Вестник ,,Утро”(1911-1945)
Вестник ,,Утро”- първото капиталистоическо предприятие у нас
Вестникът е културомерът за един народ […] В селата особено, там го четат като евангелие. Един чете, други са се надвесили над него и слушат. Писаното в един брой ще прочетат или ще чуят двадесет, тридесет души”[1]. Това е част от платформата на “Утро” - непартиен, информационен всекидневник, най-масовият вестник в България до 9.09.1944 г., достигнал еднократен тираж 320 хиляди. Ще се опитам да го портретувам през едно събитие от 1936 г. – летните Олимпийски игри. Тогавашният му тираж е около 100 хиляди броя дневно, но редакцията сочи предполагаема аудитория от над половин милион читатели.
Устремната му, лъчезарна “глава” е нарисувана от художника Петър Морозов, специализирал графика в Париж. По-късно той е един от инициаторите за създаването на Дружеството на независимите художници /1920/, пръв приложил у нас графичната техника акватинта[2]. Морозов е и първият фотограф-репортер на вестника. Купен му е фотоапарат марка “Гамон” както на колегите му във в. “Матен” – един от прототипите на “Утро” наред с други много популярни тогава също френски вестници като “Журнал” и “Пти паризиен”.
Родилият се през 1911 г. в.“Утро” се стреми да приложи професионалните стандарти на най-добрите европейски издания от подобен тип. Гони актуалност, бързина - през 1936 г. на първа страница ни посрещат обикновено рубриките “Последен час”и “Новини след полунощ”.
Характеризират го живо слово в антрефилета, интервюта, репортажи, преобладаващо информационни жанрове. Поддържа тематични страници - хумористична /”Весело “Утро”, “Кукуригу”/, “Утро” на жената”. Публикува фоторепортажи.
Стреми се към привлекателност в оформлението и чрез шрифтова “игра” с многобройните заглавия, подзаглавия или чрез динамизиране на фотографията и включването й в своеобразна конкуренция с карикатурата нерядко още на първа страница. Срещат се прошарвания чрез комикса и, разбира се - чрез рекламата - “Утро” има специална рекламна служба. Сред обявите за екскурзии до Берлин прави впечатление осигурено пътуване “само с българския Олимпийски комитет” /”Утро”,17 юни 1936/.
Вестникът дава място на разни видове романи с продължение - случва се и да са повече от един в поредния брой като: роман с продължение - “Пламенната любов”, фотороман с продължение “Новите приключения на кучето Рин-Тин-Тин”, кинороман с продължение /“Гореща кръв”, Контрашпионинът”/ и др.
“Утро” разполага с първите линотипни машини, с първата ротативна машина у нас и на Балканите, включително за трицветен печат. Негов директор е най-големият български медиен магнат до 9.09.1944 г. Атанас Дамянов /собственик също на “Дневник” и “Заря”/, който влага капитала и в техническото модернизиране на вестникарското предприятие.Макар да е роден ж Сопот,Атанас Дамянов прекаржа детството си в Румьния, кьдето завьршва и гимназия.После учи в Италия, Франция и Швеицария, а като се врьща в Бьлгария, става наи-напред прокурор, а след това сьдия.Отлично запознат с европеиската журналистика, тои решава да приложи неиния опит и да сьздаде пьрвото едро вестникарстко капиталистическо предприятие.Нюхьт му подсказва, че и у нас е дошло времето на ,,вестника на новината”, от които може да се печели бьрзо и много.Атанас Дамянов с пражо може да бьде наречен пьрвият ,,мениджьр” в историята на бьлгарската журналистика.Оставя името си в нея, макар да не е написал нито един ред в своите издания.
Главен редактор на “Утро” е Стефан Танев – един от най-опитните и може би най-продуктивният български журналист . Работохолик по дванайсет, шестнайсет часа в денонощието. Посвещава на вестника почти трийсет и четири години до спирането на “Утро” на 8 .09.1944 г. Никога не спи повече от четири часа, нарича се репортер от старата школа, черноработник, роб на вестника, който би трябвало да е “университет за народа”[3].Танев е роден през 1888 г. ж Турну Мьргуели,Румьния.Баща му изгубва цялото си сьстояние и се преселва в Бьлгария, кьдето стажа дьржажен контролир.Стефан Танев завьршва Пьржа мьжка гимназия, кьдето се сближава с Димчо Дебелянов.Следва право и работи като банкож чиновник, а след тожа и като писар ж Министерството на вьншните работи.На 18 октомври 1908 сьвсем случаино минава покраи радакцията на в.,,Дневник” и постапжа на работа там.
“Вестникът не бива да се свързва с един режим. Говоря за информационните независими вестници. Тъкмо на това се дължи успехът на “Утро”. Поддържал е не едно правителство, не един режим. Поддържал ги е дотогава, докато тоя режим се е ползвал със симпатията и доверието на болшинството. Не на болшинството от камарата, а на болшинството от народа. […] Един вестник никога не бива да загубва доверието на читателя”[4].
По традиция на първа страница се изтъкват заглавия в афиш. Под този афиш почти във всеки брой има публикация на Ст. Д. Танев /както се подписва главният редактор/. Най-често това са интервюта. След като е съставен новият кабинет на Георги Кьосеиванов се появяват и няколко автоинтервюта на Стефан Танев през юли 1936 г.Допада му тази жива форма, защото дава възможност да поднесе констатациите си за правителството: то оставало вярно на манифеста на цар Борис III от 1935 г., отбелязал преминаването на монарха от позиция на “царуване” към позиция на “управление”[5]. Юздите на властта здраво се държат от цар Борис III в условия на безпартиен, чиновнически модел на ръководство[6]. “Голям е царят”, подчертава Танев под заглавие ”Наредбата закон за партиите няма да се отмени”[7].
По това време авторитарната идея се превръща в своеобразна “държавна идеология”, претендира за “всебългарски” мироглед”. Авторитаризмът, национализмът, етатизмът се популяризират като панацея. А задача на масовото периодично издание е да култивира специфични нагласи в масовото съзнание на аудиторията. Една от възможностите да бъде сторено това е чрез спортната тематика.
Създават се пропагандни образи, антитези, политически митове за “новото”, за “млада” България. Стремежът е да се формира представа за “новата държава”[8], ръководена от цар“Борис”един обикновен български гражданин […] Цар Борис е най-конституционният човек в България”[9]. Симтоматична е и констатацията, която прави Стефан Танев под следното заглавие: “Намираме се пред пълното възстановяване. - То е дело само на Цар и на български печат”[10].
От текста става ясно, че се има предвид пълното възстановяване действието на Търновската конституция. Което не се случва тогава.
Сред приоритетните вътрешни теми на “Утро” през 1936 г. са и разискванията по новия закон за индустрията, новия избирателен закон /по силата на който част от жените в България за първи път ще получат избирателно право/, “новия закон за телесното възпитание”. Обсъждат се проектът на арх. Мусман за нов градоустройствен план на София, напливът в гимназиите, новите учебници.
“Днес се налага да извършваме подвиг. Иначе можехме да се доизядеме и изядеме и България” - казва Атанас Буров в интервю пред Стефан Танев[11]. Корупционни афери тревожат от страниците
В олимпийската година международните теми в “Утро” се центрират около гражданската война в Испания и вероятността от избухването на нова световна война. Леон Блум заявява в ”пряма реч” пред О.Н.: “Войната се смята отново възможна”[13]. Броят от 15 август успоредява следните заглавия: “Военната мощ на Русия” и “Круповите заводи”. Във вестника четем още : “Сензационни разкрития по заговора срещу Сталин”[14]; “Евреите и германските стоки. Решенията на еврейския конгрес в Женева. Борба против антисемитизма. Конгресът и имиграцията в Палестина”; “ Гонения срещу евреите в Австрия. Еврейската филмова индустрия ще се премести в Прага”[15].
В рубриката “Спорт” на в.”Утро” преобладава информационното отразяване на събитията, макар да не липсват и коментари. Така е и с първото участие на България на зимните Олимпийски игри през 1936 г. в Гармиш Партенкирхен. Тези публикации с редки изключения са отпечатани на вътрешните страници, защото доминиращите спортни новини по това време та чак до започването на летните Олимпийски игри в Берлин, разположени до “главата” на вестника, са посветени на спортната слава на Дан Колов – силен аргумент за повдигане на националното самочувствие. Германската кинозвезда Лилиян Дийц щом стъпва в София веднага заявява от първа страница на “Утро”, че иска да се запознае с Дан Колов[16].
Информациите за подготовката на българските спортисти за участие в ХI летни олимпийски игри в Берлин /1-16 август 1936/ със заглавия от рода на "Предолимпийски изпитания” /“Утро”, 9 юли 1936/ са поместени също на вътрешните страници, където е обичайното място на рубриката “Спорт”. В нея се отразяват действията на Българския олимпийски комитет, сериозната организация, тревогите и критиките от рода на защо са им на 28 олимпийски състезатели 20 водачи[17]/”Утро”, 22 юли 1936/, разочарованията – като например факта, че отпада от участие националният ни футболен отбор, проблеми при подготовката на олимпийските ни състезатели. Медийният разказ се развива само в тази плоскост, дистанцирано от политическата обремененост на очакваното събитие. А то в това отношение е натрупало богата биография. Като например масовите протести в Европа и в САЩ срещу присъденото олимпийско домакинство на хитлеристка Германия /зимни и летни олимпийски игри 1936/, призив за бойкот заради опастността от използването на Игрите за пропагандните цели на националсоциализма.
“Утро” не пропуска да отрази “Олимпийският конфликт между Чехословакия и Германия”. Пропагандният плакат на централния Олимпийски комитет в Берлин е забранен за разпространение в Чехословакия и е конфискуван. На картата, която означава пътя на олимпийския огън, Чехословакия била отбелязана без някои гранични области, населявани от немци, включени в границите на Германия. “Възбуждението е голямо и не е изключено Чехословашко да откаже участието си в Олимпиадата. В меродавните среди се твърди, че до такъв бойкот ще се дойде само, ако се постигне споразумение със страните от Малкото Съглашение и Балканския пакт за общ бойкот и за организиране на контра игри в Прага” /8 юли 1936/.
Кореспонденциите в “Утро” от Берлин предават с обилна фактология и репортажни умения последните приготовления за игрите на ХI –та Олимпиада: осигурени са 340 хиляди квартири за гости, цените по магазини, ресторанти и навсякъде са фиксирани от държавата, подготвена е респектираща медицинска служба /”Утро”, 19 юли 1936/. Завършени са строежите на “Прочутото олимпийско село” и олимпийския стадион – “един от най-грандиозните в света” /“В царството на олимп. състезатели. Олимпийското село преди започването на игрите. - 40 вида кухни. - Храната и тренировката. - Финландски хамам или здраво сърце. - Какво се изразходва за олимпийците” - ”Утро”, 2 август 1936/.
При предаването на официозната картина обаче се срещат и изречения от този род: “В ХI Олимпийски игри ще се види най-завършената спортна организация, която е дело на националсоциалистите” /”Пред олимпийските игри” . – “Утро”, 19 юли 1936/. Международният олимпийски комитет ще признае, че “на тези игри господствал силен дух на милитаризъм и нацизъм”[18]. Ако се абстрахираме от идеологията обективен факт е, че Игрите през 1936 г. са реализирани със забележителна организация и замах.
В “Утро” се появяват и контрапункти. Най-често те се срещат на хумористичната страница, редактирана от Борю Зевзека – псевдоним на Борис Руменов, известен вече и от сп.”Барабан”, от в.”Слово” и от в.”Свободна реч”. Олимпийската тема се използва като повод за сатиричен ракурс към български политици, разбира се не са подминати и спортистите ни. Но особен интерес представлява сарказма спрямо Хитлер. Той е твърде красноречив с настъпването на кулминацията в Игрите.
Със запалването на олимпийския огън темата заема трайно място на първа страница на изданието. Тя набира сила чрез своеобразна вестникарска драматургия, сюжетното натоварване расте, за да достигне най-силно въздействие в пика на събитието. Пропагандни кодове около Олимпиадата се стремят да създават определен тип въздействия. Много характерна в това отношение е първа страница на “Утро” от 25 юли 1936 г. Репортажните фотографии /източникът им не е известен/ създават усещането за сливане на култа към спорта с античния образ.
Създава се нова иконография на новия човек. Това импонира на платформата на “Утро”: “Нашата младеж се обедини на базата на манифеста да нямаш минало днес е преимущество”/”Утро”, 24 юни 1936/. Това е заглавие от публикация на Танев. В нея става дума за среща на представителите на Националните легиони, Съюза на българската младеж, Млада България и др. Това е тъй нареченото от автора “трето поколение”. Към него той прибавя и “групите неутрални, млади хора около в. “Утре” /1936-1939/, негласен орган на профашистко движение “Млада България” /”Утро”, 24 юни 1936/.
На следващия ден отново едно от водещите заглавия на първа страница е: “Младежта иска да се слее с нуждите на народа”, подзаглавие: “Новият човек”, едно от вътрешните заглавия: “Национализмът като основна идея” / “Утро”, 25 юни1936/. “…Да създадем здрава и крепка младеж, която да постави името на нашето отечество редом с това на великите сили” /”Царят между състезателите в олимпийското село”. – “Утро”, 11 август 1936/.
Динамична, с впечатляваща ритмична композиция е първата страница на вестника от 5 август.
Под заглавието “От 2-те страни на барикадата в Испания” има колажирани снимки, които в композицията си наподобяват стартовата поза на състезателите от фотографиите в съседната наборна колона. Там доминира “Фамозният негър Оуенс", спечелил четири златни медала на дълъг скок и бягане с фантастични постижения и световният шампион по тласкане на гюле - германският полицай Вьолке. Над чуждоземните олимпийски рекорди обаче доминира заглавието “България спечели 1-вия златен плакет на Олимпиадата”. Тогава наши спортисти се състезават в следните видове спорт: колоездене, фехтофка, езда, стрелба, атлетика, гимнастика и безмоторно летене.
Особено красноречив е броят на “Утро” от 7 август 1936 г. за посещението на цар Борис III на Игрите. Специалният пратеник на вестника отразява протоколните събития, включително срещите на царя с Хитлер, с Гьоринг, с Гьобелс. Но на първа страница на изданието снимката на цар Борис III е с гръб към Хитлер и с лице към афиша от заглавия на броя.Дали това е случайно обърнато клише, нарочна грешка на метранпажа или красноречив знак на редакцията, който ще направи впечатление и на най-семплия читател на “Утро”? Защо не - и на царя – като доказателство за журналистическа проницателност, пробила зад пропагандните клишета. Та нали висшият пилотаж в журналистиката е свързан с прогнозирането, което не бива да се подлъгва по преходната помпозност на съвремието? Да не забравяме също, че българският читател още от времената на Възраждането е привикнал да търси значения между редовете. Хроничните депресии на свободата на словото след Освобождението поддържат вкуса към многоетажните смисли.
Страница 5 на същия брой от 7 август на в.”Утро” обаче подкрепя версията за неслучайното чрез хумористичното приложение “Кукуригу”.
Под карикатурата на Хитлер е римувана следната сатирична публицистика:
“Кажи, водачо на тевтоните,
що правиш днес Олимпиади:
защо са мрачни небосклоните?
Очакват ли ни изненади?
При това интерессплитане,
дали наместо топкоритане –
не ще се спрем на други мач,
где Марс ще бъде пръв играч?
Кому ли е орисан кяра?
И головете кой ще вкара?…”
Срещата на цар Борис III с нашите олимпийци, грижата за здравето на оперираната по това време в Берлин българска царица, са предадени с присъщото на “Утро” умение за скъсяване на дистанцията. Кореспонденциите “от нашия специален пратеник”, “по телефона”, “от нашия спортен редактор” обикновено са подписани от Иван Батанджиев. Неговото име в журналистиката е свързано и със спортни издания като "Мач"”/1931/ - краткотраен илюстрован седмичник и сп. “Спортен преглед” /1922-1935/ - илюстрован двуседмичник на Софийската спортна лига, по-късно – на Българска национална спортна федерация.
Между впрочем Олимпийските игри от 1936 г. имат своя медиен феномен. Това е радиото. Макар че вече там се проявява и телевизията[19]. Обяснимо, тъй като за първи път в света редовно телевизионно излъчване в ефир има в Берлин от март 1935 г.[20] “Ще подлуди ли радиото хората” пита “Утро” в броя си от 24 юли 1936. Вестникът по традиция публикува редовно програмата на Радио София, което от 1935 г. е държавно. Но сега става дума за специален акцент върху него: “За първи път Олимпийските игри ще се предадат по радиото и ще позволят на всички жители на света да следят след техния развой. В олимпийското поле са инсталирани 350 микрофона, от които само 200 за олимпийския стадион. Най-добрите германски спикери са ангажирани за предаването, а развоя на състезанията на всеки спорт ще бъде предаван от специалист-техник.” / “Утро”, 31 юли 1936/. Пред 1400 журналисти от цял свят министърът на пропагандата д-р Гьобелс уверява, “че Германия не желае да използва олимпийските игри за политическа пропаганда /”Утро”, 1 август 1936/. Дали сто пъти повторената лъжа става истина?
В броя от 24 юли по случай преминаването на олимпийския огън през България за Берлин се известява, че ще се предава “по радио София, радио Стара Загора, Варна и предавателна вълна ЛЗА. Шествието на бегачите ще бъде следвано от журналисти, кинооператори и представители на германското държавно радиопредаване”. Следва програмата на съответното излъчване, в която между другото четем: ”Площад “Александър Невски”: радио-репортаж на голямото всенародно тържество за запалване на олимпийския жертвеник – от 18.42 до 20.12 ч.”
Нека прочетем заглавията по темата от първа страница на “Утро” в деня преди откриването на Игрите – 31 юли 1936.
Основното заглавие: “Берлин се готви за Олимпиадата” е с подзаглавия: “Последните приготовления. – 300 хиляди легла, 350 микрофони. Радиопредаването. – Дъжда в Берлин. – В лагера на ездачите. – Приготовленията за посрещането на българите”.
Ето откъс от последващия текст: “Всекидневно от 11 до 1 и половина часа по обяд ще се предават на 60 немски и 80 чужди микрофони на всички езици спортните събития. В олимпийския стадион са построени 5 радиостанции, които ще се използват от 35 радиопредавателни дружества. Близо до стадиона са направени 35 дъсчени кокетни къщички, в които предаването на игрите веднага се снима на грамофонни плочи. Тези плочи се разнасят за по-бързото предаване по целия свят от 70 места”.
Несменяем главен редактор на най-разпространения и популярен всекидневник у нас "Утро" (1911-1944), Стефан Танев е поддържал близки приятелски отношения с най-видните представители на българския политически, стопански и военен елит, бил е очевидец, а често пъти и участник в най-важните събития на своето време, познавал е "кухнята" на дворцовата и правителствената политика, винаги е знаел какво става и "зад кулисите". Като прибавим към всичко това, че той е бил и сладкодумен разказвач, можем да оценим истинската стойност на неговия дневник. Излезе по чудо оцелелият "Дневник" на Стефан Танев . Танев е създателят и главен редактор на "Утро" от 1911 до 1944, първият български сутрешен вестник и най-четеният. Последният брой излиза на 8. IX. 1944 в тираж 220 000. Дневникът обхваща непълните 1940-1941 и с 1130-те си страници е най-плътната панорама на онова време.
Разделението между четвъртата и останалите власти е станало сериозно, ако сравним този дневник и двутомните нарцистични записки на главния редактор на сегашния най-тиражен вестник. Странен от днешна гледна точка е статутът на Танев. Той, без да е политик, е с единия крак на върха на политиката, зад нейните завеси, и с другия - на улицата. Затова е интересен. Откъде другаде да се научи националната медийна стратегия през Втората световна война? Изненада: "За нас, за българите, трябва да се предпочете болшевишката система", обобщава аргументите си Танев пред вътрешния министър и го убеждава
Няма коментари:
Публикуване на коментар