Главните герои на филма „Солено и сладко” Боян Арбов и Асен Блатечки и режисьорът Поли Генчева
Снимки: личен архив
“Дядо Коледа сега гледа през прозорците - там където се карат, не влиза.” Когато заспят децата, дядо Коледа се промъква тихичко... Ти какво си поръча?” Една такава приказна среща на тихи стъпки, които топлят и оставят солено-сладки следи, ще ви разкажем през ноември. Само месец преди децата широко да отворят прозорците и комините в очакване на белобрадия старец. Защото истинските чудеса се случват по Коледа. Но има и такива, които само с думи, жестове, с един кадър оставят диря в съзнанието. Такива картини, които ни карат да спрем за миг и да се замислим.
Лентата ,,Солено и сладко” е дело на режисьора Поли Генчева, родена в София. През 2003 г. завършва право в СУ ,,Св. Климент Охридски”, а в периода 2010-2012 г. следва филмова и телевизионна режисура в НБУ. Премиерата на филма й се състои в Люцерн, Швейцария на 21 октомври 2011 г. Следват няколко селекции в Щатите - на New York - Los Angeles International Film Festival, после на Portland Oregon Women Film Festival. Получава награда за най-добър чуждестранен филм на Sunset Film Festival, Los Angeles. В Европа е селектиран в Лондон на Super Shorts Film Festival, а през април тази година бе награден за най-добър филм на фестивала “Les Toutes Premieres Fois” в Грас, Франция.
 |
| Кадър от снимачния процес |
Ако Дядо Коледа сега гледа през прозореца на работния процес на филмовата лента ,,Солено и сладко”, какво ще види?
- Би видял страст за кино. И много вдъхновение. Със сигурност обаче би ни завидял благородно за ентусиазма и енергията. Филмът беше заснет в един мразовит февруарски ден преди повече от 2 години, студът се беше настанил във всяко ъгълче от къщата, където ние се опитвахме да правим кино с “подръчни” средства и много мерак. Струва ми се, че и Дядо Коледа ни помагаше в този момент.
Как се спряхте на разказа на Деян Енев ,,Солено и сладко” и колко дълго продължи процесът по екранизацията?
- Когато за пръв прочетох точно този разказ на Деян (а аз изчетох почти всичко от него), знаех, че това е “моя филм”. Оживя ми пред очите на секундата, видях си героите, мястото, атмосферата, всичко. Беше като любов от пръв поглед. Самото заснемане на филма отне не повече от ден и половина. Трудността идваше най-вече от фиксирането на точния момент на снимките, поради заетостта на Асен. Постпродукцията разбира се отне доста повече време, тъй като държах нещата да са професионално изпипани
Защо не се смесват солено и сладко?
- Смесват се, и още как! И това му е хубавото. Да знаеш във всеки момент, че има и солено, и сладко, и горчиво, и кисело, сиво, а понякога свежо и радостно. Буламачът в душите ни идва, когато не можем да отделим тези “вкусове” един от друг - когато ги “сдържаме” по ред неосъзнати причини, вместо да знаем, че ги “съдържаме” във всеки момент, но това да не коства съня ни нощем.
Как се роди идеята за ситуационното разположение на отделните сцени и къде са реализирани те?
- Аз още от първия миг си представях и виждах героите точно в тази социална среда и бит, и дори и в този момент не съм сигурна дали бих ги позиционирала на друго място - в по-урбанистичен или модерен контекст например. По отношение на ситуационното разположение мога да добавя, че изцяло се бях сляла с героите и знаех какво и защо го правят във всеки един момент. Сигурно ще се повторя, но знаех ясно какво търся и като място за снимки, защото го имах в главата си. След дълго обикаляне по различни локации, слава Богу, си го познах в една къща близо до с. Божурище.
Какво внушение искате да оставите у зрителя с детайлите от историята?
- Изкушавам се много да отговоря как бих искала да реабилитирам фигурата на Бащата (и неговия Божествен произход), но това разбира се е в кръга на шегата. В действителност, това което силно ме вълнува, е отношението ни към нас самите, особено много в качеството ни на родители, но от гледната точка на едни пораснали или не дотам деца. Какви сме, защо сме, кога станахме такива (мърморещи сърдити старчета) и спряхме да отглеждаме детето вътре в себе си. Ако всеки човек отдели поне минутки време за “хигиена” и на душата - да остане за миг в тишина, да чуе мислите си, да различи отделните звуци и приеме различните вкусове в главата си, да чуе тялото си и да не го прекъсва - да се опита да се приеме и хареса такъв какъвто е- с целия си душевен буламач- без присъда и оценка, съзнателно, смело и отговорно... Ако с конкретен детайл от филма съм успяла да се доближа поне за малко до всичко това, дори и на емоционално ниво, значи съм успяла да си свърша работата като режисьор.
 |
| Най-важният герой Боян Арбов по време на снимки |
Централно място в лентата заема малкото любопитно дете. Как се изгради чистата връзка между бащата (Асен Блатечки) и детето (Боян Арбов)? Точно тях ли си представяхте?
- Аз съм безкрайно щастлива, че имах късмета да работя точно с тези актьори. Пожелах си точно това дете (в лицето на Боян), намерих го след много търсене, и той се справи отлично, бих казала прекрасно. Аз и него го познах от пръв поглед - цялата му душа беше изписана на лицето му. Такова дете е Боянчо - изумително и талантливо, с прекрасни и талантливи родители. За Асен бях по същия начин категорична и сигурна в избора си още от мига, в който попаднах на разказа на Деян Енев. За мен Асен е брилянтен актьор и аз продължавам да мисля, че той е от малкото български актьори с огромен и все още неизползван потенциал в киното, а и в театъра. Благодарение именно на тези му качества се разви и чистата връзка между него и Боян, като разбира се предимство беше и това, че се харесаха искрено от пръв поглед.
За какво мечтаете сега... Какъв подарък си пожелавате от Дядо Коледа?
- Сега мечтая за новия си филм и го прожектирам в главата си. Това си пожелавам и от Дядо Коледа - да снимам филм с деца. Пораснали и не толкова. Разбира се и здраве - по много и за всички.Интервю на ЯНИЦА МАРИНОВА
Публикации от автора
Няма коментари:
Публикуване на коментар