Софиянци срещу провинциалисти

Фотограф: Минко Чернев

Неотдавна започна да се говори за София, освен като за столица на България, а едва ли не като за единствения град в цялата страна. Съгласна съм, че всички държавни институции (или поне централите им) са в столицата, че по-голямата част от културните ни центрове също са концентрирани тук, а и несъмнено голяма част от увеселителните заведения също красят местните квартали. 

Това обаче далеч не е всичко, с което нашата мила родина разполага. Отдавна известна бе т.н. битка между София и Пловдив, основана на претенциите за популярност на жителите на двата града. Пловдивчани с насмешка определят най-хубавото място в София като "табелата за Пловдив". 

Софиянци не им остават длъжни и твърдят, че най-хубавото нещо в Пловдив е табелата за София... Това бе смешно (в началото), но години по-късно борбата за челното място продължава. Със съжаление обаче установих , че борбата вече не е кой от двата града (сякаш само те съществуват) е по-престижен от другия. Борбата стана далеч по-нелепа. 

Разделението се задълбочи и вече всичко извън София се определя като провинция. Провинция?! Всички прекрасни малки, средни и големи градове са провинция?! Къде остана предишната слава на градове като Бургас, Варна, Велико Търново, Карлово, Калофер, Казанлък... 

Известен факт е, че столицата на страната е икономически най-развита, че там се пренасочват огромна част от държавните и европейски субсидии, че именно тя е лицето на България пред света. Това обаче не заличава от картата останалите градове, не ги прави села или (още повече) не прави хората , които живеят там, по-недостойни и необразовани. 

Делението вече не е на софиянци и пловдивчани, а на софиянци срещу провинциалисти. Това абсурдно деление поддържа тезата, че е столицата (едва ли не ) е превзета от провинциалните умове, които прииждат тук в търсене на по-добър живот. 

В интернет дори се появи игра с името Sofia wars. В нея един срещу друг се изправят персонажите на софиянеца и провинциалиста и се съревновават за всеки сантиметър от столичното пространство. 

Не мога да определя до къде бихме стигнали в своето разделение, вместо да се стремим към обединение... Опряхме до там да се обединяваме не под името българи, а да се разделяме на българи и по-българи. Би било глупаво да пренесем играта в реалния живот (ако вече не е пренесена ), нали ? 

Лидия Богданова

Всичко от автора