Кажи ми, кажи, бедний народе!

„Кажи ми, кажи, бедний народе!”- така възкликна Ботев преди повече от век. Ама май е абсолютно валидно и за днешната ситуация в страната. 92% от българите се оплакват, че са бедни по данни от изследване на „Евробарометър”.

Основно нашенецът разбира бедността като материално състояние- стоки, пари, минимален доход, джунджурии... Нищо странно за народ с поговорка „Око да види, ръка да пипне”.

Винаги искаме да сме номер едно- няма значение от коя страна на класацията, ама пак ни победиха унгарците и гърците, които фалираха. Но ние пак се сравняваме с Франция, Германия, Великобритания- със силните на деня, никога не мерим мускули с държавите, които са ни на нивото.

Обичаме да сме садомазохисти, пострадали я от бича на комунизма, я от членовете в парламента, я от мераците на съседите... Все някой ни е длъжен и виновен. „Шибан народ”, би креснал тук министър Божидар Димитров.

Не се замисляме в действителност колко бедни сме, ама не по традиционното схващане, а по онова другото. Все пак не се забелязват 92%, ровещи по кофите или 92% без коли, апартаменти, работа. Бедни сме, ама в духовен аспект, защото материалната немотия не е порок, а другата е. Порок е да мълчиш, когато културата е пред тотален разпад- затваряме театри и на тяхно място строим МОЛ-ове. Порок е да протестираме срещу циганите, вместо да се замислим дали пък нашето поведение спрямо малцинствата не е основният проблем. 

Порочно е да няма достатъчно пари за университетите, но бюджетът на военните да се вдига. На война ли ще ходим, че се въоръжаваме повече, отколкото да се образоваме? Или доставяме извънредни количества фойерверки за специалните случаи след кризата.

И да- кризата! Тази зла чума, която от две години тегне над света и го превръща в едно не толкова приятно място за живеене. Добре, че е тя, иначе с какво ще се оправдаваме!

Предпочитаме да се чувстваме бедни- по-лесно е. От Европейската комисия ще ни накажат, ние ще излъжем, че повече няма да правим така и ще ни простят. Но всъщност на никого не му пука за една балканско-ориенталска страна, каквато сме ние. Невежи оставаме за това колко сами се си виновни за положението, в което сме. И за материалната и за духовната бедност, защото те не са свързани единствено с потребителстването им, но и със създаването им. Когато имаме материална устойчивост, например най-накрая се стегнем и усвоим повече еврофондове, тогава ще се появи и духовен глад и осъзнаване на проблемите... И може би ще преодолеем собствената си немотия.

Георги Марчев

Всички публикации на автора        

                                 Минко Чернев

Всички снимки на фотографа