Да се възмутим ли

Снимка: Елена Донкова

Да се възмутим ли. От написаната „афто география” на някоя си Ася Атанасова. Едно CV набира множество последователи в социалните мрежи. Хартиеният лист се сравнява с моралния упадък на бъдещето поколение. 

Песента на кандидат-студентите

И родителите на кандидат-студентите се вълнуваха от изтеглените теми за изпита

Снимки: Елена Донкова

Точно в 9 ч. тази сутрин в Софийски университет ,,Св. Климент Охридски” бяха изтеглени двете теми на предварителния кандидатстудентски изпит по български език и литература. 1 423 младежи избират дали да пишат аргументативен текст на тема: „Живот и мечта в поезията на Никола Вапцаров”, или да правят съпоставка между цитатите: „Затуй му пее песента на Странджа баир гората, на Ирин-Пирин тревата…” (Христо Ботев, „Хайдути“), „Ще си отида от света – тъй както съм дошъл бездомен, спокоен като песента, навяваща ненужен спомен.“ (Димчо Дебелянов, „Сиротна песен“).  

Нашите герои са на път, или как литературата е красота отвъд неуредиците

Стоп кадър от прословутия филм "В час с Ботев"

Преди месеци се възмутих, когато разбрах, че са премахнали разказа "Ангелинка"  от учебната програма. Роптах. И мои близки приятели знаят това. Днес някои използват глагола "режа" за велики творби от родната литература. Да режеш, би следвало да съкратиш, но не и да унищожиш. А използваният глагол "свалят" (употребен от колеги журналисти) категорично следва да значи изтривам от РАМ паметта или въобще не внушавам, не преподавам конкретни автори. Промяната била, за да се създава връзка, да не се учи откъслечно. Може би не разбирам... Навярно си мисля, че литература следва да се преподава с чувство, че именно литературата ни учи на светоусещане. Питаха ме скоро: "Че то литературата отделен предмет ли е? Не върви ли заедно с българския?". Ами, върви... Какво значи да "върви''? 

Среден 3 за грамотност

Снимка: Елена Донкова

Начин на живот без цел – това го има. Сред младите хора в България е. Навиците, ценностите и целите на днешното поколение са безполезни и безсмислени. Подрастващите българи не държат на високото ниво на грамотност. Те имат други приоритети в живота. Това доколко могат да пишат и да говорят правилно на книжовен език все по-малко ги интересува.