Табелата за самоотлъчките, мероприятията и колектива

Фотограф: Златомира Костова

Тези дни на село видях лозунг (вж. по-долу). Табела, чиято употреба е по-сгодна в магазините. Да се сигнализира кога е отворено и кога затворено. В чувствителни моменти надписът имал актуален повик. По-скоро цел за предупреждение. 

Хайка за вълци

Hambre del Alma - душевен глад 

Снимка: интернет

Започвам малко отдалеч. С фантазията. С ненахлузените ботуши на чирака Хлапич от онази малката детска книжка с черните корици, която почива вече месеци на скрина. Навярно ще събувам и обувам тайно ботушите. Макар навън да е затрупано със смачкани жаби, а не със сняг. Но така се случва само в легендите за собствения ми конструктор живот, мога да дозирам цвета, номера и модела на ботушите. 

Пише ли в учебниците как се сваля правителство

Снимка: Елена Донкова

Eдните – облъчени, захласнати по приказките на партията телевизия СКАТ, другите – стоплени, искат пощада за БСП-премиера Орешарски. Такива ги откривам пенсионерките от малкото село. Няма евроскептицизъм, ни стон за нарочените лумпени и соросоиди. 

Кон лютеница яде ли?

Снимка: Елена Донкова

Докато се чуваше класическата музика на Бетовен от радиото на съседа Пенчо, кака Мара вече беше отишла на селския площад. На хорището, както го наричаше 69-годишната жена, днес се състоеше кметският конкурс: “Кон лютеница яде ли?”. Целта на мероприятието е да се избере най-сприхавият и почтен българин от село Планиново. Характерът му да е по достойнство, по качество и по трудолюбие. По преценка на коня Никодим на бай Пенчо. 

Бабугери прогонват злите сили - една запазила се традиция (видео)

Снимка: Елена Донкова

Традициите живеят с нас. Това показва и посрещането на Новата година. За прогонването на злите сили и допринасянето на благополучие въздействат бабугерските танци. Тази традиция е ежегодна в село Мусомища, община Гоце Делчев. 

Синият 89-годишен поглед

Дядо Христо (в профил) на път за града
Снимка: Елена Донкова

Ранно и мрачно утро… Възрастни хора с натежали от мъдрост и опит клепачи разговарят, пазаруват от селския магазин и наблюдават с интерес „новите”-туристите като нас. Дълбока тишина, спокойствие, бавно и търпеливо движение. Дълъг път без дупки, но и без превозни средства по него (като, разбира се, изключим местните автобуси и автомобили, внасящи смут, но и очакване), наподобяващ Цариградско шосе с няколко „незначителни” разлики.