Амнезия

Без коментар

Снимка: http://www.flickr.com/photos/pinksherbet/267937482/
in/gallery-booof-72157622276327121/

„Ако не можете да обясните нещо на едно дете, то това значи, че вие въобще нямате понятие какво означава това нещо."

Събуди ли се вече? ... Спомняш ли си какво се случи снощи?... Точно така... Алкохолната амнезия постепенно те напуска и започваш да сглобяваш пъзела детайл по детайл от самото начало... Твоето начало.

Раждаш се. Твоето първо проплакване съвпада с безпаметното напиване на баща ти, което (поне според теб) ще доведе до последвалото му алкохолизиране. Гордост е да ти се роди син, въпрос на чест е как ще го отпразнуваш.

През първите три години от живота на детето се формират основните нервни връзки в мозъка му. Те определят какъв ще е човекът през целия му живот. Вече си на 3, но едва ли знаеш това.

Ежедневно родителите ти си говорят на висок тон. Дъпат се и се бутат, лицата им стават морави, очите им светят и често сълзят, но все още не разбираш какво си казват. Изглежда интересно. Когато вече си на 3, баща ти за първи път посяга рязко към майка ти, но не уцелва, залита и пада на пода в кухнията. Майка ти го рита в корема, взема те на ръце и се затваря в банята.

На 6 години си. Вече си позабравил случилото се преди три. Или поне така си мислиш. За рождения си ден получаваш пастели от дядо си и решаваш да ги изпробваш върху любимата ти бяла плочка в коридора. Майка ти те вижда. Ядосана е. Удря ти шамар през лицето. Научила е този изпитан метод за възпитание, не от кого да е, а... от своя баща. „Е, очевидно хората бият другите, когато са ядосани” – по късно през деня си казваш и продължаваш напред в развитието си.

Тръгваш на училище. Всичко е толкова хубаво, докато в трети клас не научаваш нова житейска поука или, по-скоро подробност, която преди ти е убягвала, че : „Големите могат да бият малките, но малките не могат да бият големите". Разбираш го, когато изяждаш поредния шамар от майка си, след като си се оплакал, че си се сбил заради момиче и са те набили.

След като всички около теб те бият, сигурно има за какво, сигурно си лош човек и си заслужаваш боя. 

На 14 си и започваш да свикваш с мисълта, че не си от добрите. Майка ти не ти обръща никакво внимание. Заета е да се развежда с пияния ти баща. Ти всъщност, честно казано, понякога намираш пиянството му за забавно. Един ден в изблик на ярост, майка ти казва, че си виновен за всичко, но ти тая песен вече си я слушал. Поне се е обърнала към теб по име... Решаваш да направиш някоя глупост, ей така, просто да те забележат. Не ти помага дори това, че крещиш в лицето на класната си. Тази жена проваля плановете ти, като взема тежкото решение да не притеснява майка ти, тъй като си сред „добрите ученици”, а и знае за проблемите в семейството ви. Ненавиждаш я заради тази нейна постъпка!

17. Разводът вече е факт. Това, че нямаш приятели също. Учителите те определят като „будно дете”. Само майка ти знае какъв дявол се крие в теб. Разбира се, че го знае, казвала ти го е хиляди пъти. Естествено за пред комшийки и колежки си „най-доброто дете на света”, което й помага и я подкрепя в трудните моменти. Да, бе, да, сякаш някой щеше да й вярва след време.

Пораснал си. Движиш се с т.нар. отрепки от квартала, не защото така искаш, а защото просто се налага. Надеждата ти е да идеш студент и там да се пречистиш и отърсиш от миналото. Мрачният ти външен вид, апатията към едни и недобре скритата омраза към други, са те довели до това да нямаш близък човек, с когото да споделяш, който да те попита дали си добре, ходи ли ти се на кино или на кафе. Нужно ти е да изразходваш насъбраното вкъщи напрежение и го правиш, като с „глутницата ти” рушите пейките в центъра на града.

Спомняш ли си как веднъж, точно на една от тези пейки, седеше сам и четеше весник, в който пишеше, че : „76. 5% от децата от 4-и до 7-и клас влизат в конфликт помежду си, докато при горния курс - в 8-и и 11-и клас, 52.1% от децата са в конфликтни отношения с възрастните”? Защо хората пишеха тези неща? Тези факти ти много добре ги знаеше, знаеше истината, макар да не я изричаш на глас. Не си глупав, независимо от твърденията на родителите ти.

* * *

Мисията е изпълнена. Вече си студент. Но защо нещата не вървят по твоя план? Както и да е, тази вечер си поканен от колегите си от университета на дискотека и си решил да забравиш за всичко. По пътя към дискотеката се разминаваш с просяк, който те моли да му помогнеш. Подминаваш го безмълвно, защото бързаш, но се замисляш: „След като аз не помогнах на този човек, дали изобщо някой, някъде, помага на някого?”.

Три часа по-късно вече си пиян и си забравил за бездомника. Не обръщаш внимание на никого и никой не обръща внимание на теб... Никой освен момичето от отсрещната маса, което не спира да ти се усмихва... Но ти си пиян, по-пиян си от нея, по-пиян си от всички останали, по-пиян си дори от баща ти, онази нощ, когато падна на пода в кухнята. Освен това рядко общуваш с момичета след случката в трети клас. Изнервен си, не можеш да дишаш, всичко ти е на като на филм. От онези модерните, 3D филми, с многото ефекти. Излизаш пред дискотеката да изпушиш една цигара. Обмисляш дали вече да не се прибираш в „скапаната си квартира”. На метри от теб стои висок набит мъж и те гледа странно. Какво иска тоя от теб...? Дали да не го...?

Той е с поне 5 години по-голям от теб, поне 1 глава по-висок от теб и поне 20 килограма по-тежък от теб. Но ти добре си си научил урока за малките и големите хора... Ето за какво ти е разгъваемото ножче пришито в хастара на якето ти...

Събуди ли се...? Вече спомняш ли си какво се случи снощи?

„Ако не можете да обясните нещо на едно дете, то това значи, че вие въобще нямате понятие какво означава това нещо" 

Адолф Хитлер

Георги В. Харизанов

Всички публикации на автора