Васил Левски

Снимка: Българска история

И ето сред градини от изтичащи дни, 

сред полета от неосъществени мечти, 

сред лозя без плод, 

сред пано без брод. 

Пак един въпрос стои... 

140 години самота

Снимка: Елена Донкова

Млъкни! Поспри се, Самота! Поне днес! Сведи глава! Днес, когато... Плачат полята. Висят пречупени клони на посети нявга надежди. Реките не си говорят, а само шептят. И сякаш вълните са поспрели. Не желаят да се настигнат. Не им е до раждане на нови вселени.

Спомняте ли си: „Дела трябват, а не думи!”

Някакви мисли – народни. Някакви песни – патриотични. Къде е времето? То ли е в нас или ние сме в него. 

Спи, Дяконе

Спи, Дяконе, спи вечния си сън.Там ти е добре. Непробудно! От високо светът е по-различен, а може би и по-красив.Там, далеч от долу... Синева на вечния сън. Мълчи и думичка не прошепвай. Само с поглед вечно застинал ни следиш. Не отваряй очите, не проглеждай.