събота, февруари 19, 2011

Спи, Дяконе

Спи, Дяконе, спи вечния си сън.Там ти е добре. Непробудно! От високо светът е по-различен, а може би и по-красив.Там, далеч от долу... Синева на вечния сън. Мълчи и думичка не прошепвай. Само с поглед вечно застинал ни следиш. Не отваряй очите, не проглеждай.



Страшно е тук! Не говори, някой ще те подслуша, разбери. Ако можеше да видиш, би се обърнал в гроба стократно. Днес много ни гледат и на края никак не ни отглеждат. Няма кой да посажда идеи, идеите на твоя идеал. Някога говори ти и делата ти велики отпечатаха се по нашите съдби. 

Някога, когато бодро крачеше надлъж и на шир. Кръвната връзка. Ликът на бесилото, отпечатък на преди. Днес по твоите стъпки се лутаме ний, а водач на народа така и от кръгозора не стои. Шифър, който в учебниците се гради, а водачите сън дълбок спят, уви. Спи, непробудно.Светът от горе е друг. Почит по навик, ликът на днешното бесило е жесток. 

Кръв на мислите ни, катастрофа на действията ни. Ти знаеш кой е Левски, но би ли се събудил в теб един герой на днешния ден? Това не е почивен ден или повод за радост, на този ден се навършват 138 години от обесването на великият българин, Апостола на българския народ. 

Няма да Ви честитя празника, това не е празник. Днес е ден на поклон! БРОДЯТ, бродят, бягат, търсят, не откриват, влачат краката си, удрят стъпалата си в асфалта- някак хаотично, но сами за себе си целенасочено, човешките стъпки на времето.




Яница Маринова

1 коментар: