понеделник, февруари 07, 2011

Историята на 17- годишното момче, което уби майка си и брат си


Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен.
А може, по-иначе може...

17- годишно дете уби майка си и по-малкия си брат. Убийство с нож, нож, по който са застинали семейни драми. Хладен като хладната връзка между теб и мен. А подаръците, подаръците... Детето не е получавало такива през последните три години. 
Снимка: Минко Чернев

Битово убийство. Остър, прободен удар на изхабени взаимоотношения. Клане! Бяс! Стихия! Отмъщение!

Заквасен с любов, отвърнал със злоба. Стъпил в погрешност на гнило. А гнилото захвърлил в боклука, своята майка и братчето си мило. А бащата няма секунда покой. Сълзи след сълзи потъвали в земята, мила. Детски поглед като на бик, който изкрещял в яростната си надпревара с червената сила. Мракът в ъглите се таи, а горе, където зората блести, сянката на брат му стои.

"Тежка, човешка, безока съдба" и прав е бил поетът в това. Онези го гледали с поглед странен, не искали да вярват в това, в това що бе сътворила невинната детска душа.

Стигнахме до там да прекършим живота на тази, която ни го е дала, а след това жестоко да пронижем собствения си брат. Да отнемем живота на най-близките ни. Едно дете, младо и будно. 

Кръвозагуба, миг, пробождане, изтичане... Неоценяван и недостатъчно възнаграждаван. Могат ли това да бъдат причини за кървавият отпечатък?
Потресени сме за кой ли път? Трупът на 7- годишното си братче бе оставил в боклука. Отношенията на един боклук, превързан с кървава панделка.

Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко

 
Яница Маринова
Минко Чернев

4 коментара:

  1. Ти сериозно ли?
    Първо, ако искаш да се самоубиеш, отиди на психолог, недей да се опитваш да накараш и нас да направим същото.
    Второ, не разбрах има ли такъв случай или не. Видях нещо измислено, творческо. Ако това е новата журналистика, направо по-добре да си изхвърлям компютъра. Не разбрахме нищо за случая, само за позицията на автора, която за пореден път е, че светът е адски гадно и кофти място.
    Сори, ама не ти се получава. Пишеш, ама ако си се насочила към този занаят, откажи се преди да ти натрият носа и някое от твоите произведения да стане реалност за теб самата.
    Успех, определено ще ти е нужен!

    ОтговорИзтриване
  2. Да, аз сериозно..:)
    първо не искам да се самоубивам, нямам и намерение да правя това, още повече да карам друг да стори това! Животът е твърде хубав, за да мислим за крайности.
    Второ- има такъв случай, реален, за жалост.Ако следиш редовно новините, би трябвало да си наясно.Текстът е художествен, прав си, само, където в основата му стои човешка история..И моята цел бе не информационна белека-това и това..А избрах друг подход, както забелязваш има Вапцарови елементи, дали това ти харесва, е друг въпрос.Никога не съм мислила, че светът е кофти място и явно не ме познаваш, за да го твърдиш(всъщност не е нужно да познаваш начина ми на писане)..Всеки има право на мислене, моят е такъв, за едни-ужасен, за други-не толкова...Животът ми е сценарист..Пиша, това, което виждам...
    Сори, ако ще разочаровам някого, но няма да спра да го правя!Благодаря за пожеланията!

    ОтговорИзтриване
  3. Хм...има едно нещо наречено коментар! Не е задължително, когато някой пише по дадено събитие или новина, неговият текст да е във вид на репортаж, информационна бележка или др. Има и коментари, които самият автор избира какво да съдържат. Защото има и свобода на словото в някои медии.

    ОтговорИзтриване
  4. Стилът нова журналистика е смес от факт и фикция. Въпреки поетизирането, трябва да става ясен самият случай, развоят му, читателят да може да добие представа за фактите, за станалото. Новата журналистика не е представяне на фактите художествено, за да са по-интересни. Тя е самите факти, облечени в художество.
    В случая на текстът Ви му липсва тъкмо фактологичната подплата за сметка на по-голямото му опоетизиране. Художествено е, но не достатъчно документално и поради това - малко далеч от новата журналистика като стил.
    Не всеки може да бъде Труман Капоти, но не е и нужно. Идеята обаче не е да представите Вашата гледна точка, а фактите по конкретното събитие.
    Разбира се, всеки има право на различно мислене, но е добре коментарите да са аргументирани. Надявам се, че оценявате положителните страни на критиката.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване