„Развитието на съвременните български „жълти” вестници „Шоу” и „Уикенд”

Доклад на Мая Коларова и Павел Николов (гр. 5001)

I.Увод

В съвременното общество на напреднала технологична индустрия електронните медии са поели информационния поток, а вестниците са в „отстъпление”. Поради тази причина на печатните медии ще им се наложи да очертаят наново мястото си в живота читателите.

Съвременните български издания, дори онези с претенции да бъдат сериозни, имат хибриден характер и таблоиден облик. Това формиране започва още по времето на прехода, когато всичко важно, съществено се е случвало в „сянка”, което е принудило пресата да започне да използва механизми, присъщи на откровено „жълтите” издания, за да преведе сложните и неразбираеми публични отношения на езика на частния живот и по този начин да внесе малко яснота в тях.

В тази конюнктура се заражда българската „жълта” преса. В началото тя дори не е жълта, а изцяло компроматна. За да се продават изданията, са се съчинявали всякакви истории и фантасмагории, без оглед на професионалната етика на медийната сфера, установена по цял свят.

Постепенно някои от българските жълти вестници започват да се развиват. Ярки примери в това отношение са изданията на пресгрупите "Интермедиа" и "Ню медиа груп" – вестник „Шоу” и вестник „Уикенд”. Днес те изглеждат стабилни, радват се на завиден читателски интерес, имат финансов ресурс, т.е. притежават всички предпоставки за това да се превърнат в истинска качествена жълта преса, спрямо световните стандарти, която да е насочена към частния живот на публичните лица.

С поемането на по-голям риск и провеждането на разследвания, съвременният български жълт печат се показват достоен да заеме своята ниша и утвърждава мястото си на пазара, като печели уважението и интереса на читателите, за които тези издания се превръщат в един източник на алтернативна информация. Този факт обуславя увеличаването на тиражите на тези вестници, въпреки наблюдавания спад на интереса към печатните медии в световен мащаб. (виж графиката на Алфа Рисърч)

Освен аудиторията и конкуренцията "Интермедиа" и "Ню медиа груп" – издателите респективно на вестник „Шоу”и вестник„Уикенд” – имат още нещо общо - дневен и нощен "Труд". Това са вестниците, от които са тръгнали издателите на „популярната” преса. Уволняването им от съответните издания е началото на техния възход, започнал със създаването на двете нови пресгрупи.

II. Вестник „Шоу”

1. История и цели – в началото и днес

През 1999г. Георги Ст. Илиев публикува изяло фалшивото интервю с хърватския президент Франьо Туджман във вестник "Нощен труд". Въпросите към държавния глава "задал" сътрудникът на „прилепите” Тодор Петров. В бързането си да не изостанат от графика и разчитайки на дотогава коректния външен автор, Илиев и колегите му не проверяват достоверността на материала. Последвалият дипломатически скандал коства на Георги Ст. Илиев поста в "Нощен труд".

В последствие заедно с Константин Дилчев решават да направят скандален вестник и да го пуснат на 6 август под името "Бомба" - в чест на изникналата на този ден "гъба" над Хирошима. В крайна сметка се спират на по-краткото и грабващо название "Шок". Стартират с 5300 тираж и три месеца по-късно вече гонят 100-те хиляди. Така пресгрупата „Интермедиа” се ражда от желанието на съдружниците - Георги Ст. Илиев, Пламен Каменов и Милен Милушев - да издават семеен достоверен неофициозен вестник, които да търси интересното, сензационното, личното и чисто човешкото във всяка история. Вестник „Шок” се трансформира от жълта рубрика на вестник Нощен Труд, в шокиращо самостоятелно издание, създадено с цел отрицание.

Днес вестникът е преименуван на "Шоу". Константин Дилчев продължава да държи марката "Шок", а седмичникът с това име вече е издаван конкурентната "Ню медиа груп". Въпреки това обаче „Шоу” не губи чара и аудиторията си. Той е престанал да залага на агресивността и арогантността, типични за жълтия вестник, и се е превърнал в авторски вестник с претенция да бъде семеен. Издателите му са на мнение, че той допълва официозните издания, на които в някаква степен е опозиция. Официозните вестници, в старанието си да се харесат на властта, губят уважението и интереса на народа. „Интермедиа” считат за най-важно хората да ги харесват и одобрението на властта не е от такова значение за тях. Доказателство за подкрепата и интереса на хората към вестник „Шоу” е близо 200 000 тираж.

2. Аудитория – преди и днес. Отношение към термина „жълта” преса и към т.нар. явление „възход на булевардна преса”. Изграждане на доверие и задържане на интереса у читателя.

Сред ангажираните с политически послания и придобиване на обществена значимост официозни издания, вестник „Шоу” заема своя ниша и привлича своя аудитория. Читателите на „Шоу” увеличават броя си, въпреки общата тенденция на спад в интереса към печатните медии. Това до голяма степен се дължи и на професионализма на списващия изданието екип, както и на уникалния начин на предлагане на алтернативна на официозната информация. В този смисъл доверието към вестник „Шоу” не само че не се поддава на общата негативна тенденция, а напротив – непрекъснато нараства. Освен това се наблюдава и промяна в профила на аудиторията. Ако преди основният читателски кръг е съставляван от хора с ниско заплащане, упражняващи ръчен труд, живущи в села и малки градове, то през последните години проучванията показват, че към този алтернативен източник на информация са се насочили и хора с доходи над средното за страната равнище и във възрастовата група 31 – 50 години. Това ще рече, че част от публиката на официозните издания се е пренасочила и е започнала да търси по-масовите вестници.

Едно от възможните обяснения за миграцията на по-платежоспособната и образована публика към булевардната преса е търсенето на изпреварваща и алтернативна информация. Традиционната преса повтаря една и съща информация, преразказана с различен стил. Цитират се обвиненията и квалификациите, с които се замерят политиците. Булевардната преса обаче говори в прав текст и затова внушава доверие. Сриването на авторитета на сериозната преса не е български феномен, а световна тенденция. Леката, развлекателна информация, която отвлича хората от битовите им проблеми, се радва на много по-голям интерес. Като това са явления, характерни не само за печатните издания, а за всички видове медии. Все по-малко стават чисто информационните радиостанции. Телевизиите печелят най-много от риалити форматите си, не от новинарските си емисии. В интернет най-посещавани са сайтовете за знаменитости.

Георги Илиев предпочита да нарича своите издания независима преса. Той смята, че традиционните медии, или т.нар. сериозна преса, са зависими от политически и корпоративни интереси. Според Илиев повечето печатни издания у нас са лошо сегментирани или ведомствени. Главните редактори обслужват лобита, а заместниците им ограничават свободата на словото. В тези вестници човек знае какво е написано още преди да ги е прочел. Тези издания или изобщо не публикуват дадена информация, или я поднасят изкривена, в зависимост от това чии интереси обслужват. В това Илиев вижда и причината за ниските им тиражи.

3. Начини на финансиране и тираж на вестника. Позиция на вестника в общественото пространство – отношение към политиката, хайлайфа, ъндърграунда и т.н.

За разлика от официозните вестници, които разчитат на субсидии и финансова помощ от партии, организации, групировки и влиятелни/богати личности за издръжката си, вестник „Шоу” се финансира чрез реклама и книжно тяло – т.е. продажба на самия вестник. Георги Илиев обяснява, че понякога му се налага да връща рекламодатели. Формулата за успех на неговата пресгрупа е поддържане на висок тираж с качествени четива и илюстрации и оптимизиране на рекламните обеми, така че да не досаждат на читателите.

Позицията на вестник „Шоу” в общественото пространство Милин Милушев определя като комерсиална, тъй като и самото издание е комерсиално - търсещо интересното и даващо алтернатива на официозната информация. По отношение на политиката „Шоу” е против намесата в политическия дебат. Той е безпристрастен към всички партии, не е зависим финансово от тях или от други групировки и личности. Това, което интересува изданието, е правилното отразяване и качественият анализ на случващото се в политическия живот. На парламентарно ниво интересът опира до клюкарското, интригантското, скандално, атрактивно, любопитно. В този смисъл събития от рода на промяна на проекто-закон са безинтересни от гледна точка на основния акцент на „Шоу”. Вестникът предлага на читателите си „мръсните” подробности около живота на известните. В този аспект хайлайфът и ъндърграундът са много интересни и благодатни информационни „мини”.

III. Вестник „Уикенд”

1. История на вестник „Уикенд”

Раждането на "Ню медиа груп" е дело на Мартин Радославов и Недялко Недялков, които са официалните съдружници в пресгрупата. Двамата също така имат книжно издателство. "Ню медиа груп" издава главно криминалета, мистика и любовни романи, а луксозната марка "Милениум" - качествени четива от типа "Животът като партия шах" на Гари Каспаров и "История за любов и мрак" на Амоз Оз.

През 2003, в гараж с четири компютъра срещу хотел "Хемус", е задвижен "Контра" в тираж от 40 000 копия. В него Мартин Радославов и Недялко Недялков (екскадри на в. "Труд") влагат собствени средства. Въпреки че"Контра" е първото дете на пресгрупата, вестник "Уикенд" е любимото й. "В "Уикенд" има усещане за свобода, което не съществува в един друг вестник. Никой от авторите не е цензуриран, не сме част от корупционни схеми и от текстовете е ясно, че журналистите не взимат рушвети. Единственият ни стремеж е да бъдем интересни на читателя. Постоянно се вслушваме какво коментират хората, вдигаме страниците, увеличаваме темите. Защото това, което е любопитно на една хигиенистка, не е интересно на една журналистка", казва Радославов. (списание „Тема”, статия „Сериозно жълто”, Цветана Царева, брой 9 (332), 03-09 Март 2008)

2. Цели – в началото и днес

На въпроса на Виктория Пенкова /вестник „Дума”/„- За какво работите - само за пари, или опитвате да постигнете нещо?”, Мартин Радославов отговаря: - Не е само за пари. Аз съм човек, който има много имоти по провинцията. Лесно ще вдигна един хотел и ще рентиерствам до края на живота си. Не е в това въпросът, а дали ти идва отвътре. Ние нямаме комплекси и не се страхуваме, бачкаме много и сме компетентни. Свикнали сме да изработваме всеки наш лев”.

Мартин Радославов обяснява, че най-четени и търсени са материалите от поредицата "БГ олигарси". Тя представя онези богати хора в България, които не могат да дадат отговор на въпроса защо са толкова богати. Въпреки опитите да бъде лумпенизирано обществото с безкрайни сериали и риалити програми, у българите е останал здрав разум и те си задават въпроси – защо продължават да живеят зле, макар че са членове на Европейския съюз; защо едни и същи хора се оказват въвлечени във всяка нередност в държавата и т.н., и т.н. Публиката очаква да чуе конкретни отговори от медиите според издателите на "Уикенд" и те заявяват амбиции да привличат към изданието все повече стойностни автори и да печелят доверието на читателите си, като дават отговори на наболели обществени проблеми.

Журналистът Явор Дачков - един от популярните колумнисти, разказва как се е съгласил да пише за седмичника, преодолявайки негативните си чувства към жълтата преса, тъй като във вестник „Уикенд”той вижда ирония, живот – нещата, с които преди – в началото на прехода - са се отличавали т.нар. сериозни вестници. Освен това - "Той се превърна в лидер на мнение. Традиционните вестници започнаха да му отговарят от своите страници, без да ги е провокирал, което говори, че е фактор и че има значение", коментира Дачков.

3. Аудитория – преди и днес. Отношение към термина „жълта” преса и към т.нар. явление „възход на булевардна преса”. Изграждане на доверие и задържане на интереса у читателя.

· Аудиторията

Въпреки наблюдавания спад в интереса към печатните издания, читателите на вестник "Уикенд" се увеличават. Има съществена промяна в профилите на аудиторията на вестниците. По данни на доклад на национално представително проучване към 2008 година вестник „Уикенд” е четен от 18,5 % от запитаните и закупен от 12,9% от респондентите. На въпроса „Ако трябва да изберете само 1 седмичен вестник, които да четете, кой ще бъде той?” 8,7% от анкетираните отговарят „Уикенд”.

Разпределение на аудиторията по пол

Мъже – 39,4 % Жени – 60,6 %

Разпределение на аудиторията по възраст

16 – 30 – 19,4 % 31 – 45 – 33,3 % 44 – 60 - 32,2 % 61+ - 15,1%

Разпределение на аудиторията по образование

Основно – 4,5% Средно – 32,6% Средно-специално – 31,0%

Полувисше – 6,8% Висше – 24,6% Без отговор – 0,5%

Виж Приложение 1.

· Възходът на „булевардната преса”

Вестник "Уикенд" все пак бавно прелива от сигнално жълто към по-бледите му нюанси. Според издателите му Мартин Радославов и Недялко Недялков преходът на булевардната преса към по-сериозни политически и икономически теми е естествен процес, който отразява и промените в нагласите на самото общество. Недялков обяснява, че като комерсиална медия е нормално вестник „Уикенд” да се ръководи от интересите на своята публика. Радославов пък е на мнение, че издаваната от тях преса е популярна и че формулира правилно интересите на хората. Той не приемат квалификацията „жълт” вестник, тъй като счита, че това, което правят по никакъв начин не се различава от онова, което правят колегите им по света. Обосновава се с високия тираж, който се дължи на професионализма, както и с приноса на вестника към българската култура[1].

Издателите на вестник "Уикенд" смятат още, че в България типичното понятие за жълт вестник не съществува, тъй като би било прекалено шокиращо за аудиторията. Според тях скоро някой голям чужд издател на жълта преса ще „стъпи” на родния пазар – това е неизбежно, предвид проявяваните апетити. Когато това се случи, ще стане опасно и тревожно за самите звезди, защото никой няма да се съобразява с тяхното лично пространство, както е било малко или повече до сега при локалните издатели, които са спазвали някакви норми на поведение. Именно тогава ясно ще си проличи, че това, което се прави в България не е жълта преса, а по-скоро филтър на популярни слухове, които се проверяват, доколкото е възможно, коментират Мартин Радославов и Недялко Недялков.

· Изграждане на доверие и задържане на интереса у читателя.

Вестник "Уикенд” разполага с 15 щатни журналисти. Отделно за изданието пишат и сътрудници, които водят свои рубрики. Сред тях са Павел Попандов, Велизар Енчев, Георги Атанасов. Голяма част от материалите се правят по читателски сигнали. Има обявен имейл, от които се получават много истории. Неща, за които няма доказателства не се публикуват – преценява се степента на риска. При подвеждане или невярна информация – веднага се публикува ответен отговор или опровержение. Радославов гарантира, че спрямо другата част от всекидневниците, повечето неща са верни. Журналисти от големи сериозни медии също подават информация на "Уикенд”, но крият имената си, поради различни причини и вестника уважава правото им на анонимност.

1. Начини на финансиране и тираж на вестника. Позиция на вестника в общественото пространство – отношение към политиката, хайлайфа, ъндърграунда и т.н.

Тиражът на вестник "Уикенд" е около 236 000 екземпляра, което го превръща в най-големия български седмичник. Той се финансира чрез реклама и продажба на книжно тяло.

Въпреки съществуващите съмнения относно достоверността на публикуваните материали, издателите на масовата преса твърдят, че вече се наблюдава по-сериозен интерес от страна на рекламодателите. Издателят на вестник "Уикенд" Мартин Радославов твърди, че седмичникът е регистрирал увеличение на рекламните си приходи с 60% за януари 2009 в сравнение със същия период на миналата.

За разлика от други медии, за които най-важното е да са „на един кораб” със силните на деня, за вестник Уикенд не е такова значение кой управлява. Освен това обича да се заяжда със сервилни политици, лицемерни звезди, префърцунени „мис-ки”, да изкарва „кирливите” ризи на олигарси и мутри, да разкрива „тъмните” сделки на „сенчестия” бизнес. Позицията, която заема вестник „Уикенд” е неутрална – той се стреми да е максимално обективен и да дава алтернатива на официозната информация.

---

[1] става въпрос за съвременния конкурс за поезия "Ерато", издадените книги на Недялко Йорданов, Висоцки и други. бел.авт.

IV. Заключение

Медийният модел, възприет в хода на прехода – ориентацията на водещите всекидневници към съчетаване на сериозно и жълто съдържание, с цел придобиване на по-широка публика и реализиране на бързи печалби, и до днес определя облика на най-тиражните вестници като "Дневен Труд", "24 часа" и др. При наличие на по-добре развита официозна преса в България, достигаща до повече читатели и при превес на сериозния компонент в хибридните издания, възходът на вестници като „Шоу” и „Уикенд”, който се наблюдава в последните няколко години, не би бил възможен в тази степен. Подемът се дължи също така и на факта, че най-тиражните всекидневници не се идентифицират по политическата скала. Те се стремят да бъдат по-скоро "народни", без да застават зад определени политически ценности, което не би означавало непременно и партийни такива. Самата жълта преса обаче също не е политизирана в традиционния смисъл на думата. С желанието си да бъдат „на всички”, вестниците подриват една от ключовите задачи на пресата, а именно да формира обществено мнение чрез плуралистично сблъскване на различни гледища за реалността. Всъщност чрез опита си да разработва теми, засягащи политиката, да произвежда послания, които й позволяват да претендира за сериозност и оттук - за обществена ангажираност, жълтата преса повтаря стремежа на официозните издания за съчетаване на таблоидното съдържание с някои по-сериозни моменти. Въпреки тази смяна в курса булевардната преса все още не е изоставила неетичните практики и е далеч от стандартите за качествена журналистика. Макар че е далеч от идеалното, еволюцията й заслужава положителна оценка. Тъжна е ситуацията на другите вестници, тъй като трудно биха могли да се разграничат "истините", които те публикуват, и непроверените слухове на масовата преса.

V. Източници:

Ø Разговор на Павел Николов с Милен Милушев от 13.03.2009

Ø Списание „Тема”- статия „Сериозно жълто” - Цветана Царева, брой 9 (332), 03-09 Март 2008 - http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=194&aid=4884

Ø „Дума” – интервю на Виктория Пенкова с Мартин Радославов - 09.06.2006 - http://www.duma.bg/2006/0606/090606/kultura/cul-5.html

Ø Капитал - Операция "Шок" и "Уикенд" Масовите вестници бързо превземат територия от "сериозната" преса - Брой 8, 27 февруари 2009 - http://www.capital.bg/show.php?storyid=682611

Ø За приложението е използвана информация от презентация на Пауър Пойнт от следния сайт - http://www.slideshare.net/Alex4o/presentation-weekend-presentation

Докладът е качен и на пощата на blog-a.