вторник, октомври 27, 2009

Доц. Светослав Ханджиев: "Промяната в стила на живот е основният начин за профилактика на болестното свръхтегло"

Кога теглото е наднормено, какви са опасностите от затлъстяването, здравословно ли се храни българинът – по тези и други въпроси Агенция „Фокус” разговаря с доц. Светослав Ханджиев - председател на Българската асоциация „Затлъстяване и съпътстващи заболявания”.


Фокус:
Доц. Ханджиев, каква е разликата между това човек да е с
наднормено тегло и това да страда от затлъстяване?

Светослав Ханджиев: Първото стъпало е наднорменото тегло. Това се определя по т.нар. индекс на телесната маса, за който говоря и в моята книга „Наръчник срещу излишните килограми”, която излиза днес (24-ти октомври). Според този индекс теглото в килограми се дели на ръста в метри на квадрат. Ако един мъж тежи 100 килограма и е висок два метра, разделяме 100 на две на квадрат и получаваме 25. Това е индексът на телесна маса, при който за стойности от 18 до 25 се говори за нормално тегло, от 25 до 30 за наднормено тегло, а след 30 за затлъстяване. Наднорменото тегло е само началото.

Фокус: Какви са първите признаци за това, че от наднормено тегло човек вече е затлъстял? Трябва ли да се потърси помощ от специалист в този случай?

Светослав Ханджиев: Ако дадено лице има в семейството си пълни хора по бащина или по майчина линия, или болни от захарен диабет, или от сърдечносъдови заболявания, високо кръвно налягане – това са все състояния, свързани с наднорменото тегло и човек трябва да вземе мерки. Трябва да се потърси помощта на специалист, защото може да се стигне до там, че вместо да се изпишат вежди, да се извадят очи, както гласи поговорката.

Фокус: Може ли да се каже, че има хора, които са предразположени към затлъстяване?

Светослав Ханджиев: Разбира се, много често има генетично предразположение към пълнотата. И точно към тези хора нашите мерки трябва да бъдат по-своевременни.

Фокус: Какво влияние оказва начинът на живот на формирането на теглото?

Светослав Ханджиев: Основно влияние. Засега основният начин за лечение и профилактика на болестното свръхтегло е в промяната на стила и начина на живот. Ние препоръчваме кралска закуска, обяд на богаташ и вечеря на бедняк. Много е важно да се храним няколко пъти на ден, на равни интервали и с неголеми количества храна, а вечерята трябва да бъде 2-3 часа преди лягане. В противния случаи се получава т.нар. „night eating” синдром, както му казват американците. Това е болестта на нощното хранене.

Фокус: Верни ли са твърденията, че е по-добре да се храниш по 5-6 пъти на ден с малки количества храна, отколкото два пъти по много?

Светослав Ханджиев: Да, така е, но по-добре това да ви го каже специалист, защото различни диети, прочетени в интернет, обикновено са неефективни.

Фокус: Съвременният човек по-застрашен ли е от затлъстяване, отколкото е бил в миналото?

Светослав Ханджиев: Да, разбира се, по-предразположен е. Трите основни екзогенни причини, които не са във връзка с наследствеността, са неправилното хранене, обездвижването в съвременния живот и на трето място е психо-социалният стрес. Излезте на улицата и вижте колко хора се усмихват– много малко, нали... Всичко това оказва влияние върху регулацията на телесното тегло.

Фокус: Какво сочат статистиките – колко души в България страдат от наднормено тегло?

Светослав Ханджиев: В България се счита, че 60% от възрастното население е с наднормено тегло, а от тях 20% са със затлъстяване. Всеки пети българин е със затлъстяване. Тук може да има и неточности, тъй като постоянно се мени броят на хората, но е много важно да се знае, че България е на първо място в света по смъртност и по тежест на протичане на мозъчния инсулт, на едно от първите места по тежест и протичане на миокардния инфаркт. Много са чести сърдечносъдовите заболявания и всичко това е тясно свързано с наднорменото тегло и особено с ябълковидния тип затлъстяване. Един много по-удачен начин да видим как стои въпросът с наднорменото тегло е това да си премерим талията. Ако талията при жените е повече от 80 см, а при мъжете повече от 94 см, има увеличен риск от сърдечносъдови заболявания. Ако при жените е повече от 88 см, а при мъжете от 102 см, този риск е значително увеличен. Именно затова препоръчване на всеки общопрактикуващ лекар да има в кабинета си сантиметър и да мери талията на пациентите си.

Фокус: Как стои въпросът със затлъстяването в отделните възрастови групи?

Светослав Ханджиев: Много е тревожен фактът, че в България постоянно се увеличава честотата на детското затлъстяване. Когато говорим за профилактика на затлъстяването, тя трябва да започне от детска възраст, но трябва преди всичко да започне от утробното развитие на плода. Ако една бременна жена не иска нейното дете да бъде болно от диабет, високо кръвно налягане и други сърдечносъдови заболявания, не бива нейното тегло по време на бременността да се повиши с повече от 16 килограма.

Фокус: Говори се, че хлябът е една от основните причини за затлъстяването, така ли е?

Светослав Ханджиев: Вече има нови хлябове, които са с по-малка калоричност, по-богати на витамини от групата Б и по-богати на влакнини и фибри. Такъв е ябълковият тип хляб, хлябът „зърнена мозайка”, който е много полезен, тъй като е с нисък гликимичен индекс. Той е полезен за профилактика от сърдечносъдовите заболявания.

Фокус: Знаем, че хлябът е основната храна на българина и без него той не сяда на трапезата си.

Светослав Ханджиев: Точно защото е основната храна на българина и се включва в неговите традиции, той доставя много полезни хранителни добавки. Именно затова ние не забраняваме консумацията на хляб, а даваме алтернатива да се консумира пълнозърнестият хляб и зърнената мозайка.

Фокус: Какво трябва да ядем, за да поддържаме балансирано тегло?

Светослав Ханджиев: Менюто ни трябва да бъде разнообразно. Средностатистическият българин консумира малко зеленчуци, малко плодове, а е много важно те да бъдат в по-голямо количество. Поне веднъж в седмицата трябва да се яде риба, да има два постни дни, в които да не се яде месо. Трябва да се консумира пълнозърнест хляб, мляко и млечни продукти. Консумацията на нискомаслено кисело мляко е много подходяща в борбата с излишните килограми.

Фокус: Наскоро се въведе наредба, която забранява продажбата на вредни и нездравословни храни около училищата. Смятате ли, че това ще има ефект?

Светослав Ханджиев: Хубаво е, че има такава наредба, но е много по-важно да има контрол върху храните и не да се забраняват храни, а да се забраняват само тези, които представляват вредно производство. Не можем изобщо да забраним консумацията на всички пържени храни. Трябва да се дава алтернатива. Има хранителни продукти, които са с високо качество. Ние не забраняваме консумацията на хляб, а казваме – хляб, да, но пълнозърнест. А на тези, които са слаби и трябва да напълнеят, им препоръчваме бял хляб.

Фокус: Какви са основните заблуди, свързани със здравословното хранене?

Светослав Ханджиев: Хората трябва да се консултират със специалист, а не да се доверяват на това какво е казал някой или какво е чул. Различни чуждестранни литературни източници не са подходящи за нас. Затова издавам книгата „Наръчник срещу излишните килограми”.

Фокус: Какво сте включили в тази книга?

Светослав Ханджиев: Има рецепти за диетични храни, примерни менюта за диетично хранене, изследвания за полезността на някои храни. Описал съм действието на киселите млека, на пълнозърнестия хляб, на хранителните добавки.

ГРЕТА ПЕТРОВА
гр.5003,
Агенция "Фокус"

Линк към публикацията: ТУК!

Снимка: Агенция "Фокус".


Няма коментари:

Публикуване на коментар