НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА: Да изчистим България за един ден

Мръсотията около нас е във всякакъв вид - от целогодишната украса от найлонови торби по дърветата през отношенията между хората до изгубилите смисъла си политици. Откъде да се започне почистването е въпрос с повишена трудност.

Снимка: Минко Чернев

Опция първа:

Кредити, мредити и още нещо

С. вече пети месец изпускаше падежа на кредита си. Всеки Божи ден се питаше кой е измислил думата падеж - коварният ден от месеца, в който банката си чака парите. От половин година С. е без работа. Баничарницата, която създаде през 2007 г., фалира. Банката продаде машините, които С. беше купил на кредит, но цената им бе в пъти по-ниска от началната. Сега С. трябваше да плаща допълнително, за да изплати изцяло задълженията си.

Жена му го напусна и взе двете им деца с нея. Пренесе се при друг - съседът баничар, защото имал връзки в Общината и се уредил по някой еврофонд, та закусвалнята му оцеляла.

Криза е. Вече две години и половина наметалото на рецесията стои над нас като митичен войн на злото и ни граби. Цените на храните, горивата и основните стоки летят до небесата. Дали заради международната конюнктура, дали заради вътрешнополитически неуредици, но доходите са изядени от инфлацията.

С. се беше ужасил, че през февруари НСИ изчислил, че годишната инфлация е 5.2% (спрямо същия месец на 2010 г.), а спрямо този януари цените са се покачили с 1.2%. От началото на годината пък се е натрупал ръст от 1.9% при очакване за цялата година за 3.6%. Кой ще яде баници като цената им е по-висока от тази на хляба?

Опция втора:

Найлон, найлон - колко да е найлон?

С. пушеше поредната ръчно свита цигара. Беше изчислил, че ако сам си свива тютюна, спестява стотина лева на месец, защото с новия акциз пакетираните цигари гонят 5 лева. Понякога си взимаше някоя и друга кутия от Женския пазар, но го беше гнус от циганките, които ги продаваха. Пък и знаеше, че е незаконно.

Снимка: Минко Чернев

Утолявайки никотиновия си глад, видя нещо интересно. Светлината от уличните лампи се пречупваше през найлоновите торбички по дървото зад блока по един различен начин. На сутринта С. обаче забеляза, че причудливата светлина се е получила от течност с неизвестен произход върху торбичките.

В същия момент водещите на сутрешния блок на Би Ти Ви Анна Цолова и как му беше името на мъжа (С. винаги го бъркаше с Бареков) рекламираха усмихнати нова кампания на телевизията: "Да изчистим България за един ден. На 9 април ще започнем от София. Включете се". С. излуша интервюто с инициаторите, които се оказват водещите на новините Венелин Петков и Ани Салич. Те дават примери от други страни, където механизмът бил проработил.

С. се заслуша, но остана някакси безразличен. Не разбираше защо трябва да чисти хорските боклуци, след като той не изхвърля отпадъците си през балкона.

С. беше прочел само преди дни, че Министерството на околната среда и водите предлага планираната екотакса за полиетиленовите торбички да се въведе от 1 юли. Целта на новата такса била да ограничи употребата на най-тънките торбички в страната, спомни си още той.

Опция трета:

Рибата се вмирисва от главата

"Който няма какво да яде, да се върне на село и да сади картофи", зовеше ББ от телевизора. С. се замисли сериозно над тази опция, както беше модерно да се казва. Установи, че няма село и никога не беше садил картофи. Не разбира защо трябва да се самозадоволява с картофи. За него икономиката беше нещо различно - аз произвеждам баници, които хората да купуват, а после с парите си купувам картофи.

Снимка: Минко Чернев

Не беше от хората, които си губят времето в мола и харчат парите си за безсмислени продукти, както правеха повечето българи. С. обичаше жена си и двете си деца и се стараеше да им дава любов и всичко материално, за да оцеляват. Сега обаче не можеше дори бензин за колата да купи, цената стана непосилна дори за работещите, камо ли за бедняк като него.

"Мамка му", мисълта на С. материализира в думи несгодата на живота. Искаше му се да беше запазил баничарницата си, но нали е наивник и не даде на НАП, колкото тъста на Цв.Цв. за данъчна проверка. Така не успя да завърже контакт с правилните хора и съседът баничар се докопа до еврофондчетата, а той фалира.

Беше сред първите, които разбраха за СРС- скандала в началото на годината и тайничко се надяваше и за него ББ да ходатайства. Един път го беше видял отдалеч на прерязването на лентата на един магазин за парфюмерия до баничарницата му. Тогава сякаш ББ му беше намигнал. "Само един разговор да врътне и ще започна отначало, на чисто - с жена, с деца и малък бизнес", мечтаеше си С.

Дори изпита перверзно удовлетворение, след като разбра че Бирата била пресъхнала в хотел в Правец. Така му се пада, разсъждаваше С. Искаше му се да хване картечницата и да влезе в парламента, подобно на т.нар. терорист в банката в Сливен. С. смяташе това за геройство, дори беше закачил на стената чернобяло копие на снимка на "терориста".

С. продължаваше да мисли, да разсъждава и да разглежда модерните опции, но не намираше отговора... та той дори картофи не знаеше как се садят.