Снимка: Елена Донкова
Днес вятърът е магичен. Слънцето блести с друга багра. Всяко потрепване е хармонично докосване на най-силната вибрация - азбуката. По комините, извити под формата на буквата Г, се издигат пълни с емоция сърца. В прозорчето под формата на Д светят не една или две бягащи срички.
Вратата е широко отворена. Тя посреща онези, чийто темпоритъм е несравним с най-високата скала на земетръсните вълни. Това са те: духовните водачи, писатели, актьори, учители и творци. Музиката се извива под чистата стряха на спретната къщурка. Езикът, все тъй чист и незаменим. Празнуват Буквите!
Там, дето знаньето живей!
|
Има само един ден в годината, чиято емоционална наслада не може да бъде сравнена с нищо. Миг, в който всяка клетка трепти. Импулс на чистото. Духовното. Онова, което ни пази. Съхранява ни. Като хора. Търсещи. Любопитни.
Помня 24-ти май с треперещите детски ръце и ченгелчетата, изписани в тетрадката с тесни и широки редове. На етикета е изписано - първи ,,ге” клас. Това е онзи топъл ден -дългоочакван за първокласника, който ще получи първото си свидетелство в живота.
Извървян и замислен за дванадесетокласника, преминал по част от житейската пътека, натрупал по миглите сълзи. Денят, в който ще нося знамето на духовното. И някъде там, дълбоко в сърцето си, ще пея: Върви, народе, възродени...
Книгата Снимка: Катя Михайлова |
Ще бъде Ден. Но някак различен. Излязъл от измеренията на нормалното, опакованото.
С молив в ръка, нарисувай знанието. В косите ти да се ширят пеперуди. По сградите да се сипе топлина. Най-прецизният сеизмограф на трептенията човешки водят своето начално състояние от тях, Буквите.
Ще носим цветя. С аромат. По миглите ни ще се пъхат ненадейно появили се реки. Ще бъдем преобразени. Ще бъдем смели. Ще търсим между пространството на плочките онзи дух. Духът, който ни прави ХОРА. Ще се редят като плетеница буквите на звучното ни слово. Ще рецитира някой: Аз съм българче...
Как би изглеждал светът без буквите? Какво диша между А и Я?
Ще ти кажа приятелю, добър - ДУША. Честит празник!
Напред! Науката е слънце! Напред! Народността не пада/ там дето знанието живей!
На горната граница на възможното. Това е онзи миг на сливане с емоцията и нейното надскачане.
Напред... Напред...
Яница Маринова
Няма коментари:
Публикуване на коментар