неделя, декември 23, 2012

Истината... във въображението


Пороци или необходимости?
Снимка: Минко Чернев
Прецизно увиващият се дим от цигарата в кристалния пепелник е безсилието, което настоява да бъде опиянено допълнително от 40–годишното тъмнокафяво малцово уиски с аромат, забиващ се като стрела в колебанието. Пороци или „необходимости”?! И да продължим с френска музика и италианска вечеря, забавлявайки се по български. 

Нека завършим с английска поезия и втренчен поглед в картината „Викът” на норвежеца Е. Мунк. Различни сме и отегчително еднакви в същността. Бягството в тези изречения ще бъде не просто дума, а действие на истината с положително дъгообразно наситен цвят. Дъгообразно?! Странна дума. Измислих си я, разреших това на въображението си. 


Животът?!
Снимка: Елена Донкова
По най-добрия начин описва живота и в случая бягството. Дъгата е също странно явление, има и много цветове. Почти всичко, което ни се случва, ние го описваме с един или два цвята. Ако има повече, то те са смесица от двата, за които говоря. 

Бял – през деня и черен – през нощта. Такива са образите. Аз бягам от фалшивите, страхливите и пълзящи амебовидно противоречия на нощните грешки. Единственото, което е необходимо е въздух, светлина и сламка. 

Сламката дава глътка живот... Продължете сами изречението. 


Въображението? Това съм аз?!
Снимка: Елена Донкова
Студено е. Кафе, американска преса и мечта за австралийско време. Не, не го искаме. При нас е коледно и истинско.

Чудесните семейни празници дават спокойствие, щастие и любов. Това са дните, в които бягаме от ежедневието поне за малко. 

Отдаваме се на въртящите се като снежинките навън метафори. Те са резултат на въображението ни, на скритата истина, която потискаме в останалите 363 дни. Все пак има и изключения. Това са отново те – бягащите от фалша и неосъзнатата глупост. Объркани сме от липсата на конкретност и голямото количество абстрактност. 

Времето отказва да ни изчака, а справедливостта напълно се изпарява от ценностната система. И тя съществува само във въображението. Жалко и тъжно, но реално е. 

Надежда, вяра, любов... Това е истината. Дано под елхата всеки я намери.



Теодора Пискова
Всичко от автора

Няма коментари:

Публикуване на коментар