1. Що е философия? Същност и специфика на философските знания. Въпросът за предметната област на философията. Философията и човешкия свят - философия и светоглед. Генезис, функции и структура на философските знания. Философските феномени ("изми").
2. Историко-философски процес и философски алтернативи. Предмет и обект на историко-философското познание. Класификации и периодизации. Критерии за оценка на историческото място, роля и значение на философските феномени.
3. Теоретичко-методологически въпроси на философския генезис - цивилизационни модели и светогледни парадигми. Теоретическата матрица на Карл Густав Юнг - интровертни и екстровертни тенденции в светогледните ориентации на цивилизациите. Източен и Западен тип светоглед, човек и общество. Процесът на преход от религиозно-митологичен светоглед към протофилософско светоусещане в страните от Древния Изток (Египет и Месопотамия).
4. Формиране и развитие на философските знания в Древна Индия и Древен Китай. Обективни и субективни предпоставки. Интровертната тенденция и нейната следа в Древна Индия и Древен Китай и проекцията й в зараждащата се философска мисъл. Индийската "Даршана". Философските учения на Лао-Дзъ и Конфуций.
5. Изворите на Европейската цивилизация. Класическо начало на философската мисъл в Антична Гърция от Талес Милетски до Сократ. Гръцката натурфилософия и "ставането" на философията в съдържателен план. Рационалното понятие и неговата роля за философския генезис.
6. Антична зрелост на философската мисъл в Гърция през "Епохата на Перикъл" ("Златния век на гръцката култура"), Сократ, Платон и Аристотел. Приключване на съдържателния генезис на философията. Антропологическият поврат във философията и неговата обективна основа в социален план.
7. Философията през епохата на Елинизма. Криза и развитие. Философските школи - генератор на традиции и приемственост. Завършване и на формалния генезис на философията. Продължение на Елинистичните традиции в условията на Античния Рим - специфични особености.
8. Средновековният свят и Средновековната философия. Средновековие и Християнство. Радикален поврат в светогледната ориентация - от "човекът-средство" към "човекът-цел". Арабската философска мисъл и нейната роля като акумулатор и трансформатор на античните философски идеи и като катализатор на назряващата "преоценка на ценностите". Ислям и философия.
9. Философията през епохата на Възраждането. Същност и специфика на Европейското Възраждане. Окончателен синтез на светогледните парадигми, залегнали в Европейското светоусещане. Ренесанс и Хуманизъм. Възраждането и духът на Новото време.
10. Философията на Новото време - отражение на Новия свят и теоретичен модел на неговото конструиране. Философски и хронологически контури на Новия свят. Регионални и хронологически рамки на "Новата" философия. Емблематични и парадигмални еталони. Немска класическа философия.
11. Съвременният свят и съвременната философска мисъл - от средата на ХХ век до наши дни и обективните й аналози в съвременния свят. Исторически паралели. Класификации и периодизации. Основни тенденции и акценти. Идеи, проблеми, школи и представители.
12. Философските проблеми. Класическите проблеми във философията - проблеми на Онтологията и Гносеологията. Проблемът за метода. Въпросът за актуализацията на философските проблеми и оптимизацията на техните решения.
13. Проблеми на социалната философия - обща характеристика и специфични особености. Природа и общество. Актуални проблеми на общественото развитие през призмата на философията. Екологически, демографски и социално-политически проблеми.
14. Проблемът за човека. Човекът във философията и философия на човека. Философската антропология - предистория и класически измерения.
15. Човекът и човешката дейност - философски аспекти. Дейностният подход във философията. Философски анализ на човешката дейност. Бизнесът като човешка дейност. Бизнесантропология.
2. Историко-философски процес и философски алтернативи. Предмет и обект на историко-философското познание. Класификации и периодизации. Критерии за оценка на историческото място, роля и значение на философските феномени.
3. Теоретичко-методологически въпроси на философския генезис - цивилизационни модели и светогледни парадигми. Теоретическата матрица на Карл Густав Юнг - интровертни и екстровертни тенденции в светогледните ориентации на цивилизациите. Източен и Западен тип светоглед, човек и общество. Процесът на преход от религиозно-митологичен светоглед към протофилософско светоусещане в страните от Древния Изток (Египет и Месопотамия).
4. Формиране и развитие на философските знания в Древна Индия и Древен Китай. Обективни и субективни предпоставки. Интровертната тенденция и нейната следа в Древна Индия и Древен Китай и проекцията й в зараждащата се философска мисъл. Индийската "Даршана". Философските учения на Лао-Дзъ и Конфуций.
5. Изворите на Европейската цивилизация. Класическо начало на философската мисъл в Антична Гърция от Талес Милетски до Сократ. Гръцката натурфилософия и "ставането" на философията в съдържателен план. Рационалното понятие и неговата роля за философския генезис.
6. Антична зрелост на философската мисъл в Гърция през "Епохата на Перикъл" ("Златния век на гръцката култура"), Сократ, Платон и Аристотел. Приключване на съдържателния генезис на философията. Антропологическият поврат във философията и неговата обективна основа в социален план.
7. Философията през епохата на Елинизма. Криза и развитие. Философските школи - генератор на традиции и приемственост. Завършване и на формалния генезис на философията. Продължение на Елинистичните традиции в условията на Античния Рим - специфични особености.
8. Средновековният свят и Средновековната философия. Средновековие и Християнство. Радикален поврат в светогледната ориентация - от "човекът-средство" към "човекът-цел". Арабската философска мисъл и нейната роля като акумулатор и трансформатор на античните философски идеи и като катализатор на назряващата "преоценка на ценностите". Ислям и философия.
9. Философията през епохата на Възраждането. Същност и специфика на Европейското Възраждане. Окончателен синтез на светогледните парадигми, залегнали в Европейското светоусещане. Ренесанс и Хуманизъм. Възраждането и духът на Новото време.
10. Философията на Новото време - отражение на Новия свят и теоретичен модел на неговото конструиране. Философски и хронологически контури на Новия свят. Регионални и хронологически рамки на "Новата" философия. Емблематични и парадигмални еталони. Немска класическа философия.
11. Съвременният свят и съвременната философска мисъл - от средата на ХХ век до наши дни и обективните й аналози в съвременния свят. Исторически паралели. Класификации и периодизации. Основни тенденции и акценти. Идеи, проблеми, школи и представители.
12. Философските проблеми. Класическите проблеми във философията - проблеми на Онтологията и Гносеологията. Проблемът за метода. Въпросът за актуализацията на философските проблеми и оптимизацията на техните решения.
13. Проблеми на социалната философия - обща характеристика и специфични особености. Природа и общество. Актуални проблеми на общественото развитие през призмата на философията. Екологически, демографски и социално-политически проблеми.
14. Проблемът за човека. Човекът във философията и философия на човека. Философската антропология - предистория и класически измерения.
15. Човекът и човешката дейност - философски аспекти. Дейностният подход във философията. Философски анализ на човешката дейност. Бизнесът като човешка дейност. Бизнесантропология.
Съставител: доц. д-р Валентин Върбанов
София, 2006 година
Няма коментари:
Публикуване на коментар