Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен.
А може, по-иначе може...
17- годишно дете уби майка си и по-малкия си брат. Убийство с нож, нож, по който са застинали семейни драми. Хладен като хладната връзка между теб и мен. А подаръците, подаръците... Детето не е получавало такива през последните три години.
 |
| Снимка: Минко Чернев |
Заквасен с любов, отвърнал със злоба. Стъпил в погрешност на гнило. А гнилото захвърлил в боклука, своята майка и братчето си мило. А бащата няма секунда покой. Сълзи след сълзи потъвали в земята, мила. Детски поглед като на бик, който изкрещял в яростната си надпревара с червената сила. Мракът в ъглите се таи, а горе, където зората блести, сянката на брат му стои.
"Тежка, човешка, безока съдба" и прав е бил поетът в това. Онези го гледали с поглед странен, не искали да вярват в това, в това що бе сътворила невинната детска душа.
Стигнахме до там да прекършим живота на тази, която ни го е дала, а след това жестоко да пронижем собствения си брат. Да отнемем живота на най-близките ни. Едно дете, младо и будно.
Кръвозагуба, миг, пробождане, изтичане... Неоценяван и недостатъчно възнаграждаван. Могат ли това да бъдат причини за кървавият отпечатък?
Потресени сме за кой ли път? Трупът на 7- годишното си братче бе оставил в боклука. Отношенията на един боклук, превързан с кървава панделка.
Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко
Яница Маринова
Минко Чернев
Ти сериозно ли?
ОтговорИзтриванеПърво, ако искаш да се самоубиеш, отиди на психолог, недей да се опитваш да накараш и нас да направим същото.
Второ, не разбрах има ли такъв случай или не. Видях нещо измислено, творческо. Ако това е новата журналистика, направо по-добре да си изхвърлям компютъра. Не разбрахме нищо за случая, само за позицията на автора, която за пореден път е, че светът е адски гадно и кофти място.
Сори, ама не ти се получава. Пишеш, ама ако си се насочила към този занаят, откажи се преди да ти натрият носа и някое от твоите произведения да стане реалност за теб самата.
Успех, определено ще ти е нужен!
Да, аз сериозно..:)
ОтговорИзтриванепърво не искам да се самоубивам, нямам и намерение да правя това, още повече да карам друг да стори това! Животът е твърде хубав, за да мислим за крайности.
Второ- има такъв случай, реален, за жалост.Ако следиш редовно новините, би трябвало да си наясно.Текстът е художествен, прав си, само, където в основата му стои човешка история..И моята цел бе не информационна белека-това и това..А избрах друг подход, както забелязваш има Вапцарови елементи, дали това ти харесва, е друг въпрос.Никога не съм мислила, че светът е кофти място и явно не ме познаваш, за да го твърдиш(всъщност не е нужно да познаваш начина ми на писане)..Всеки има право на мислене, моят е такъв, за едни-ужасен, за други-не толкова...Животът ми е сценарист..Пиша, това, което виждам...
Сори, ако ще разочаровам някого, но няма да спра да го правя!Благодаря за пожеланията!
Хм...има едно нещо наречено коментар! Не е задължително, когато някой пише по дадено събитие или новина, неговият текст да е във вид на репортаж, информационна бележка или др. Има и коментари, които самият автор избира какво да съдържат. Защото има и свобода на словото в някои медии.
ОтговорИзтриванеСтилът нова журналистика е смес от факт и фикция. Въпреки поетизирането, трябва да става ясен самият случай, развоят му, читателят да може да добие представа за фактите, за станалото. Новата журналистика не е представяне на фактите художествено, за да са по-интересни. Тя е самите факти, облечени в художество.
ОтговорИзтриванеВ случая на текстът Ви му липсва тъкмо фактологичната подплата за сметка на по-голямото му опоетизиране. Художествено е, но не достатъчно документално и поради това - малко далеч от новата журналистика като стил.
Не всеки може да бъде Труман Капоти, но не е и нужно. Идеята обаче не е да представите Вашата гледна точка, а фактите по конкретното събитие.
Разбира се, всеки има право на различно мислене, но е добре коментарите да са аргументирани. Надявам се, че оценявате положителните страни на критиката.
Поздрави!