Една майка иска да научи сина си на свобода.
На снимката Миряна Захариева и малкия Филип
Рождество е чудото, което се ражда в нашите сърца. Това са топлите и чисти мигове, които се раждат в уютното пространство на семейната хармония. Коледните празници са израз на порива ни да бъдем по-добри. Дните носят светлина, вяра и засилват връзката ни. В тези предпразнични дни разговаряме с една жена, дала живот през изтъркулващата се година. Една майка и борбена личност. Миряна Захариева - чист и изтъкан от добродетели човек. Вярва в смелостта на всекиго. Дълго се занимава с благотворителни каузи в неправителствения сектор. Тя е съпруга на актьора Ивайло Захариев и активен борец за справедливост в държавата.
 |
| Семейство Захариеви Снимка: личен архив |
- На Рождество се ражда Спасителя на семейство Захариеви. Макар той да е жив ежедневно в нашия живот, приели сме 25-ти декември за ден, в който да отбелязваме рождението му. Вярваме, че появата на Исус има не само историческо значение. Той носи надежда на цялото човечество, но и конкретно на всеки от нас. Трудно мога да го кажа така, че да не звучи клиширано, затова спирам.
Тогава какво се вижда в приказната нощ в очите на една жена, дала живот?
- Имаш основание да търсиш различна перспектива от жена, която е дала живот. Наистина мога да кажа, че след раждането на Филип аз се чувствам различна. Чак сега разбирам пълния смисъл на Творението – истинско чудо е да дадеш живот. От нищо идва живот. Да, от любов, ще кажеш, но любовта сама по себе си не е нищо освен добро пожелание. Тя става живот, единствено когато ние й дадем тази власт. И се обръщаш един ден и осъзнаваш, че носиш малък живот в себе си, след това той излиза от теб и ден след ден става все по-самостоятелен. Уникално е. Това идва и в празничната нощ, за която питаш – живот.
Рождество Христово е не само границата във времето, но и празник и начало. В този ред на мисли кое е началото днес за теб, за бъдещето, за обществото?
- За мен начало е всеки ден, в който се събудя с ясна визия за това какво трябва да се направи и каква е моята роля в него. Опитвам се по-често от веднъж в годината да си давам сметка дали онова, на което посвещавам ежедневието си, си заслужава. Дали усилията, времето и уменията ми са отишли в правилното нещо или си губя времето. Да, животът е една малка търговия, дори ежедневна – аз давам нещо от себе си и в замяна получавам нещо друго. Въпросът е дали размяната си струва. Онова, за което даваме всяка минута от деня си, е онова, за което даваме живота си.
А какво донесе 2013г. за теб?
- 2013г. донесе няколко нови начала за мен. Станах майка – вече 10 месеца заменям почти 24 часа от всяко денонощие за уверението, че давам нещо прекрасно на този свят. Театър „София” – започнах да помагам за онлайн репутацията на театъра преди няколко седмици. А най-неочакваното начало за мен дойде на 14-ти юни, когато започнах да се интересувам от това КОЙ и как управлява мястото, където живея, както и да вярвам, че имам право и мога да бъда част от това управление. Вярвам, че ако всеки застане честно пред себе си и си даде сметка какво дава и какво получава в замяна, ще живеем в свят с повече смисъл.
Как се предизвиква промяната в България? Ти заедно със съпруга си Ивайло Захариев и малкия ви син Филип участвате активно в антиправителствените протести?
- Обществото ни ежедневно е изправено пред възможността днешният ден да е денят, в който ще започне промяната. От нас се иска да спрем да търгуваме достойнството си за мижавия хлебец и лъжливата сигурност. Вярвам, че в момента, в който прозрем като общество, като нация, че свободата е скъпа, но по-ценна от онова, което ще пожертваме, за да я имаме, тогава ще настъпи истинската промяна. И в този смисъл, вярвам, че този процес е започнал в нашето общество. Все повече българи се отказват от това да им е сигурна службицата и насъщният и се изправят срещу врага, за да извоюват свободата си.
А как се ражда любовта, толерантността, отношението? Вродени ли са, или се възпитават?
- Опасявам се, че ще разочаровам романтиците, които искат да чуят, че сме родени добри. Мисля, че не сме. Мисля, че сме родени егоисти и рушители. Любовта и всичко добро, което тя носи, е плод на нашата воля. Освен това, можем любов да дадем само когато преди това сме получили любов. За някои това може да звучи философско и отвеяно, но не е. Виждала съм много хора, които са израснали без любов. Те са озлобени, манипулативни, недоверчиви и враждебни. Знам, че са израснали без любов, защото са израснали в домове за сираци. Там са отглеждани от хора на смяна. Често някой ги е обичал, но не е имал достатъчно време да им го покаже. В живота им никога не е имало поне един човек, който би дал всичко за тях. Когато си обичан, ти имаш модел за обич и си способен да даваш обич. Без този пример не може. И дори това не е достатъчно. Нужно е да припознаеш любовта като ценност и да избереш да обичаш, не става от само себе си. Това е заблуда. Влюбването е друга тема. Мисля, че ако повече хора осъзнаят, че любовта не идва от натурата, а от волята ни, светът ще стане по-добър.
На какви ценности искаш да възпиташ Филип?
 |
| Хората до актьора Ивайло Захариев Снимка: личен архив |
- Искам да го науча какво е свобода. Веднъж познал свободата, той сам ще се научи как да си я извоюва. Искам да го науча да цени себе си и времето си. Искам да го науча да уважава хората и да не ги съди. Искам да го науча да е внимателен с дамите и да се отнася с тях като с принцеси, защото ние сме такива!
Думите? Колко ценни са те в разстоянието от сцената до дома?
- Думите имат огромна мощ! Все пак „в началото бе словото”. Това означава, че всичко, което Създателя е създал, всъщност е създадено чрез Словото. И ако това изглежда хилядолетия далеч от нас, то днешния ден ни дава достатъчно нови свидетелства за това. Наречи някого загубеняк достатъчно много пъти и той ще започне да го вярва, а повярва ли го, ще започне да го живее. Наречи го ценен, добър, прекрасен и се наслаждавай на ефекта! На сцената, в дома, на улицата, на национално ниво дори! Кълнем България ежедневно – „тая загубена държава”, „българска му работа”, „скапана държава, скапан народ” – и тя си остава прокълната. As simple as that!
Какво написа в писмото до белобрадия старец?
- Прочети нагоре. Изпълних тези редове с пожелания. Истината е, че раждането, рождението и Рождество са чудеса. Тези чудеса обаче имат смисъл не само в света на идеите. Те имат реално и практично измерение в живота на всеки от нас.
Интервюто взе Яница Маринова
Публикации от автора
Няма коментари:
Публикуване на коментар