Ужасът на сълзите

Това е мястото пред президентството, на което Лидия Петрова се самозапали 
Снимка: Елена Донкова

Не чрез разума, а въпреки него е възникнало безсилието. 

140 години самота

Снимка: Елена Донкова

Млъкни! Поспри се, Самота! Поне днес! Сведи глава! Днес, когато... Плачат полята. Висят пречупени клони на посети нявга надежди. Реките не си говорят, а само шептят. И сякаш вълните са поспрели. Не желаят да се настигнат. Не им е до раждане на нови вселени.

За едни замлъкнали галоши

Снимка: Елена Донкова 

Казвам се Софиянка. Мен пък ме наричат Карандилка. Приличаме си. От едно тесто сме замесени, но пълнежът ни е различен. Нито една от двете ни не е така търсена. Тази челяд, де остана у наше село, вече не ни иска. Причината - лукс сме за нея.