Надежда Чипева е известен фотограф, работила в БТА, сп. "Сега" и в. "24 часа". В момента е фоторепортер във в. "Капитал". Не знае защо е почнала да се занимава точно с фотография. Започва с рисуване, но разбира, че има и друго средство, с което да гледа света и да го разказва. А разказите й често са за политици, тъй като политиката е нейният любом жанр. Определя възможността да снима папата и Симеон Сакскобургготски като огромна чест. А за да направи тази снимка е спала само по няколко часа, трябвало е часове преди събитието да бъде на мястото, позицията й е била крайно ограничена. А когато Папата и Симеон 2-ри вървят пред фотографите, един бодигард застава на най-неподходящото място – пред обектива. Помества се само за миг, който е бил достатъчен за бърза, но професионална снимка. Сега това изображение е благословено от духовния глава и окачено в кабинета му."Трябва да имаме позиция, да не сме безразлични", каза известният фотограф Надежда Чипева на среща със студенти в Нов български университет. За нея фотожурналистиката е неизменна част от съвременното общество и не бива да остава без свое гледище, защото понякога само една снимка може да предизвика търсеното усещане у аудиторията.
Въпреки всички награди и високия си професионализъм, тя представя работата си много простичко – като средство за разказване на истории, които хората не виждат, когато вървят по улиците. Там прави и една от любимите си снимки: "Вървя си с приятелка, поглеждам нагоре, снимам два кадъра и свалям фотоапарата". Чувства се късметлийка, че е била на точното място в точния момент. Но наличието на фотоапарата й под ръка няма нищо общо със случайността, защото тя винаги го носи със себе си, дори когато е на почивка, тъй като "Няма нищо по-страшно от това фотограф да види нещо, а да не може да го снима".
Гледайки красивия изгрев над главата на наведената берачка на тютюн, кой би предположил, че фотографът "трябва да бъде там час преди изгрев, да знае кога и къде се бере тютюн, да си е намерил човека, да има историята". А за да снима зарята в нощта на приемането ни в Европейския съюз, остава съвсем сама в навечерието на Нова година. Всички тези случки обобщава в едно изречение: "Трябва да се жертваш!". И допълва: „Тежко е, всичко трябва да знаеш, да си стендбай нон-стоп, да изхвърчиш веднага, да си хем чувствителен, хем да запазваш хладнокръвие.
Като професионален фотограф тя съветва: "Не се страхувайте да снимате детайли, понякога те казват повече от всичко останало". Със своя снимка доказва, че една фотография може да бъде силна, дори когато обектът й е в гръб. И ако все пак държите на лицето, знайте, че "дори и със затвотени очи, човек може да каже много". Но като най-важни качества за добрата фотожурналистика определя умението "да можем да виждаме" и необходимостта "да имаме позиция, да не сме безразлични".На въпроса към нея "Има ли етика във фотографията?", тя отговаря категорично: "Трябва да има!". И допълва: "Изборът ти се свежда до там – къде ще предпочетеш да работиш". С радост споделя, че „в "Капитал" няма такива неща". А методите за подход към хората определя като "най-трудната работа" и, разбира се, не се наема да даде рецепта за това, но все пак споделя: "Не трябва да си агресивен. Трябва да те приемат. Вдигни апарата чак когато усетиш, че си добре дошъл". Днес тя се съобразява с хората до такава степен, че не иска да снима плачещ мъж, за да не го обиди. Но в миналото си има случай, когато е подценила не хората, а ситуацията. След митинг на СДС няколко човека са се качили на Мавзулея, а тя е снимала за БТА. На следващия ден са й поискали снимките не за друго, а за да разпознаят качилите се и да ги подведат под отговорност. Тази ситуация стои и до днес като обеца на ухото й с ясния и категоричен урок: "Преди да снимаш, помисли за последствията. Може твоите реакции да навредят на някого". Но въпреки всичко, Надежда Чипева завършва с положително: "А, бе, хубаво нещо е фотографията".
МИНКО ЧЕРНЕВ
Снимки: МИНКО ЧЕРНЕВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар