Защо днешните медии целуват задника на правителството?

Журналистиката и сутиена създават една и съща невярна представа

На 4.11.2009г. в привидно топлия ноемврийски следобед, по време на лекцията по въведение в теорията на масмедиите, второкурсниците от специалност ,,Журналистика и масмедии” към УНСС бяха приятно изненадани от посещението на Юлий Москов. Пред лицата на присъстващите студенти се изправи една внушителна и запомняща се личност. В момента- главен редактор на в. „7 дни спорт”, преди време- работил като журналист в спортния отдел на „Народна младеж”, подвизавал се и във в. „24 часа”. Бил е и главен редактор на в. „Стандарт”. Знанията ни за него се изчерпваха до тук…Но какво предстоеше- никой не знаеше? Нямахме избор, просто се оставихме на студеното течение „г-н Москов” и ето къде ни отведе то…

Съвместната комуникация стартира с направената връзка между журналистиката и сутиена. Общото според г-н Москов е, че и двете трябва да създадат невярна представа. Становището на журналиста и на човека Юлий Москов е, че в съвремието ни няма медии: ,,В днешно време медията дезертира от основната си длъжност”.

Това, което разбуди интереса, и провокира много въпроси за размисъл бе даденото определение за журналистиката. В универитета се учим на тази професия, но дали сме си давали сметка колко смислено и прозорливо само в две изречения някой може да е осмислил семантиката на тази обществена длъжност: ,,Журналистиката е овчарското куче на обществото- нейната най-висша длъжност е да пази стадото от вълците на властта. Ние сме като кучето-посредник между обществото и медията” . Човекът, който с право носи титлата журналист, допълни: „Във властта винаги е имало и ще има вълци, изпиващи кръвта на обикновените хора. Нашата задача е да ги предпазим от дълбоките рани, които може да им причинят домогналите се до върха”.

Постепенно разговорът се насочи към обсъжданата по време на лекцията тема за манипулацията: ,,Няма проблем, по който да не се извършва манипулация” -заяви категорично г-н Москов. Той сподели и част от преживяванията си в Близкия Изток, правейки паралел между две картини от живота- гледката на седемгодишно дете с четири бомби в джоба и тази на хлапета, кълнящи се пред и в Корана. Въздействието на реалните неща от живота, отразени тихомълком от медиите, провокират истинския журналист да ги съблюдава и да ги отрази обективно. В тази връзка, личното заключение на госта е, че няма абсолютно обективна гледна точка, както няма и абсолютно независима медия.

Дали светът съществува благодарение на взаимната зависимост?: „Да, така е, в нашия свят всичко е взаимообвързано, с изключение на клошара, позиционирал се под мостовете на Сена”. От проръфания и затворения в собствен си свят беден клошар няма какво да вземеш, но и по-важното- и той не желае нищо, не би взел нищо от предложеното на всеки с жизнен статус над неговия.

Леко отклонение се направи с вмъкването на темата за свободата и за това колко рядко се връщаме към въпроса за цялостното й разкритие пред самите нас. Всеки би казал, че свободата е възможност за избор. Но докъде в пространството достигат нейните граници? Отговорът на Юлий Москов бе: ,,Моята лична свобода завършва там, където започва вашата! Но въпреки това, важно е да избереш от кого да си зависим!”.

Следвайки логиката на разговора, изникна въпрос от наша страна: „Кога има медия?”. Ответната реакция бе категорична: ,,Медия има, когато има завършен продукт. Всяка медия трябва да притежава ясна структура, ясна технология и да бъде лесно разпознаваема”. Но наблюденията на нашия гост-журналист сочат, че от 2005 г. насам медиитe са още по-продажни и дезертират от същността си: „Единственият нагон, който следват, е да целуват задниците на правителството!”. Тези пламенни слова на г-н Москов доведоха и до изплъзването от устата му на няколко нецензурни думи. Макар че бяхме в академична среда, понякога някоя и друга псувня си тежат на мястото…друг е въпросът дали точно това е обстановката, в която трябва да прозвучат. Но в крайна сметка мажем целувки по тия задници вече толкова години! Не е ли време да се погнусим най-сетне?

Финалният съвет, който г-н Москов отправи към нас, бе да бъдем активни и мислещи млади хора, защото, за да победят лошите, е необходимо само едно- добрите да не правят нищо. В такъв случай, избираш ли да си от добрите…

ЯНИЦА МАРИНОВА

Снимки: Георги Марчев

За "Аз, Journalистът".