Калин Терзийски пред обектива на НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА през 2013 г.
Фотограф: Елена Донкова
Мускулите на челюстите ни трябва да станат като стоманени въжета - от стискане, защото ние трябва да преодолеем слабостите си и ето точно така ще станем добри и щастливи. Никакви самообвинения, никакви угризения, никакви колебания! Напред, напред, напред! Като сьомги под леда! Из „Войник”
43-годишният Калин Терзийски. Отгледан в семейство на инженер и сътрудничка в профсъюзите. Детството си прекарва в крайните квартали на София.
 |
| Калин Терзийски - мислещ, спокоен,неспокоен и вървящ напред Снимка: личен архив |
„Истинският ми живот започна, когато бях приет в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) в София. Там попаднах на умни и пълни с идеи деца. Те бяха подготвяни за научен елит на страната, но тъй като социалистическата система беше в упадък, бяха изпълнени и със съмнения.” Представяме Ви го... като смесица от мастилено разлети бои, даващи крещяща завършеност, с животворен цвят. Онзи на опита, мъдростта и промяната като същност и смисъл. Такъв е цветът му. Ароматът? На кориандър, който има силата да подобрява вкуса и да маскира лошия. Добър кулинар е, вегетарианец и обича подправките. Запознат е с аеробната издръжливост и правилното натоварване на различните групи мускули, защото редовно спортува и е доктор.
През 1990 г. записва медицина във Висшия медицински институт - София, където завършва през 1996 г., а след това специализира психиатрия. По същото време работи и като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра. В първите четири години след завършването си, работи и като психиатър във втората по големина психиатрична болница в България – „Свети Иван Рилски” - Курило. От 2000 г. се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в телевизии и радиа. През 2011 г. взима първата дадена на българин Европейска награда за литература. До 2013 г. е издал шест сборника с разкази, три стихосбирки и четири романа. По вяра е християнин. Има дъщеря – Калина Терзийска на 17 г. Живее с жена си Ивана Генова.
Изкушава с творчеството си, пленява с авангардност и свобода на разума. Успява да победи пороците, да приспи изкушенията и да се радва на многообразието. Прави рязък емоционален преход, който е важен елемент и присъства в естетиката на Аристотел, а Гьоте по-късно премества акцента от чувството към творчеството. Това всъщност е катарзисът, духовното израстване, през което преминаваме по един или друг начин всички, понякога и без да го осъзнаваме.
Творецът отговаря през 2014 г.
Писател, доктор, човек, търсещ смисъла, вдъхновител, кой е Калин Терзийски днес?
- Здравейте! В момента съм човекът Калин Терзийски, на 43 години и десет месеца, търсещ и намиращ смисъла. Писател и доктор и всичко останало – са само стесняващи рамки, които не ми харесват. Всъщност – не може да се каже даже, че не ми харесват. Все едно ми е. Това са някакви смешни и твърде относителни рамки, които нямат отношение към истината. Изкарвам си парите с писане. В миналото съм учил медицина. Но за да ви покажа колко относително е това – с писане си изкарват парите и един чиновник, а също и един психиатър. Психиатърът – подобно на мен – наблюдава и записва разни неща. Епикризи, експертизи и рецепти за халоперидол и рисполепт. Така че – да се държим за малко по-малко относителните неща. И така – Калин Терзийски – човек – на 43 години – и – десет – месеца. Мислещ. Спокоен. Неспокоен. Вървящ напред. И всъщност – стоящ на едно място. В място като Космоса не можеш да се движиш особено много. Прекалено голям е, за да си въобразяваме, че се движим.
Но за успокоение на обичащите конкретното – продължавам да пиша и да рисувам. Това мога да правя, като че ли най-добре.
Упойка или деструктивност? „Алкохол” – разкажете ни за неизвестните детайли на най-продавания роман през 2010 г. Впечатляващ и истински.
- Ами аз съм разказвал извънредно много за романа и всъщност съм създал поне десетина устни романа покрай него – описвайки написването му. Но не знам дали е известно това, че три месеца аз само разказвах на Деяна Драгоева историите си и тя записваше с един диктофон. Но когато се опита да свали текста – оказа се твърде простоват, нелитературен. И аз започнах да пиша – неистово. Но вече бях разказал историята и мисълта ми се плъзгаше като сьомга по лед. Като наточен нож по точило, по-точно. Много съм благодарен на това прекрасно момиче – Деяна. Тя наистина умее да слуша. Омир мисля че е имал също едно същество (момченце), слушател за песните му. Имал го е до себе си. Иначе е самотно. А по принцип – веднъж казах доста сполучливо – умните хора пият, за да могат да издържат грозотата на света. Голяма част от която се осигурява от тъпите хора. Иначе светът си e красив.
Какъв е животът без фалшификати?
 |
| Писателят на портрет Снимка: личен архив |
- Нямам представа. Но кое човешко не е фалшификат? Сигурен съм, че по времето на Хеопс някой с погнуса (някой дълбокомъдър и многоучен всезнайко и критикар) е казвал: Тая пирамида е гнусна и жалка имитация на Храма на Природата! Долнопробна Имитация на Вселенския ред! Фалшификат! Пфу.
Сигурно така е казвал някой.
Свещен е образът на лудите във вашата представа. „Лудост” (б. р. по заглавието на един от романите) ли е действителността? Какво се случва с хора като Мария?
- Някои живеят. Други умират. Всички сме като всички. Мъдростта е да не правиш голяма разлика. Между хората помежду им и нещата помежду им. Хубаво е все пак да виждаш разликите. Но да не страдаш заради тях. Защото – помнете това – всички умираме. Хъркайки, без молекула въздух в дробовете. Като Мария. Едни и същи щастия, едни и същи страдания, една и съща смърт. Всички хора.
Алкохол, лудост и забита стрела в колебанието от „Войник”. Когато си взех книгата, ми написахте: „...за да бъде смела и винаги силна. Светлина и мир.” Силен ли сте духовно?
- Нямам представа. Ако кажех да – значи съм глупак. Ако кажех – не – значи съм страхливец. Има въпроси, на които най-мъдрият отговор е мълчание.
- О, чудесно беше. Малкият Исус с акордеона свиреше в подлеза на Университета. А татко му блъскаше барабаните до небесата! И аз приближих, дадох им пет лева и казах: Елате да свирите срещу скромно заплащане на представянето на новия ми роман „Войник” в Студио 5 на НДК. И те дойдоха. Свириха като ангелски дяволи. И още същата вечер казаха: Това е нашият мениджър, Калин Терзийски. Беше смешно и вълнуващо.
Каква е любовта на 43-годишния мъж? Оказва се, че и той е част от сапфиреното виртуално кралство, една метафора за Фейсбук и влиянието му? Как ще опишете този свят? Какъв е той за Вас?
- Странен свят. В който мисля – все повече ще живеем. Материалният свят отстъпва. Светът на мислите и фантазиите, изображенията и комуникациите се е ширнал пред нас.
От буйственост до смирение... Важен ли е самоконтролът, или губим, когато не се подчиняваме на интуицията, на „забранените” желания?
- Губим, естествено. Но ние не трябва да сме главорези и касапи, цербери на своите желания. А добри и мили, разумни господари и стопани. Трябва да живеем в мир със себе си. С всяка своя част. С всяко свое чувство и мисъл. Понякога съм говорел за презрение към слабостта. Но всъщност смятам, че трябва да пазим и слабостта си – като болно и нежно цвете – в душите си. За да сме хармонични. Трябва да имаме всичко. Целият свят – в себе си.
Интервюто взе Теодора Пискова
Няма коментари:
Публикуване на коментар