вторник, юни 09, 2015

Матурите на една тишина!

Снимка: sxc.hu
Мило ми, министерство!
Драги, измъчени, родители!
Скъпи, деца!
И ти, човеко, който пъхнал се в калъпа обичаш да оценяваш в рамки!

Не знам дали да ти благодаря, че затвори в рамки от очертания и тази година децата ни! Не знам дали ти сам си благодариш? Или пак ще нахлупиш капелата, за да не поемеш от чуждите мисли... Кътай си ги твоите, поливай ги..., но ето, че и тази пролет не пося нещо различно. Защото още пазиш в архивите си правилата, догмите...

Никой не иска да ги изтрие!
Още не можеш  да проумееш какво се крие в пространството между а-то, б-то, в-то и д-то?

Ще ти кажа... страх!
Страх да не се изложа! Пред обществото, пред майка ми и баща ми, които бедните и тази година работиха не по на едно място, за да ми платят частните уроци.
И това не е теста на децата ни! Тези резултати с двойките не са двойките на децата ни, а оценките на цялото ни общество. Те са огледалния неврон на всичко, което сме скалъпвали цяла година и още колко....
От тук на сетне е лесно, ще се забрави! Мокрият парцал ще изтрие от черната дъска несполуките! Някой ще запази отронената сълза в кърпичката и ще продължи!

Какво толкова? Но дали този свят е за самоизнасилване, за повторение, за празни бели листа!?
Не знам! Ти знаеш... в отчетите си!

Снимка: e-burgas.com


Защото всички те, нашите деца, фигурират под номер при теб.
Защото се превърнахме в конструктор на движещи се цифри без самоличности!
Браво! Браво!



Сега искам да препишеш от дъската ,,ПЛАЧА”...!

И ако в утрешния ден, децата ни искат от а-то, б-то... разбери ги! Ние сме виновни за това, ние ги пъхнахме в матрицата!
Аз зная, че те ще намерят. Зная, че по малките им ръце се крият следи на изследователи, лекари, педагози, адвокати... и ще бъдат! Ще бъдат такива, но без нас! Следствие на собствените си усилия!
Защото децата ни, за разлика от нас знаят много по-добре правилата на отборната игра! Защото ние не създадохме тест, при който да въвлечем всички, а продължаваме да ги потим над собственото си лутане между редовете!

Резултатите са си резултати, но какво се случва вътре в пространството на полетата на мисълта?
Приятели, тя, мисълта всичко помни!

И ако някой ден у вас се отключи страх от невъзможност за адекватна реакция, по наша вина е, не по ваша! Сега идва ред на новото петолиние! Кога децата ни се научват да свирят, това е поетапен процес... Първо научаваш нотите, после свикваш с тях, запознаваш се с инструмента и после всичко се превръща в навик и усъвършенстване!

Да, но ние се объркаме някъде в процесите!
Не поставихме добре условието в  if,  и все стигаме до  else- иначе...

Така и не разбрахме, че знанието е едно цяло! А продължаваме да  пускаме трохички без фокус и децата не умеят да сглобят цялата картина...

Снимка: akademika.bg
В един чикагски университет, когато отбора от студенти не се е справил добре, преподавателят посочва като оценка израза: Все още не! С което дава стимул да продължат да търсят, защото не са се провалили! Защото ще успеят следващия път!
Провали не съществуват. Кой показа на децата ни, че грешките са хубаво нещо, че само чрез тях и благодарение на тях можем да стигнем до ново знание?

Уви,  грешките у нас се бележат с двойки!
А ние се сравняваме между двойките и шестиците!

Не ги разбирам скалите, и не искам... Защото знам, че между тях се крият възможни полета - на този миг, на този свят, на нашите деца!
Простете ни!

Ако можете!


ЯНИЦА МАРИНОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар