Исус Ангелов - момчето, което може да прави всичко с акордеона си

Джими Акордеон в действие

Снимки: личен архив

Празничното настроение все повече наднича по улиците. Истинското вълшебство на Коледа не е в размяната на подаръци, а в красивите мигове, които си подаряваме заедно. Новата журналистика Ви е разказвала за красотата на музиката и подаръците, които носи Джими Акордеон за всички минувачи по улицата. 

Игрите по време на прехода

За игрите сега и за игрите тогава

Фотограф: Елена Донкова

Всяко малко и голямо дете с интерес помни игрите, изпълвали детството му. Игрите са онези наши верни приятели, които с магическа пръчка при поръчка пристигат на точния адрес и в уреченото време. Не е нужно да си ги запазвате предварително. Достъпът до тях днес е по-лесен и по-бърз! 

Музика с дъх на страст

Трио бенд “Джими” с техни приятели
Снимка: личен архив

Присъствието на музиката в нашия делник, нейното допускане до сетивата ни и навлизането й в дълбините ни придава друга стойност на забързания ни ход. Знаете ли, че звуковите вълни като механични такива изискват среда за разпространението си, поради което във вакум не се чува нищо. Понякога не е нужно да знаем много физика, та да разбираме посоката, силата на звука. Някои неща не се научават и осмислят, а просто усещат. Все още няма по-велик закон от трепета на сърцето... А едно сърце трепери, когато се вълнува. Да се вълнуваш, значи да се движиш, да си излязъл от рамки и да си се оставил на естественото случване на нещата. 

Галените с перце срещу НЕпогалените от СЪДбата

Фотограф: Минко Чернев

Вечната борба и безкрайна суета. Няма място за онези, различните същества, с наранени сърца и трудна СЪДба?! Те не са родени и след това осъдени да се оковат във вечен затвор, защото нещо в живота им се променило съвсем неволно. Страдат, мъчат се, самосъжaляват се, обвиняват всичко около себе си за случилото им се и така попадaт там. Oткъдето излизането не е невъзможно, а почти невъзможно.

За едни замлъкнали галоши

Снимка: Елена Донкова 

Казвам се Софиянка. Мен пък ме наричат Карандилка. Приличаме си. От едно тесто сме замесени, но пълнежът ни е различен. Нито една от двете ни не е така търсена. Тази челяд, де остана у наше село, вече не ни иска. Причината - лукс сме за нея. 

Тясната уличка

Снимка: Елена Донкова

Тясната уличка спеше сред големите. Сянка й пазеха черниците на доброто. По тях винаги се раждаше нещо красиво. Разперените и улегнали клони идваха да подскажат за зрялостта на дървото и за мечтата му някой малчуган да се покатери, за да събере в шепа малко чернички.