Къде са ми детските книжки

За думите в детската книга

Снимка: Елена Донкова

Кой път да поемеш? Как ще се развие играта на думите, ако смениш хода? Колко питанки крие това изпитание? Все въпроси, които сме си задавали, докато сме пътешествали из царството на книгите игри. 

Писателката Гери Йо: Когато има черно и бяло - всичко е толкова просто

За историите от романа

Снимка: Елена Донкова

Преди много векове граф Дракула е оставил върху целия си род страшно проклятие и две дъщери от различни жени. Мелиса и Витория са като нощта и деня, но и двете са с непреклонен дух и с воля за победа. А победителката ще е Кралицата на здрача. На гърба й са белязани няколко китайски йероглифа. Тя е наследницата и иска да ви прошепне нещо. Как ли изглежда светът на мрака? 

Защо планетата Земя е тъжно-синя

Младата авторка Кристина Митева на премиерата на книгата си "Планетата Земя е тъжно-синя" 

Снимки: личен архив

,,Светът е толкова огромен, че няма нищо, което да не би могло да бъде”, твърди една китайска поговорка. И тъй като съществуват и такива срещи, които изпълват човек с разширение на смисъла... По стъпките на планетата Земя сред косите и очите на слънчогледите се отправяме към тъжно-синия свят. Затегнете колани, ще ви срещнем с феи, залези и куп неща. 

Песента на кандидат-студентите

И родителите на кандидат-студентите се вълнуваха от изтеглените теми за изпита

Снимки: Елена Донкова

Точно в 9 ч. тази сутрин в Софийски университет ,,Св. Климент Охридски” бяха изтеглени двете теми на предварителния кандидатстудентски изпит по български език и литература. 1 423 младежи избират дали да пишат аргументативен текст на тема: „Живот и мечта в поезията на Никола Вапцаров”, или да правят съпоставка между цитатите: „Затуй му пее песента на Странджа баир гората, на Ирин-Пирин тревата…” (Христо Ботев, „Хайдути“), „Ще си отида от света – тъй както съм дошъл бездомен, спокоен като песента, навяваща ненужен спомен.“ (Димчо Дебелянов, „Сиротна песен“).  

Калин Терзийски: В място като Космоса не можеш да се движиш особено много

Калин Терзийски пред обектива на НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА през 2013 г.

Фотограф: Елена Донкова

Мускулите на челюстите ни трябва да станат като стоманени въжета - от стискане, защото ние трябва да преодолеем слабостите си и ето точно така ще станем добри и щастливи. Никакви самообвинения, никакви угризения, никакви колебания! Напред, напред, напред! Като сьомги под леда! Из „Войник” 

Писателят Васил Пекунов: Бъдещето е в битката между морала и пържолите

Снимка: Елена Донкова

Васил Пекунов е роден в София през 1954 г. Автор е на 14 книги с белетристика, на стотици разкази, есета, статии, рецензии, публикувани в пресата, а през последните години и в сайтовете „Спиралата”, „Факел”, „Кафене”. Превел е забележителния езотеричен труд на руската писателка Конкордия Антарова – четирилогията „Два живота”. България е първата и досега единствената страна, в която романът излиза на чужд език. От тази година писателят създава собствен сайт readvasko.com. Там може да се прочетат анотации и големи откъси от неговите книги, както и всичките му актуални публикации. 

Нашите герои са на път, или как литературата е красота отвъд неуредиците

Стоп кадър от прословутия филм "В час с Ботев"

Преди месеци се възмутих, когато разбрах, че са премахнали разказа "Ангелинка"  от учебната програма. Роптах. И мои близки приятели знаят това. Днес някои използват глагола "режа" за велики творби от родната литература. Да режеш, би следвало да съкратиш, но не и да унищожиш. А използваният глагол "свалят" (употребен от колеги журналисти) категорично следва да значи изтривам от РАМ паметта или въобще не внушавам, не преподавам конкретни автори. Промяната била, за да се създава връзка, да не се учи откъслечно. Може би не разбирам... Навярно си мисля, че литература следва да се преподава с чувство, че именно литературата ни учи на светоусещане. Питаха ме скоро: "Че то литературата отделен предмет ли е? Не върви ли заедно с българския?". Ами, върви... Какво значи да "върви''?