньорство, еманципацията на жените и фактическото им изравняване с мъжете като сексуална активност и свобода, като професионална и светска лична изява. В резултат семействата и личния живот се "разкъсват". ...
Семейството губи своята стабилизираща роля в обществото като цяло. Семейството е в криза на своята социализираща роля за младите поколения. ....
Доминиращата роля на индустрията бива измествана от икономиката на услугите, от спекулативните финансови обороти, от борсовите спекулации и превъртането на огромни виртуални капитали. ...
Изключителна нестабилност поради активността на терористите, поради курсът на валутите, който се люшка, а инфлацията беснее безконтролно, поради нестабилността на банките, поради фашизираните щурмови отряди, които пристягат ботуши в много страни, поради цената на златото, която чупи всички рекорди, доколкото е барометър на страха.
Всичко това буди страх, че светът се е отклонил към безумието... /стр. 21/
Политиката на Първата и на Втората вълна водят яростна битка за възпрат Третата вълна... Но няма да успеят... Първите са се посветили на фантазията. Вторите се опитват да продължат съществуването си върху енергийна база, но проблемите й са непреодолими... Въпреки, че ядрените реактори, заводите, технологиите изглеждат авангардни и перспективи, изглеждат прогресивни, те всъщност са артефакти на миналото на Втората вълна, "уловени в собствените й смъртоносни противоречия". /стр. 185-186/
Има голям брой "вълнови проблеми". Като упадъкът на градовете, например.
При това се променя самият характер на кризите. Те все по-малко стават "причинно-следствени" - с доминираща причина, която може да бъде изведена пред останалите действащи фактори, върху която акцентират съответните експерти. Кризите в съвременното общество изискват "анализ на взаимозависимостта". Доколкото те се дължат на стотици влияния и фактори, идват от десетки независими източници, които само отчасти се припокриват.
В този анализ компютърът може да бъде изключително полезно средство. Но решението е в "човешката интелигентност, въображение и интуиция". Те в обозримите десетилетия "ще са далеч по-важни от машината".
От друга страна, компютърът е една "противоотрова на мозаичната култура". Доколкото той може да помага на човека да помни и взаимоотнася огромен брой причини и фактори, може да обработва и пренася огромни масиви от данни, може да моделира като открива иначе незабележими модели, може да извлича и прогнозира последиците от алтернативни решения и да прави това по-пълно и детайлно от всеки човек, може дори да предложи фантастични решения, което да отвори съзнанието и въображението за немислени до момента възможности. /стр. 230-231/
Новият СИНТЕЗ
Но Тофлър е оптимист. Счита, че от тази нестабилност и разруха съзрява едно ново общество, с внушителен и обнадеждаващ модел на нов вид общество - върха на цивилизацията и хуманизма. И в този смисъл човешката история едва що започва.
... "Цивилизацията на Втората вълна изключително силно постави ударението върху разделянето на проблемите на техните компоненти... Повечето хора са по-умели аналитици, отколкото синтетици. Това е една от причините нашите представи за бъдещето да са така фрагментирани. В тази книга работата ни е да мислим като глобалисти, а не като специалисти.
Вярвам, че днес се намираме пред прага на нова ера на синтеза. Във всички интелектуални сфери - от фундаменталните природни науки до социологията, психологията и икономиката - виждаме връщане към мащабното мислене, към общата теория, която открива връзките между нещата... Търсим основополагащите връзки между потоците на промяна. Преди всичко защото тази потоци на промяна се движат заедно, взаимно нарастват и се вливат в нещо още по-голямо: Третата вълна." /стр. 174-177/
КОНВЕРГЕНТНАТА теория
Тофлър, чрез своята Третата вълна е типичен представител на конвергентната теория (от 50-те години). Премълчава и замъглява марксовата теория за обществено-икономическите формации (ОИФ), както и за основополагащата класова структура на обществото. Извежда на преден план не типа обществени отношения, а техническия фактор в обществената система, който я динамизира и структурира - индустрията и технологията, производителността и възможностите за масово високо потребление, принципно новите и всеобщо достъпните компютърно-комуникационни средства, на тази основа и универсализацията и рязкото разрастване на значимостта на информацията и информационния обмен в обществото.
Разглежда социализма и капитализма като еднотипни общества. Два варианта на индустриалната цивилизация:
(1) с водеща роля в икономиката на индустрията и на динамично растящата производителност на труда в нея, както и на стоковата й продуктивност;
(2) с еднакви енергийни източници и зависимост от тях;
(3) с еднотипни стоки за масово потребление и стандарт на живот;
(4) с доминиращата роля на икономиката и нейното развитие в системата на обществото като цяло;
(5) с нуклеарен тип семейство и еднотипна динамика на демографските процеси - общ 2-ри демографски преход, застаряване на населението, свиване на детеродната норма, отрицателен прираст;
(6) с масова образователна система, която унифицирано образова младите поколения, възпитава и ги социализира, подготвя ги за включване в икономическото и социалното възпроизводство на системата на обществото.
Тофлър обосновава, че в последните десетилетия от социализма и комунизма се ражда една нова цивилизация. И тя е дълбоко революционна.
Но промяната става не чрез политическа революция, а с победата на новите ценности и технология, с новите стилове на живот и форми на общуване. Тази промяна изисква изцяло нови идеи и понятия за нещата.
Това е цивилизация на оптимизма.
/стр. 37, 49, 53-57, 63-64, 67, 70, 77, 80, 86, 91, 97, 133-135, 139-140/
....
ПЕРИОДИЗАЦИЯТА на историята
При периодизацията на историята Тофлър използва метафората на вълните. Те са последователни и градират развитието и разгръщането на човешкото общество и на цивилизацията.
Заедно с това вълните съществуват паралелно, взаимно се наслагват, преплитат се, практически се съвместяват в конкретна форма и пропорция. Последното е от изключителна важност при анализа и описанието на конкретните общества, при интерпретацията и диагнозата на отделни обществени феномени и процеси.
"Сега много страни чувстват въздействието на 2, дори на 3 различни вълни на промяна. Те се разгръщат с различна скорост и с различно напрежение на силите, които ги движат." /стр. 37/
Наслагването и преплитането между вълните може да изкристализира в развитие и прогрес, но може да доведе и до една "объркана самоунищожителна смес" от тях. /стр. 40/
Когато следващата вълна доминира, хората имат ясна визия за бъдещето, устремени са напред с идеята за развитие и прогрес, обществото разгръща огромна гражданска съзидателна енергия.
Обратно, когато 2 или 3 вълни се наслагват хаотично, и не е ясно коя от тях доминира, тогава "представата за бъдещето е накъсана". Става трудно хората да определят значението на промените, ценностно са объркани и раздвоени между консерватизма и иновативността, възбужда се остра обществена конфликтност, загубва се идеята за дълбокото и важното в социалната промяна - "изригващ океан от бушуващи течения, вихри и водовъртежи, които прикриват по-дълбоките и по-важните исторически пластове". /стр. 39/
В съвременните западни общества Втората и Третата вълна се сблъскват, създават социални напрежения и опасни конфликти, нови политически фронтове, които се "врязват в обичайното делене между класите и расите, половете и партиите". Старите идентификации и поляризации се разпадат.
Тази обществена и политическа обърканост се отразява и в дезинтеграцията на личността. Хората се лутат. Животът в широк смисъл може да изглежда абсурден. Противоположните течения в обществото, породени от различните вълни, се отразяват в работата и семейния живот, в отношението към секса и личния морал, проявява се в стила на живот и в поведението при политическо гласуване. /стр. 40/
ПЪРВАТА ВЪЛНА
Аграрната революция. Започнала е от 8000 години пр.н.е. 1000 години играе доминираща роля - до към края на VIIX и началото на VIIIX век. Тогава, преди още да е изчерпала своята енергия, се отприщва вълната на индустриалната революция. Два века двете вълни се разгръщат паралелно и наслагвайки се - с различна скорост и локализация.
Успоредно са живели "примитивните" и "цивилизованите" хора. Примитивните на малки племенно-родови групи, изхранвали са се пряко от плодовете на природата, корени и плодове, лов и риболов, скотовъдци и подвижни. Докато цивилизованите са обработвали земята. Възниква собствеността върху нея, гражданството на базата на собственост, уседнало и териториално организирано общество. Земеделски народи и държави, като центрове на империи.
Собствеността върху земята и земеделското производство от нея е основата на икономиката, на държавата, на народностната и културната консолидация, на вида на семейството и родовите отношения и наследственост, както и на вида политическа система и организираност на държавата. Правото, езика и религията стават основни обществени регулатори и организиращи средства в обществото и държавата.
Има просто разделение на труда и няколко основни класи: земеделска аристокрация, църковно духовенство, войни, илоти, роби и крепостни селяни.
Властта е строго авторитарна.
Произходът - семеен и класов - определя обществения статуса на човека и предопределя биографията му.
Икономиката е децентрализирана. Общностите произвеждали повечето необходими неща сами за себе си, малко от нещата продавали или купували чрез търговия, на пазара.
Изключенията от този обществен модел са търговските народи, които кръстосвали моретата и земите по търговски пътища от Китай до Кале, както и централизираните страни с фатално важните за тях напоителни системи.
Като изключения е имало още столетия преди н.е. фабрики (Гърция, Рим), големи бюрократични администрации (Вавилон, Египет), градски метрополиси (Азия, Южна Америка). /стр. 46/
Семейството е голямо домакинство, в голяма родова общност на 3 и повече поколения. То е уседнало и производително. Сраснало се е със земята и земевладението, или работилницата и задругата, или с магазина и гилдията.
То е преди всичко производителна общност и колектив, зависимо е от земята, работилницата, магазина. И поради това е немобилно - и в социален, и в териториален план.
Императив е възпроизводството, удържането на традицията и на общностните норми. /стр. 53/
Образовани са само специализирани елити (религиозни, властови, научни) и интелектуални придворни (научни, финансови, учители, в изкуствата).
Липсва масово образование. Липсва дори идея за рационално знание, което да бъде достъпно на масовия човек.
Докапиталистическите общества на Първата вълна са:
(1) колективистично и общностно устроени;
(2) господства производителния принцип;
(3) абсолютно доминира индивидуалната отговорност и ролевата предопределеност на човека, според нуждите на семейството и рода, народностната общност и властта.
Органичните общности са и функционални производителни групи. Затова семейството е основна икономическа и производителна институция и "колектив". Затова армията е рангово структурирана съобразно имуществените социални статуси на наборниците в нея, затова се произвежда преди всичко за самозадоволяване, а после за обществена размяна и пазарно търгуване. ...
Има органично сливане между семейството и обществения живот, между труда и човешките отношения, между мъжа и жената, между поколенията и традиционната им приемственост, между индивида, семейно-родовата му общност и макро-общността на племето, народа, нацията му.
ВТОРАТА ВЪЛНА
Зараждането на индустриалната цивилизация. 300 години играе своята роля. Кулминация в десетилетията след 2-та световна война (1945). В последните няколко десетилетия втората и третата вълна се разгръщат отново паралелно и наслагвайки се - с различна скорост и локализация.
Създава в обществото мощни производителни технологии, големи градове, бърз транспорт и комуникации, масово образование и др.
Тя е система от взаимодействащи си компоненти, а не случайна смесица от различни части. /стр. 42/
Трите определящи ОБЩЕСТВЕНИ ИНСТИТУЦИИ на Втората вълна са:
(1) нуклеарното семейство;
(2) масовата образователна система;
(3) корпорациите, които са относително независими от своите инвеститори и собственици. /стр. 57/
СЕМЕЙСТВОТО става нуклеарно. Защото това е най-мобилната форма на пълноценно и устойчиво семейство.
Новото общество изисква мобилност. Доколкото работникът и служителят, търговецът и капиталистът, интелигентът и политикът трябва да вървят след своята работа, да следват своята работа от едно място на друго.
Семейството се освобождава от непосредствено-производителните си функции. Доколкото хората вече масово работят в завода и предприятието, във фирмата и учреждението.
Освобождава се от значителна част от образователните и социализиращите си функции. Доколкото децата вече са обучавани в училище, възпитавани са от множество обществени институции.
Освобождава се от много функции по взаимопомощ.Доколкото вече има болници, старчески домове, и др. под. /стр. 54/
ОБРАЗОВАНИЕТО става масово - и за масовия работник и служител, и за обикновените граждани. Формира се образователна система, която работи с мнозинството от подрастващите поколения. А след като се въведе и държавната норма за задължително образование, през масовото образование минават всички млади хора.
Образователната система става наистина масова като се стреми да обхване всички подрастващи - със започване на обществено обучение на все по-ранна възраст (сега в България на 5-6 год.), все по-продължително време (12 год. за средно, още 3-5 год. за висше образование, още години за специализации и научна степен, продължаващо през целия живот). Появява се задължителен граждански минимум за образованост - успешно завършени класове, до определена възраст (сега в България е 8-ми клас, до 16-годишна възраст).
В масовата образователна система има "открита" и "скрита" програма. В откритата програма учениците усвояват базови знания, грамотност, познавателна култура, мисловна способност. А в закритата програма те биват формирани като начин на мислене, като социални умения и политически представи, като обществена дисциплина и респект пред авторитетите и властта. В началото на индустриалната епоха втората програма формира в масовия работник, служител и гражданин преди всичко: "точност, послушание и способност за монотонна повторяемост".
Наред и заедно с нуклеарното семейство, образователната система има функцията да подготвя младите хора за социалните им роли и обществени отговорности на зрели и интегрирани граждани на държавата и обществото. /стр. 55-56/
Чрез нея младите получават необходимата грамотност и окултуряване, за да възприемат и спазват обществените норми и дисциплина. В онази поне минимална степен, която ще им е необходима в последващата им житейска и трудова реализация, за професионално-класовия им статус и роли.
Иначе и по-широко казано, масова образователна система в индустриалните и градските общества става една изключително важна обществена институция за социализиране на младите - за общественото им възпитаване. Чрез нея се създава и гарантира нужната им минимална или по-висока гражданска грамотност и гражданска способност, за да могат те да се интегрират в обществото, да се подчиняват на институциите, да работят и живеят в един свят на институции и бюрокрация, на документи и формални отношения, на централизирана власт и публична демокрация.
Масовото образование се развива върху идеята за рационално знание, което трябва да бъде достъпно на масовия човек, да бъде усвоено от него, той да бъде моделиран като индивид и личност чрез него.
В този смисъл науката става "непосредствена производителна сила" (по Маркс). Не само като развитие на индустриалната техника и технология, на организацията на труда и ефективните институции и власт. Но и като производство на гражданска маса, която е нужна в индустрията и икономиката, която може да участва в политическия и демократичния процес в държавата.
КОРПОРАЦИЯТА се разгърна и утвърди като обществена институция, чрез която се организира и контролира обществото. Обществото бива контролирано от и чрез корпорациите - наред с контрола по линия на семейството и на образователната система.
Масовото производство, високата производителност, колосалната концентрация на капитала и производителността, всичко това закономерно изисква съответна нова организационна форма - корпорацията. Корпорациите стават главна организационна форма не само в икономиката, но и в обществото и държавата като цяло.
Корпорациите са устойчиви организационни структури в икономиката, далеч надхвърлящи производителното семейство и органичните общности, надживяващи своите създатели, концентриращи ресурсите на обществото за производство, а въз основа на това и на последващото разпределение и преразпределение на благата.
Инвеститорската смелост бе рязко стимулирана чрез формулата на "ограничена отговорност" в корпорацията. При провал на корпорацията инвеститорът губи само първоначалното си вложение.
Така от една страна, корпорациите концентрират огромни капитали, за да могат да работят с дългосрочни планове и да предприемат големи проекти. /стр. 56-57/
А от друга страна, те стават относително независими от своите отделни инвеститори и собственици, стават самостоятелни юридически лица пред държавата, самостоятелни субекти пред обществеността.
ДВЕТЕ ПОЛОВИНИ на живота
Втората вълна насилствено разцепи живота на 2 половини:
• от една страна, интегрирана обществена система, високо производителна, която се развива динамично и ускоряващо се;
• от друга страна, разкъсване на екзистенциалното единство на живота и обществото. Формира се начин на живот, който е изпълнен с икономическо напрежение, социални конфликти и психически проблеми.
Един "невидим клин" разделя производството от потреблението, разкъсва съюза между тях. Производителят бе отделен от потребителя. В индустриалната епоха хората мислят за себе си или като за производители, или като за потребители.
При Първата вълна не е било така. В огромната си част хората са произвеждали за собственото си потребление. Търговията количествено е обхващала минимална част от произведените блага и тяхното разпределение.
Гърците, римляните и средновековните европейци дори нямали отделна дума за потребител. Толкова пълно е било единството между тях. Толкова еднозначно е било доминирането на производителния принцип в обществото и живота.
Втората вълна обръща нещата. На мястото на самозадоволяващите се в огромна степен хора и общности, тя насилствено създава обществена организация, при която преобладаващата част от храните, стоките и услугите са предназначени за продажба, реализират се или се получават чрез търговия, чрез пазара и парите.
Производството на стоки за собствено потребление се свежда до минимум и получава знака на анахронизъм. Така всеки става зависим от пазара, от корпоративните производители, от системата на парите и тяхното разпределение в обществото. /стр. 64-67, 160-161, /
Под действието на този невидим клин икономиката става "пазарна". В смисъл, че целта на производството става продажбата и размяната, а не употребата и удовлетворяването на конкретни потребности. /стр. 68/
Пазарът става връзката между разкъсаните един от друг производител и потребител. Но с доминация на производителя, който има корпоративна и пазарна мощ да налага на потребителя своите условия, вкл. да му формира (чрез инфосферата) изкуствени потребности, за да бъде по-интензивен консуматор и по-зависим купувач. / стр. ..., 160-161/
Клинът на разделяне на живота на 2 половини разделя и мъжете от жените - обособява и противопоставя техния полов профил, мъжкия и женския обществен и характерологичен профил.
Мъжете се реализират преди всичко в икономиката и производството, във формализирания и бюрократизиран свят на институциите. Затова те мислят повече обективно и рационално, концентрират вниманието си към мащабните процеси на обществото и политиката, на науката и техниката.
Жените се реализират преди всичко в семейството и междуличностните отношения, при отглеждането на деца и домакинството. Затова те повече мислят субективно и емоционално, концентрират се в дребните неща от ежедневието и бита.
Мъжете се идентифицират с производството, докато жените - с потреблението.
Това може да е привидно, може да не е първична разлика между половете, а да е вторичен ефект от едно систематично вклинявано социално разделяне на мъжете от жените. Но то има своите житейски измерения на реални различия - в типичния мъжки и типичния женски труд, в различната им вътрешна психична и емоционална нагласа, в различни обществени роли и съответното подготвяне за тях. /стр. 71-74/
Формира се "нов обществен характер" на мъжа и на жената. Заедно и със съответните им ролеви кризи. /стр. 161-163, 168/
Принципът на ФАБРИКАТА
Принципът на фабриката е основен и обединяващ при организирането и функционирането на отделните обществени сфери, при съответното масово производство, вкл. в изкуството, в музиката, в политиката, в пощите и съобщенията, телеграфната и телефонната комуникация. /стр. 57-63/
Втората вълна е "цивилизация, която превърна фабриката в катедрала". /стр. 174/
ОСНОВНИТЕ СФЕРИ в системата на обществото
Масовото производително общество и масовия човек изискват и създават мощни средства за тиражиране на съобщения до огромно множество. Така възникват и се развиват масовата преса и радиото, киното и телевизията.
Тяхната функция е да "отпечатват идентични съобщения в милиони мозъци, точно както фабриката произвежда идентични продукти за употреба в милиони домове". "От крупните фабрики за образи към милионите потребители изтичат стандартизирани двойници" на масово произведените вещи.
Това е една "могъща система за канализиране на информацията".
Това е инфосферата - комуникационните канали за оперативно и масово разпространение на съобщения, образи, двойници на действителността. Тя произвежда и разпределя информацията, за да може системата да работи.
Инфосферата се вплита в другите 2 сфери на обществото, като ги обслужва - техносферата и социосферата.
Техносферата произвежда индустриално богатството и го разпределя.
Социосферата - разпределя ролите на индивидите в системата на обществото.
Всяка от тези сфери изпълнява своята ключова функция в общата система на обществото и не може да съществува без другите.
Заедно те съставят основната архитектура на обществото, на системата му. /стр. 57-63/
ШИФЪРЪТ на Втората вълна
Шифърът на Втората вълна, или правилата и принципите, които пронизват всички дейности и които в своята съвкупност са един повтарящ се и общ модел, са:
(1) Стандартизация. Производството на стоки и услуги става масово, в огромни серии, еднотипни продукти. Стандартизирани алгоритми за комуникациите, дейностите, производството, управлението, труда и наемането за труд, таблиците за заплащане, учебните програми и методики, тестовете, степените в образованието.
Стандартизиране на различните пари и налагане на обща валута. Единни мерки и теглилки по света. Единни цени в отделните страни и навсякъде по света. Стандартизиране на магазините, ресторантите, летищата.
Масовите стандартизирани образи, идеологеми, мисловни и оценъчни конструкции в масовите медии, киното и телевизията, рекламите и масовото изкуство. Стандартизиране на езиците, потискане езиците на малцинствата и на по-малките нации, налагане на световни езици. Отстраняване на разнообразието в езика и мисленето, в свободното време и забавленията, в стила на живот.
Масовостта изисква стандартизация. Високата производителност, световният обмен, удобството в комуникациите, контролът на световните корпорации, всичко това изисква стандартизация. Принципът на стандартизация прониза всички страни на държавата, на бизнеса и икономиката, на масовото потребление, на ежедневния живот и бита. /стр. 76-79/
(2) Специализация. Още по-малко разнообразие и повече стандартизация в труда. Ускоряване разделението на труда, все по-детайлно и по-прецизно. Можещият да прави всичко селянин се заменя от тясно специализирания работник, чиновник, специалист, управленец. Всеки в работата си прави малко неща, концентрирано непрекъснато ги повтаря, постига висока лична производителност в общия координиран механизъм на съвкупния работник, на колектива, на екипа.
Монотонен и рутинен труд, отчуждение, дехуманизация на работещия, но по-висока производителност.
Специализацията при разделението на труда става и все по-развита и диференцирана професионализация. Чрез нея "група специалисти монополизират някоя трудно достъпна област на познанието и труда, и държат на разстояние новодошлите".
Професионалистите са на пазара на труда и услугите. Те са от страната на производството, срещу своите клиенти, които са в ролята на зависими потребители. Здравето става продукт на лекаря и здравната бюрокрация, а не резултат от интелигентна грижа за себе си. Знанието става продукт на учителя и училището, а не резултат от собствената любознателност и усърдност.
"Всякакви трудови групи - от библиотекари до търговци - надигнаха вой за своето право да наричат себе си професионалисти. И за властта те да установяват стандарти, цени и условия за допускане в тяхната специалност." Както и за ползването на техните услуги от клиентите. Както и за данъчни, граждански и политически привилегии, които да им бъдат гарантирани чрез държавата и закона. Обществото се "владее от професионалисти, които ни наричат "клиенти" и ни казват какви са нашите нужди". /стр. 79-81/
Всъщност, това е тясно-групов граждански интерес, който създава така нар. "изкуствени потребности" (по термина на Ерих Фром). След което вкарва гражданите-клиенти в удобен за професионалистите, а не за клиентите, механизъм за удовлетворяване на тази потребности, за решаване на съответните възникнали изкуствени проблеми на хората. Това е част от така нар. "репресивна толерантност" в условията на пазарно-демократичното общество.
(3) Синхронизация. В системата на пазара ВРЕМЕТО става равно на пари и успех. Скъпите машини не може да бездействат. Многото пари не може да не са в капиталов оборот. Сложният и диференциран труд трябва да бъде добре организиран и координиран във времето. Всеки трябва да работи по часовник, да се движи по часовник. Точността във времето става основно изискване към всички.
Синхронизира се работата и трудовите разписания, работното време, ваканциите, отпуските, почивките за кафе. Синхронизира се масовият транспорт, приемното време за услуги, храненията в болници, офиси и фабрики, целевите предавания в радиата и телевизиите. Синхронизират се бизнес циклите, производствените вълни, рекламните кампании. Синхронизира се семейният живот, сексът, мъжкият и женският ритъм в ежедневието. Всички се съобразяват с часовото време, адаптират се към механичният му ритъм. Мъжете по-добре, жените по-зле. /стр. 82-84/
Хората са "преследвани от мисълта за времето". Предишните епохи са били много прецизни при измерване на дългите периоди и цикли на времето. Но едва през индустриалната епоха става нужно да се измерват точно кратките периоди от време, за да могат да се синхронизират хората и различните дейности. Става нужно изключително точното и универсално измерване чрез часа, минутата и секундата. Въвеждат се и времевите пояси на земята.
Представата за времето става линейна, за разлика от първата вълна, когато времето и било виждано като кръг, който се върти многократно - историята се повтаря, хората се прераждат. Двете представи за времето са в конфликт, но втората вълна извоюва доминиране на линейната представа. /стр. 144-147/
ПРОСТРАНСТВОТО се разширява. Също като времето се линеализира - правата линия и ос, правите ъгли, ясните и точни геометрични пропорции.
За по-добра координация и организираност. За рационализиране и контрол. За ускоряване на движението. /стр. 147-152/
(4) Концентрация. Зависимост от висококонцентрираните изкопаеми горива (нефт, газ). Концентрирано население в градовете, в мегалополисите. Концентрират се престъпниците в затворите, лудите в лудниците, болните в болниците, децата в училищата, старците в старчески домове, недоразвитите в специализирани домове, изоставените в приюти. Това е "Време на Великите Затваряния".
Концентрация на труда в огромни предприятия и учреждения. Натрупва се огромен капитал и се концентрира в ръцете и волята на малко хора. Концентрира се производството на определени стоки в огромни монополни фирми и корпорации. /стр. 84-86/
Особено значение се придава на ЦЕЛОСТТА и на единството. За разлика от предишни епохи, които са придавали особено значение на разделността и на самостоятелните части.
Според Демокрит Вселената не е завършено цяло, а се състои от частици (atomos), които са отделни и неизменими, неразрушими и неделими, те са и невидими... Рене Декарт считал, че действителността може да бъде разбрана, единствено ако бъде разлагана на все по-малки и малки частици... Атомизмът - философски и физически - като свръх идея в началото на Втората вълна, която довежда до изумителни научни открития и подем на науката...
Формира се и представата за индивида, като първичен и неделим атом в обществото и икономиката, субект на икономическа активност, морален център на новото общество и на новия морал на свободата и предпиемчивостта. Така, чрез философията на атомизма, индивидът се откъсва и освобождава от зависимостта си от разширеното семейство, от всемогъщата църква и от монарха. /стр. 152-155/
(5) Максимизация. Развива се маниакална "макрофилия" - самоцелно увеличаване на големината и растежа. "Голямо" става синоним на "ефективно". Започва съревнование между държавите и нациите да строят по-високо и по-голямо, гордеят се с това, така доказват пред другите своето цивилизационно превъзходство.
Корпорациите и правителствата френетично преследват "идеала на растежа". Дори, когато не е гарантирано, че големината и растежът ще доведат и до максимизация на печалбата и обществената полза.
Статистическите индекси също се максимизират. Напр., БВП се възприема като измерващ мащабите и реалния темп на развитие на една икономика, чрез изчисляване на една обща имагинерна стойност на произведените стоки и услуги. БНП не отчита разликата между храни и боеприпаси, между облекло и хазарт, между образователни, здравни услуги и услуги по охрана. БНП отчита еднакво наемането на бригада за построяването на едно жилище и за неговото разрушаване, изработените с труд пари и получените отвън пари.
БНП отчита пазарно регистрираните обмени и транзакции. И поради това изпуска и недооценява един огромен производителен обществен и икономически сектор - отглеждането на деца, семейната взаимопомощ, домакинската работа. БНП е един от най-важните показатели при реализацията на идеала на растежа, изразява манталитета на макрофилията. /стр. 86-89/
(6) Централизация. "Централизацията се усъвършенства до степен на изящно изкуство". Църквата и владетелите от времето на първата вълна, като умеещи да централизират властта, изглеждат като начинаещи аматьори в сравнение с хората, които централизираха индустриалните общества.
Всички сложни общества изискват както централизирано, така и децентрализирано управление. През първата вълна доминира децентрализацията. През втората се преминава към доминиране на централизма ,- първо в компаниите и корпорациите, после, в отделните отрасли, накрая, в икономиката като цяло. А от там и в политиката, и в обществото като цяло.
Централната банка е икономически и политически инструмент на централизацията. Основаващото се на нея неофициално краткосрочно планиране в капиталистическите икономики.
Централизирани правителства с огромна реална власт. Средносрочно и дългосрочно планиране в индустриалните общества. /стр. 89-93/
(7) Тези 6 принципа на индустриалното общество на втората вълна, които се утвърждават взаимно, неумолимо водят до появата и разрастването на бюрокрацията. Изградиха се огромни, непоклатими и мощни бюрократизирани организации.
Те се извисяват над индивида като застрашителни кули на мегаорганизации, под които той се лута, подтиснат и победен от тях (описано от Кафка). /стр. 93/
Нуждата от ИНТЕГРАТОРИ
Индустриализмът като мощна преобразуваща сила:
(1) раздели властта между държавата, църквата и индивида;
(2) накъса и специализира знанието и информацията;
(3) насече и специализира работата на фрагменти;
(4) раздроби голямото семейство, отне му много функции;
(5) вкара клин между света на дома и външния свят;
(6) вкара клин между жената и мъжа;
(7) с всичко това индустриализмът разби и фрагментира живота и културата на общността, ерозира и разкъса морала, създаде индивидуализма и отчужди хората един от друг.
Но обществото се нуждае от устойчивост и силна социална връзка, за да устоява на конфликтността и кризите, за да може да се развива и просперира.
Някои трябваше да свърже нещата отново заедно, за да не допусне системата да се разпадне. Да свърже нещата макар и в друга форма.
На първо място това са много нови професии и видове специалисти, чиято задача на първо място е интегрирането - (1) между институциите в появилото се и разрастващо се огромно множество от корпорации, организации и държавни институции; (2) вътре във всяка корпорация, организация и институция; (3) за семействата и хората в криза и изолация; (4) за малцинствата и общностите в маргиналност, антисоциалност и изолация; (5) за пришълците от други култури.
Разбира се, на първо място, това са новите хора на властта и бюрокрацията - "изпълнителни органи и администратори, комисари и координатори, президенти и вицепрезиденти, бюрократи и мениджъри. Те проникнаха във всеки бизнес, във всяко правителство, във всяко равнище на обществото. И се оказваше, че без тях не може. Те са ИНТЕГРАТОРИТЕ"...
Без тях системата на Втората вълна не би могла да заработи. Не би могла да бъде координирана, производството и разпределението, транспортът и комуникациите няма да са свързани, различните роли не биха били разпределени и работата няма да е свършена, няма да е ясно кой какво възнаграждение трябва да получава, няма да има план за общата дейност, нито ясни критерии за оценка.
Така в обществото, освен марксовите собственици върху "средствата за производство", изключителна роля се оказа, че имат и онези, които имат контрол върху "средствата за интеграция". /стр. 95/
Първоначално собственик и интегратор са съвпадали (по времето на Маркс). Но по-късно властта на МЕНИДЖЪРА нараства и става определяща. Собствениците и акционерите стават все по-маловажни, все по-измествани от контрола. Както казва Блументал: "Не собствеността е това, което има значение, а контролът върху корпорацията. Като президент аз имам точно това... След седмица ще имаме общо събрание на акционерите и аз ще получа 97% от гласовете, а лично притежавам едва 8000 акции...".
При огромните корпорации, с огромно множество от акционери, и при частно инвестиране, което реално се прави от пенсионни и съвместни фондове, както и от тръстовите отдели на банките, все повече "политиката в бизнеса се определя от наетите мениджъри, от управленците, които се разпореждат с парите на другите - политиката в бизнеса в нито един от случаите не се определя от собствениците, да не говорим от работниците". "Интеграторите иззеха действителната власт - както при капитализма, така и при социализма. Защото без тях частите на системата не биха могли да работят заедно". /стр. 97/
Интеграционният двигател в обществото на Втората вълна е ГОЛЯМОТО ПРАВИТЕЛСТВО. Участниците в свободния пазар се мъчат да доказват, че правителството се бърка в бизнеса, и че това е неправилно. Но самата индустриализация, с нейните мащаби и ускорени темпове изисква намеса от страна на правителството.
Ако индустриализацията се движеше само от частната инициатива, щеше да се извърши много по-бавно. Ако изобщо можеше да се появи и развие. Правителствата ускориха развитието.
Първо на железниците. После с построяването и организирането на пристанищата, каналите и магистралите, пощите и телеграфа, телефонните и радио системите. Въвеждаха търговски кодекси и стандартизираха пазарите и обществата. Използваха външно-политически натиск и мита, подпомагаха промишлеността. Пропъдиха фермерите от земята, за да осигурят работна ръка за промишлеността. Чрез военното производство субсидираха авангардни технологии... "На хиляди равнища правителствата поемаха интегративни задачи. Които другите или не можеха, или не искаха да изпълняват".
"Правителството бе велик ускорител". Чрез своята принудителна власт и данъчна система то може да прави неща, които частните предприятия не могат да си позволят.
Правителствата изпълняват "предварителна интеграция". Като запълват функционални празноти в системата, балансират я - докато бизнесът се развие и му стане рентабилно сам да поеме съответните дейности и институции.
Системата за масово образование подготвя младите за бъдещите им трудови и граждански роли. Поощрява нуклеарното семейство - като по-мобилно и пригодно към новите производствени условия. Разтоварва семейството от някои традиционни функции (образователни, производителни, за възпитанието на децата, за гледането на възрастните, и т.н.) и така го адаптират към фабричната система.
"На много и различни равнища правителството оркестрира сложната цивилизация на втората вълна", създава и оркестрира тази нова обществена система - изключително усложнена и крайно динамична.
Така - и в капиталистическите, и в социалистическите държави - "на сцената действат големите компании наред с огромната правителствена машина".
И така, "техниците на властта заграбиха "средствата за интеграция", а заедно с това и юздите на социалната и културната, на политическата и икономическата власт. Обществата на втората вълна са управлявани от интеграторите". Вместо от работниците, които да отнемат средствата за производство и заедно с това и властта, според Карл Маркс, а вероятно и според предпочитанията на последователите на Адам Смит. /стр. 98-100/
Техниците на властта са организирани от "елити и СУБЕЛИТИ" - във и на всяка обществена сфера, отрасъл, религия, партия, всяка от тях има своята "пирамида на властта".
Най-отгоре е "суперелитът". Той разпределя инвестициите. Той интегрира специализираните елити. Този суперелит се състои от "хора без лица". Те вземат глобалните решения, контролират лостовете за инвестиране. Те са по същество една скрита йерархия и "паралелна архитектура от елити".
След всяка криза или политическа промяна идваха нови имена и лозунги, нови партийни декларации и кандидати, нови лица се наместваха зад махагоновите бюра на властовите органи и ведомства. Но основната архитектура на властта (скритата на суперелита) си оставаше. /стр. 101/
"През последните 300 години различни реформатори се опитваха да щурмуват крепостта на властта, с идеята да построят ново общество на социалната справедливост и политическото равенство... Но всеки път като краен резултат реформаторите създаваха една подобна структура от субелити, елити и суперелити... Защото това бе нужната интеграционна структура в системата на обществото - техниците на властта... Всъщност, господстващият индустриализъм и пълната демокрация, която той обещаваше, се оказаха НЕСЪВМЕСТИМИ". /стр. 102/
Едва Третата вълна, която руши индустриалните структури, създава фантастични възможности за социално и политическо обновление. /стр. 102/
ПОЛИТИЧЕСКАТА интеграция
Нужда от представително политическо управление в единната държава със силна централна власт, която контролира цялото общество. Въвеждане на изборност на политиците, които по същество са "техници на властта".
Самото политическо гласуване и избиране на властите има специфична културна функция. В полза на елитите. Чрез него сред масата на гласуващите граждани се подхранва илюзия за обществено равенство. Демократичните избори и гласуване по същество са ритмичен ритуал за масово гражданско успокояване. /стр. 107-114/
Без политическа интеграция е невъзможна икономическата интеграция. Спойката между двете създава НАЦИЯТА - ново могъщо образувание, което дава устойчивост на държавата и обществото и мотивация за икономическа активност и производителност. Изграждат се национални икономики. Изключителна роля на националната държава - в нейните граници и чрез нейната организация се консолидира и развива икономиката. Национализъм. /стр. 114-120, 137/
Две са водещите нации-интегратори - САЩ и СССР. Реорганизиране и реинтегриране на световната система на Втората вълна.
САЩ - главен кредитор, лихвар на света, МВФ и СБ, ГАТТ. Световна парична система, световна валута. Интегрират интеграторите. /стр. 130-132, 137/
СССР, Ленин, "Империализъм" - "една от най-влиятелните книги на века, която още формира мисленето на стотици милиони хора по света". Валидна не само за капиталистическия свят, но и за социалистическия. Пак поради императивите на Втората вълна и индустриалната икономика и общество. За да се достигне в "обективния процес на сближаване между нациите" до формиране на една "единна световна икономика, регулирана от общ план".
Част от световната парична система. Подчиняват се на общоприетите определения за икономическа ефективност и производителност. Възприемат общоприетите икономически понятия и категории, определения, счетоводни методи и единици за измерване. Съобразяваха се със специализацията в производството.
Империалистическа икономическа политика, облагодетелстваща центъра за сметка на периферията.
Също интегриращи институции - СИВ. /стр. 132-136/
ИМПЕРИАЛИЗЪМ
Втората вълна по същността си е империалистическа. Защото има нужда от голям от мащаб. Нужда от суровини и енергия. Нужда от храни. Нужда от големи пазари и външни инвестиции. Нужда от износ на свободни капитали. Нужда от износ на безработни. Нужда от евтина чужда работна ръка.
Втората вълна "превърна древния империализъм в голям империализъм". Произтичащ от основната икономическа структура на индустриалните нации, интегрирана в действията на техните национални държави и политически елити, както и в съдбата на работните места на милиони обикновени работници и хора в тези държави и нации.
"Империята е търговия". Интегриран световен пазар. Международна производствена специализация. Нужда от интеграция и интегратори в световен мащаб. Паяжината на парите. Неиндустриалният свят - като подчинен и жестоко експлоатиран суровинен и човешки придатък. /стр. 121-129, 137/
Империята е ускорител на индустриалното развитие на Втората вълна. /стр. 137/
"История на картечницата" като история на геноцида над завоюваните народи, над "местните". /стр. 123/
Върху расистко отношение към завоюваните, зад религиозни и други оправдания. /стр. 124/
ИДЕОЛОГИЯТА на Втората вълна
Но империализмът, или по-точно "необузданият империализъм" е нещо повече от икономическа, политическа и социална система. Той е също така "начин на живот и начин на мислене". Той създаде типа мисловност на Втората вълна. /стр. 137/
Нови определения за Бог, за справедливостта, за любовта, за властта, за красотата. Нови идеи и аналогии. Разруши древните представи за време и пространство, за материята и причинността. Появи се последователен и мощен нов светоглед. Той не само обясняваше. Той и оправдаваше обществената действителност при Втората вълна.
Това е начинът на мислене на "индуст-реалността", като нова идеология. Идеите и схващанията, чрез които децата разбираха света. Предпоставките, които ръководеха учените и философите, бизнесмените и държавниците, пропагандаторите на цивилизацията на Втората вълна.
На повърхността сякаш имаше 2 противоположни идеологии - лява и дясна, защитници съответно на колективизма и социализма, или на индустриализма и свободната инициатива. Съответстваха им 2 вида държави - тоталитарни и либерално демократични. С ясно очертани "доктринални линии между 2 теологични лагера". С яростна пропагандна война между тях.
Две различни идеологии, но с една обща супер-идеология. Много еднакви изходни схващания, едни и същи базисни предпоставки - "превъзходството на индустриализма над другите цивилизации", т.е. и двете страни бяха пламенни апостоли на "индуст-реалността". /стр. 137-143/
Тази нова идеология има 3 базови убеждения:
(1) природата като обект на експлоатация. Човечеството бе опълчено срещу природата. Преди индустриализма доминира приемането на бедността и въздържаността, за да се живее хармонично с природата. И тогава са увреждали природата, но в малки мащаби и локално, доколкото не са имали физическа мощ да я увредят системно и радикално. Капиталистите индустриалци имат техническата и икономическата мощ да съсипват природата, да я замърсяват фатално, да я изтощават невъзстановимо. Водени от своето себелюбие и късогледство. Индустриализаторите марксисти правеха същото. /стр. 139-141/
(2) естественият подбор и в обществото, не само в биологичното развитие - най-могъщите народи, представяни като "най-приспособимите и като най-достойните". По тази логика индустриализмът бе обявен за по-висока култура и цивилизация. Това е един високомерен възглед за културата, който обосновава и оправдава империализма. Морално и интелектуално оправдание за изземването на чуждите природни богатства. Дори с цената на унищожаването на земеделието на така нар. "примитивни общества", и на изтребването на "неспособните за оцеляване по-низши народи", изтребване с "геноцидски ентусиазъм". /стр. 141-142/
(3) принцип на прогреса. Идеята, че историята невъзвратимо се движи към по-добър за човечеството живот. При Втората вълна тази идея разцъфтява с пълна сила. /стр. 142-143/
Времето се линеаризира и вече се измерва на кратки и свръхкратки периоди от часа, минутата и секундата.
Пространството се разширява и обхваща целия обозрим природен и обществен свят. То също се линеализира.
Разцъфтява философията на атомизма, а на тази основа се дава простор за индивидуализация и индивидуализъм, на личната свобода и предприемчивостта, на независимата държава и суверенитета.
Универсалният закон за гравитацията (Нютон), обяснение на нещата чрез механистична причинност, непрекъснато редуване на причини и следствия, "Вселената само като материя и движение"<2> . Това е ясен и подреден образ за сложната, и хаотична, и непредвидима Вселена<3>. Тук е идеята, че не само Космосът и природата, но така също и обществото и поведението на хората се подчиняват и ръководят от закономерности, от установими и предсказуеми закони. При това тези закони са количествени, имат количествени измерения.
Това е ядрото на теорията за причинността, с нейната чудодейна сила и широка приложимост.
Идеологията "индуст-реалност" е най-могъщата културна система в историята на човечеството. Тя е в съзвучие с новите енергийни системи, технологични системи, икономически системи, политически системи, семейни и ценностни системи на Втората вълна.
Всичко това даде мощно развитие и разгръщане на науката, техниката и икономиката, на новите форми на обществена организация, на свободата на хората и индивидуализирането им.
Но заедно с това бе идеология, която създаде "нов затвор" на човешкото мислене, изработваше "изкривяващи филтри", заради прагматичните цели на обществото, което се изгражда. /стр. 144-159, 160/
Точно този тип мисловност днес е "ключово препятствие" пред създаването на действена и устойчива цивилизация на Третата вълна. /стр. 137/
Рязко повишаване на масовия стандарт на живот, вкл. на ниските класи.
..... /стр. 57-63/
Маниакална загриженост и стремеж към пари, стоки и вещи.
Търгуват се не само стоките, вещите, услугите, но и труда и таланта, обществените идеи и идеализма, изкуството и красивото, душите и интимността, свободата и достойнството. .....
Общественият морал се ерозира от незаконните комисионни и корупцията.
Огромна мощ на рекламата, която се центрира върху потребителя, формира у него хедонистична нагласа, нетърпеливост да консумира колкото се може повече и то веднага, стремеж към незабавно удовлетворение на импулсите и потребностите.
Засегната е нормалната психика и схващането за личността. Поведението се възприема като съвкупност от сделки. Вместо общество, което се основава на родство и приятелство, на племенна и общностна вярност и лоялност, отношенията се основават на договорни връзки и взаимната полза, на брачния договор, вместо на любовта.
Личността става двойнствена. От една страна, социализиращите институции в обществото приучват към ред и дисциплина, към изчакване на възнагражденията, към пресметливост и икономичност, към овладяност и въздържаност, съобразяване с колектива и околните хора. От друга страна, привикване към хедонизъм и търсене на силни удоволствия, към импулсивност и консумативност, към разточителност и екстравагантност, към личното удоволствие и алчния индивидуализъм. /стр. 70-71/
Доминираща ценностна система и мотивационна структура, която е центрирана около притежанието. (по Фром)
Наред с отчуждението и бездуховността. Които ще бъдат преодолени при Третата вълна.
Енергийна революция - ресурси от недрата на природата. Електричеството. Атомната енергия. Преход от възстановими към невъзстановими енергийни ресурси. Свръхконцентрация на енергодобива, производство и разпространение.
Огромни индустриални центрове. С масово производство на стоки.
Масово производство и разпространение на стоки, снабдяване и консумиране от масов потребител.
"Индустриална техносфера" - енергийната система от невъзстановими източници , системата за масово производство на стоки и системата на разпределение на стоките до масовия консуматор. /стр. 50-53/
Но изчерпване и край на евтината енергия. /стр. 167-168/
ТРЕТАТА ВЪЛНА
НАЧАЛОТО на Третата вълна
Само няколко десетилетия. Започва от края на 50-те години в САЩ, когато служителите в бели якички и в услугите стават повече от работниците със сини якички в индустрията и земеделието. Тогава започва широкото използване на компютрите, на реактивния транспорт за търговски и граждански цели, на противозачатъчните хапчета и регулирането на раждаемостта. /стр. ...../
Класическите индустриални отрасли на Втората вълна - въгледобив, железопътен транспорт, стоманодобив, автомобилостроене, производство на каучук, машиностроене - стават изоставащи и западащи. Изместват ги редица нови и динамични индустрии. Те се различават с това, че вече не са електромеханични, а се основават на нови научни дисциплини - квантова електроника, теория на информацията, молекулярна биология, океанология, ядрена физика, екология и космически науки. Чрез тях се преминава отвън мерките за време и пространство на Втората вълна - по думите на съветския физик Б. Г. Кузнецов: "малки отрязъци на пространството - колкото радиуса на атома, т.е. 10(на степен -13) см., интервали на времето от порядъка на 10(на степен -23) сек."
Става подмяна на технологиите на Втората вълна с новите технологии на Третата вълна. Евтини и достъпни миникомпютри. Техниката в орбита. Навлизането в дълбините на океана. Генната индустрия. /стр. 186-200/
Новите технологии и динамиката, които те налагат предизвикват и контрареакция, съпротива, отхвърляне - въз основа на страх за хората и екологията, за цивилизацията и планетата. /стр. 200-206/
ТЕРМИНИТЕ и определенията за Третата вълна
XXI век, като век на новото общество и на новата цивилизация, е определян като: космически век, информационен век, електронна ера, глобално село; технотронна ера (Збигнев Бжежински), постиндустриално общество (Даниел Бел), общество на научно-техническата революция (социалистическите футуролози от преди 1989), супериндустриално общество (Тофлър преди тази книга).
Според Тофлър нито един от тези термини не е адекватен. Те стесняват разбирането, като се фокусират само върху един фактор.
СКОК в историята - към нова цивилизация
Революционната промяна, която ще прекоси историята и принципно ще я промени. Реализацията на Третата вълна е голям скок в историята на човечеството. Най-голямото обществено преобразование досега в историята. Формира се една из основи нова необикновена цивилизация.
СЪЩНОСТТА на Третата вълна
Отвъд стандартизацията, синхронизацията и централизацията.
Отвъд концентрацията на енергия, пари и власт.
Срутва, отнема силата на бюрокрацията.
Ограничава ролята на националната държава.
Полуавтономни икономики в един постимпериалистически свят.
Опростени и ефективни правителства. По-демократични от познатите досега.
Възстановява исторически разкъсалата се връзка между потребител и производител, давайки живот на новата "икономика на потребителя".
Първата истинска човешка цивилизация в историята.
ДИНАМИЗИРАНЕ като "експлоадиращи промени"
Предварителното условие за съществуването на всяка цивилизация е енергията. Обществата на трите вълни имат различна енергия, поради което и различна динамика. Третата вълна изключително ДИНАМИЗИРА обществените промени. /стр. 50/
Рязко засилване темпото и скоростта на обществените промени - последните 3 десетилетия са време на "експлоадираща промяна". Преди всичко поради новата компютърна техника и информационни технологии, новите технически възможности за комуникация, обработка и обмяна на информация, ....
Промяната като модус на човешкото съществуване, ... непрекъсната принудена адаптация към новите условия на живот и работа, на общуване и забавление, на ....
А не промяната като преход от едно относително статично състояние и модел на обществото към друг различен модел и състояние на обществото. Сякаш динамиката доминира над статиката в обществото.
.....
Информационна БОМБА
Животът се превръща в "склад от образи".
Хората в ежедневието си са "обсипани с шрапнели от образи".
С променен начин на възприятието ни за своя личен свят:
Първата вълна - единомислие в общността, тесен обхват на приемливото въображение, натиск от общността за възпроизводство на образите и моделите, които идват от традицията на всекидневието, и от шепа източници - родителя, възрастните, учителя, проповедника и попа, кмета и друго длъжностно лице, но най-вече семейството като общностна патриархална среда;
Втората вълна рязко умножава броя на каналите, дава възможност за многообразие и дори за алтернативност. Но поставя огромната гражданска маса под стандартизиращото въздействие на могъщите масови медии, на съответните централни идеологии, които индоктринират образи, които се превръщат в икони на масовото съзнание и психика. Масовото съзнание се стандартизира. Създава се единодушие и единомислие;
Третата вълна разнообразява и демасифицира медиите, лишава ги от монопол и от могъщество. Реално ги демократизира, единодушието се руши... Минимедии за специализирани аудитории. Кабелната телевизия и изборът на гледана програма. Радиотелефонът и личната независимост. Видеоигрите. ТВ информационни услуги. Спътниково разпространение и достъп. /стр. 211-219/
Заедно с непрекъснато преразглеждане и преоценка на вътрешните образи. Става ускорение вътре в нас, ускорена промяна и заменяемост на образите вътре в нас, и то във все по-бързо темпо... "Третата вълна не просто ускорява информационните потоци. Тя преобразува вътрешната структура на информацията, от която зависят нашите всекидневни представи и действия".
Систематичното идеологизирано мислене се разпада на мозаечни късчета в доста хаотично и пулсиращо множество, в "хаотична мозаечна култура". "Вместо да получаваме дълги и навързани нанизи от идеи, организирани или предварително синтезирани за нас, ние все повече сме заливани от къси модуларни блокчета информация" - хаотични реклами, необосновани заповеди, противоречащи си теории и научни изследвания, откъслечни новини. И това заливащо ни множество "отказва да се нагоди към нашите досегашни мисловни категории. Новите образи не се поддават на класифициране".
В резултата хората от Втората вълна питаят към медиите подтиснат гняв. Защото не получават наготово своя мисловен модел за действителността. Или не получават неговото потвърждаване.
Докато хората от Третата вълна спокойно приемат канонадата от блокчета информация и накъсани образи. Те са принудени сами да изобретяват свой мисловен модел за действителността, индивидуализират го, в динамиката на потоците от обществени промени непрекъснато го преоткриват.
Това е огромно бреме за хората. Но води и до индивидуализиране, до демасифициране на личността, както и на културата... Някои се пречупват под бремето и се отдръпват с апатия и гняв. Но други непрекъснато израстват...
Огромен скок в количеството информация, което хората непрекъснато разменят помежду си. Именно в това е същността на новото "информационно общество".
Цялата обществена система пулсира чрез потоци от данни и информация, които стават все по-обемни и динамични. Старата инфосфера на Втората вълна се претоварва. На нейно място се изгражда новата инфосфера на Третата вълна. /стр. 219-222/
/стр. 208-210, 211-219, 219-222/
ИНТЕЛИГЕНТНОТО обкръжение
Ключът към разбирането на развитието е компютърът.
В началото на 50-те години все още е научен куриоз. Между 1955 и 1965 започва да се прониква в деловите среди, постепенно и машини с голям капацитет в управлението на корпорациите. От 1965 до 1977 е "ерата на големия централен компютър" - не само венец в развитието на машинната ера, но и като част от технократската митология. Във филмите той бе изобразяван като всемогъщ мозък, който централизира свръхчовешко познание и интелигентност.
През 70-те години минитюризацията напредва с мълниеносна скорост, капацитетът на машините се увеличава стремително, а цените да падат. Идва ерата на малките, евтини и мощни миникомпютри... Микропроцесорите дават бързина и мощност на миникомпютрите, които стават част от почти всички неща, които правим или използваме.
Мозъчната сила на компютрите вече бе децентрализирана, използването се разсейва и локализира в лаборатории, служби, отдели... Малките компютри ще получат разпространение както преди това пишещите машини - "без специално обучено компютърно духовенство", достъпни до обикновените хора...
Домашният компютър става масова реалност. Стават всеобщо достъпни - на цена, колкото един телевизор... Започва масово дистанционно обучение, правене на сметки, резервации, получаване на информация, пазаруване, участие на борсите, игри и състезания, обмяна на информация, както и свободно общуване в мрежата, лична комуникация, формират се нови "електронни общности".
Цялото обкръжение на човека става интелигентно...
Освен възторга и оптимизма от това развитие на компютъра и от неговата всеобща достъпност и приложимост, възникват и "смразяващи въпроси": (1) дали компютърът няма да надделее над човека и да го постави в зависимост; (2) дали Големият Брат няма чрез компютъра да навлезе в интимната сфера на всеки гражданин и да може навсякъде да го следи и контролира; (3) дали чрез това "децентрализиране на интелекта" и освобождаването на гражданите от контрола на централната власт, няма вместо да се увеличи властта на "тоталитарната държава" (Големият Брат) реално да бъде отслабена тази власт; (4) дали като напомпваме своето обкръжение с интелигентност, от това няма да атрофират собствените ни човешки мозъци; (5) дали няма да настъпи бедствие, ако някои зловредно изключи системата и компютрите спрат да работят; (6) дали в такава ситуация хората ще имат все още основните умения да оцеляват или ще се окажат безпомощни в един жесток хаос?
Спасението е самите компютри да бъдат така програмирани, че никога да не причиняват вреда на човека. Спасението е в "нашата интелигентност и въображение, които още не сме започнали да използваме".
При всички случаи, тази всеобща компютризация е една фундаментална промяна в инфосферата на обществото - добавя се един принципно нов комуникационен слой в обществената система. В сравнение с новата инфосфера в Третата вълна инфосферата във Втората вълна, с нейните масмедии, пощенски служби и телефони, изглежда "безнадеждно примитивна". /стр. 222-227/
Компютърът е една "противоотрова на мозаичната култура". Доколкото той може да помага на човека да помни и взаимоотнася огромен брой причини и фактори, може да обработва и пренася огромни масиви от данни, може да моделира като открива иначе незабележими модели, може да извлича и прогнозира последиците от алтернативни решения и да прави това по-пълно и детайлно от всеки човек, може дори да предложи фантастични решения, което да отвори съзнанието и въображението за немислени до момента възможности. /стр. 230-231/
Днес милиони хора са изключени от пазара на труда. Защото са функционално неграмотни. Не могат да разчитат формуляри и фишове, да работят с бутони, да изучават инструкции.
При Втората вълна минимумът, за да заемаш някаква служба, бе да можеш да четеш. Сега при Третата вълна компютърът може да говори и да командва човека, а той само да слуша и да изпълнява. Разбира се, в случаите, в които неграмотност не означава глупост. Но ... компютърът също се разваля. Тогава неграмотният остава безпомощен... /стр. 228/
При тази промяна в инфосферата се променя съзнанието на човека - начина, по който мисли за проблемите си, по който синтезираме информацията, по който предвиждаме последиците от действията си.
Вероятно ще се промени ролята на образованието в живота на хората.
Възможно е дори да се промени химията на мозъците ни. /стр. 231/
Променят се и децата. В зависимост от ранното им обкръжение.
Когато децата са отглеждани и възпитавани в "глупаво обкръжение", в слабо стимулираща среда, те се научават да не рискуват, стават предпазливи и консервативни, пасивни и нелюбознателни.
Обратно, децата растящи в интелигентна, сложна и стимулираща среда развиват широк набор от умения, чувство за способности и компетентност, стават любознателни и изследващи, възприемат проблематизиращ подход към нещата, стимулира се фантазията им, развиват рефлекс на по-малка зависимост от родителите си от ранна възраст... По-интелигентната среда може да направи хората и по-умни, вкл. да промени самия мозък... /стр. 231-232/
ОБЩЕСТВЕНАТА ПАМЕТ -
от легендата до тоталната информационна банка
Обществената памет продължава да живее и след хората, които си отиват. Тя се натрупва и предава на следващите поколения.
При Първата вълна, сред примитивните и архаични общества тя се е предавала от човек на човек, от възрастните към младите, от старейшините и мъдреците към обикновените хора. Била е въплътена в митове и легенди, истории, ритуали и традиции. Предавана е чрез разкази и песни, чрез религиозни псалми и ритуали, чрез личен пример...
Тогава паметта е избледнявала, после е била опреснявана, но и разбърквана, съчетавана, прекомбинирана по нови начини. Била е активна и жива в буквалния смисъл на думата.
Втората вълна прави революция в натрупването и предаването на обществената памет. Чрез печатането на книгите и разпространението им, чрез системата от библиотеки и музеи, систематичните архиви за деловата работа и държавната статистика, масовата грамотност и системата за гражданско образование, чрез картотеките и информационните системи.
Чрез огромното натрупано знание Втората вълна ускори всички процеси на творчество и нововъдения, на социална промяна и обществено развитие. Културата става извънредно бързо променяща се, развиваща се, разширяваща се.
При Втората вълна обществената и социалната памет се обективира - вложена е в книги и карти, ведомости и статистики, вестници и картотеки, фотографии и филми, в най-различни артефакти. Информацията става замразена, може да остане статична и пасивна. Само, когато тази информация отново се ползва от конкретни хора, тя отново оживява.
Сега, при Третата вълна всичко се наблюдава и записва, компютъризираните архиви и бази данни стават колосални по своя обем информация, тя е прецизно организирана. Всичко се записва и съхранява в най-фин детайл. Доближаваме се до "цивилизацията на тоталната памет".
Не само всестранно се разширява обществената памет, но и тя отново оживява чрез компютърните информационни системи и тяхната достъпност за ползване. Така самата информация става движеща сила на обществената динамика и развитие. Тя ще "отприщи свежи енергийни потоци на културата", компютъризираната информация ще ни "доближи до далечните граници на възможното" - чрез вече достъпните потоци от теории, идеи и идеологии, художествени произведения, технически новости и изобретения, икономически и политически нововъведения. Всичко това пряко е тласък към обществено и социално разнообразие при Третата вълна.
Във всички предишни общества инфосферата е осигурявала средства за общуване между хората. Третата вълна ги умножава. Но тя за първи път осигурява възможност за бърз, евтин и широко достъпен контакт и обмяна на информация между хората, между тях и интелигентното им обкръжение. /стр. 231-232/
"Електронната къща". Като нов начин за организация на индивидуалната работа и дейността на съвкупния работник като цяло.
Като масова децентрализация и деурбанизация. /стр. 254-261/
Организационни и корпоративни фактори. Хуманизиране на рутинния "фабричен" труд в огромните канцеларии. Облекчаване на транспорта и намаляване на разходите. Спестяване времето за пътуване. Промени в ценностната система. Подкрепа стабилността на семейството. /стр. 261-267/
По-малко принудителна мобилност. Устойчивост на общността. По-малко замърсяване, по-рационално използване на енергията. Нова група маломерни терминали, информационни услуги, пощенски служби, изнасяне на много дейности на фирмите като външни услуги, множество малки компании за такива услуги, домашно работещите стават собственици върху своята техника. Свръхинтелектуализирана трудова среда. Но и непосредствени и емоционални отношения в семейството, със съседите...
Тази масова промяна е възможна благодарение на компютъризираната техносфера в съчетание с новата инфосфера при Третата вълна. Трансформацията е към "общество с център дома" на човека... За да се решават или облекчават много от проблемите на Втората вълна, като: масова безработица, непосилна монотонност на труда, прекалена специализация, безсърдечно отношение към човека, ниски надници, отчуждение от близките в семейството, разводите, отчуждение от своята общност по местоживеене, огромни разходи на време и пари за пътуване, огромната централизация и урбанизация, продължителността на работния ден. /стр. 267-272/
Край
Следва довършване на това реферативно представяне на книгата
Михаил Мирчев, 10 май 2008
...........................
<1>Още означава: "Третата вълна на демократизацията" - термин на Самуел Хънтингтън отнасящ се до световните тенденции в демократичните промени; "Третата вълна" - име на експеримент за рекреация на германци-нацисти със студенти, проведен от преподавателя по история Ron Jones. /виж Wikipedia/
<2>Барон Холбах, радикален философ, мисловен лидер на Френската революция.
<3>Това е философия не просто на индустриализма, но и на последователния и радикален материализъм. Както и на бъдещата сила на технократизма - не само в сферата на науката, техниката и икономиката, но и в цялостния обществен живот, в политиката, при образованието и възпитанието на младите, в организацията и бита и семейстовто
Много добро представяне, написана ли е втората част?
ОтговорИзтриванеБлагодаря! Прочетох половината книга!
ОтговорИзтриване