понеделник, януари 02, 2012

Църквата срещу хората


Фотограф: Минко Чернев

Щеше ли да повярваш, ако точно преди година някой ти беше казал, че най-големите и непоклатими диктатори през 2011 г. ще бъдат детронирани от собствените си народи? Трудно. Индикациите бяха слаби. 

А сега ще повярваш ли, ако някой ти каже, че през 2012 "църквата" в България ще свърши в калта? Индикациите за този сценарий обаче не са толкова слаби. Когато духовници заклеймиха дошлата за концерт у нас поп икона Мадона, повечето подминаха това с насмешка. 

Не защото позицията на институцията бе по-малко нелепа и слабоаргументирана от друг път, а защото става въпрос за нещо маловажно от гледна точка на съвременното общество. 

A и за какво да се взема насериозно, след като отдавна на божиите служители им е отнето най-силното оръжие - Светата инквизиция. Сега разполагат с далеч по-слабо и неефективно средство от огъня и острието - словото. Затова пък го използват с пълна сила. 

Използваха го лятото, за да кажат "Не" на гей прайдовете. Използваха го и сега, за да кажат същото на хората, които могат да имат собствени деца само чрез ин витро оплождане или заместващо (сурогатно) майчинство. 

В част от становището на светия синод на БПЦ се казва: "Методите на асистираната репродукция и заместващото майчинство са израз на безразсъдно противопоставяне и усъмняване в Божията премъдрост, блага воля и спасяваща любов към нас, човеците. С тяхното прилагане донорите на човешки биологичен материал, лекарите и най-вече бездетните съпрузи показват, че не са познали или че са изгубили християнската надежда, което представлява тежка форма на безбожие, униние или богохулство". 

Така, ако си един от стотиците хиляди хора с репродуктивни проблеми, ще трябва да се лишиш или от собствени деца, или от Иисус. Но тъй като медицината отдавна е доказала, че положителните промени в човешкото тяло не се случват в църквите чрез "християнска надежда", а в болниците чрез операционни интервенции, можем да си позволим да се "усъмним в божията премъдрост" и да преправим волята му, така както правим с болестите и природните бедствия, които може би също са част от неговата "блага воля и спасяваща любов". 

Но поредната крачка към пропастта на църквата не е заради характерната за нея ретроградна логика от преди няколкостотин години, а заради безбожната ароганстост и лицемерие. Ароганстност, защото шепа хора смятат, че могат да наставляват съдбите на хиляди по своя угода и лицемерие, заради двойните стандарти в тълкуването на божията воля.

Например скъпите и лъскавите автомобили, които уж развращават и изграждат грешни ценности, но когато паркират пред църквата под формата на дарение, стават "богоугодни", защото "пестят пари от бензин". Казват, че в миналото религията е изиграла голяма роля за развитието на човечеството. 

В настоящето обаче тя по-скоро го спъва. Това е една от причините за нейното препозициониране в обществото: църквите си остават на хубавите стари места, но вярата се запътва към кошчетата за боклук. Та за новата година, освен за себе си, можем да се помолим и за българската църква – да спре да затъва и да почне да работи в полза на хората, които техният невидим шеф уж толкова много обича. Пък може и нищо да не си пожелаваме.

Минко Чернев

Няма коментари:

Публикуване на коментар