Тясната уличка спеше сред големите. Сянка й пазеха черниците на доброто. По тях винаги се раждаше нещо красиво. Разперените и улегнали клони идваха да подскажат за зрялостта на дървото и за мечтата му някой малчуган да се покатери, за да събере в шепа малко чернички.