Аз съм свободен

УНСС

Факултет: „Икономика на инфраструктурата”

Катедра: „Медии и обществени комуникации”

Специалност: „Журналистика и масмедии”

Георги Марчев Георгиев, гр.5002

Социология

Аз съм свободен

(реферативно есе)

“Да имаш или да бъдеш, да нямаш или да не си”- звучащ по хамлетовски този въпрос разкрива една от вечните дилеми в историята на човечеството. Дилема, в която притежанието и битието, които във вечната си конфронтация се отблъскват, растат в една и съща почва- човешкото съзнание. В различните исторически епохи доминант винаги е едното, но другото не умира и израства в следващата. Така ту егоизмът, ту алтруизмът превъзходства, но търсената цел е една- свободата, колкото и огромно и безгранично да е пространството й. В съвремието всеки би потвърдил собствената си, но дали притежава шармантната й външност или за него е начинът, по който усеща света около себе си с реалната негова същност- тук се намесва човешкият избор.

Съвременното общество е обзето от маниакалността да граби всичко, което види и пожелае. Искането води до едно безумно “имане”- “имане” на модерна техника, “имане” на маркови дрехи, “имане” на пари, “имане” на незадоволяващ се нагон..., та дори и абстракции като любов, душа, свобода. Потреблението на стоки от материален и духовен аспект е превърнато в основен постулат, даващ отражение върху отношенията между хората, които потребявайки блага по между си са във вечно единоборство за парче от ограничените ресурси. Но още древните пророци Буда и Исус са осъзнали безсмислието на притежаването. Според индийския Бог, ако искаме да достигнем до най- високата степен на развитие, не трябва да ламтим за собственост, а Исус учи: “Защото, който иска да спаси душата, той ще я погуби, а който погуби душата си зарад Мен, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си, погуби или повреди.”. Още във философските системи на Великите учители ясно е показана силата на духовното богатство, а не на “имането”.

Думата имам не никак проста. В някои езици тя не съществува, защото не е естествена категория на човешкото съществуване. Преминала в световния речник след установяването на частната собственост тя води до безмислени фрази като: “имам безсъние”, “имам любовни вълнения”, “имам щастие”, “имам радост” и т.н. Ярко се откроява на повърхността липсата на сетивност, чувство за преживяност, които са заместени с затъпеността на сетивата и чувството за собственост. Битието е отстъпило място на притежанието, знанието на информацията, личността на Аз-а с псевдо Аз, на мимикративното поведение, интелигентността на манипулативната такава, усета за свобода с “имането” й.

Битието е трудно за разбиране. В него се крие начинът на съществуване “съм”. А то означава жизненост и отвореност към света, отнася се до истинската природа, до реалната същност на даден човек или предмет. Индивидът разбира естествената си предопределеност към битийния модус, поради ценността му, търсенето и съществуването му в неговото човешко съзнание, но под натиска на обществото, обществените норми, заливащите го реклами, изкушаващите го от всеки ъгъл права, той плавно и постепенно преминава в притежателния модус. Там човекът се присъединява към общоприетите принципи на “имането”, които изместват от съзнанието му ценностите на битието. Повлечен от общата вълна той доброволно се отказва от част от свободата си, стеснява и малкото пространство, където не засяга чужди интереси и вече влиза в конфликт за блага с останалите членове на обществото, предава се на магнетичната енергия на притежаването. Готовият потребител започва да осъзнава всичко около себе си като даденост, като отражение на действителния свят, като нещо, което може да подложи на своето влияние, а всъщност не осъзнава, че по този начин се превръща в ограничаващ фактор на своя свободен свят. Твърде характерен белег на съвременното общество, което е съставено и от такъв тип хора, оформящи обществото на потреблението. Общество, в което стремежът към “купуване” на всичко, което окото види е по-важно от диренето на причинноследствени връзки, така важни в битието. Окован във веригите на индивидуалната не-свобода човекът е съставната частица, атомчето, което оформя орбитата на не-свободното общество. То приема свободата като кармично предопределена, полуфабрикат, който просто притежава и отстоява в борба с останалите общества. Войните от последните столетия са израз точно на противопоставянето на общество срещу общество, държавна е политиката на притежанието на друг народ, на влияние над него, над свободата му. Затова е и толкова болезнено отцепването на една нация от друга (например Косово от Сърбия). Така се раждат и големите обществени организации, които отнемат свободата на членовете си при вземане на определени решения. Важно условие е нациите доброволно да бъдат подчинявани, доброволно да приспиват съзнанието си и да загубят правилната посока. Но загубата на компаса убягва от заетия им с потребление поглед, насочен към поредния “щанд”. Но нищо не е полуфабрикат, нищо не е каквото изглежда отвън, реалността е друга, “имането” на свобода е невъзможно, защото свободата е част от съзнанието, от битийния модус.

Ключът към тежкия сандък с истината за света е в ръцете на човечеството, то държи тайния шифър, в който ясно е очертан светът на битието, на истинската, позитивната свобода. От обществата зависи дали ще заменят елементарното кратко удоволствие от потреблението и притежанието с истински стойностни битийни истини. Закърняло е чувството на търсене на отговори, изчезнал е критичният поглед към действителността, изчезнало е знанието. Дори задаването на въпроси е свързано с пари, власт, корупция, а не с вечните въпроси на битието.

Фром, в “Да имаш или да бъдеш”, ясно отчита претенциите на цивилизацията за откритост, алтруизъм, съпричастност, но цивилизационните белези не разкриват това. В музиката, културата, мисленето, изобщо това, което отразява ежедневието на съвременното общество, личат егоизмът, егоцентризмът, завистливостта, лицемерието, които се подават зад оградата на притежателния модус. Цялата постмодерна култура е обладана от нечистоплътието на собственото си съществуване.

Планетарният стремеж трябва да бъде пренасочен към битието, свободата, оттам и свободният избор на отделната личност (макар и очертана в определени рамки). Трябва да се ограничи потребителското начало до разумни граници, в които не да се достига до хедонистични мигновени наслади, а до осъзнато съществуване. Съществуване, в което да се преоценят и изтупат от нафталина изразите “Аз съм влюбен”, “Аз съм знаещ”, “Аз съм независим”, “Аз съм свободен”.