Свещта догаря... Ехото на спирачките отеква някъде в далечината. За миг пламъкът на живота изгаря. С човешка кръв се пълни Земята. Страшно и зловещо детски обувки се съзират в далечината. Пламък. Черен флаг се спуска.
Смътно време настава. Линейки фучат, но е твърде късно. Една минута е много и малко, за да поемеш глътка въздух и да издишаш. Да издишаш завинаги. Колко е малка границата между светлината и мрака.
Смътно време настава. Линейки фучат, но е твърде късно. Една минута е много и малко, за да поемеш глътка въздух и да издишаш. Да издишаш завинаги. Колко е малка границата между светлината и мрака.
Ситураме са на пътя- вечно пътуваме. Но бързаме. Не знаем къде ще стигнем и за какво се надпреварваме. Една динамична скорост. Една бясна ярсотна надпревара. И един живот- ценен и загубен за миг. От небето се спуска черният ангел, за да те прибере и отведе другаде. Земята се разтваря и те прибира във вечните си прегръдки. Сълзи, сълзи, сълзи- колко мъка! Нелепа съдба неволност, злополука, преднамереност- нека съдът да отсъди. Но в книгата на живота няма съд, съдии на собствените си действия сме самите ние. Лесно е да прехвърлиш вината и трудно да приемеш болката.
Казват, че тя- болката се забравяла с времето. Не, тя гори, като онази свещ на тъгата не се забравя и не отминава. Разбити са колите, смазани душите. Изтрепахме се, българи ,,Обърнат автобус, хиляди ранени, много смъртни случай, прегазена жена-докога!? Самоизбихме се на родна земя. И то във време мирно, когато на фронта не се биеш с врага. А пътищата, вижте ги- нима не са един фронт на битки- докога ще мерим мощността на колите си.
Отстрани на магистралата, когато пътувам образи ми се мяркат. Не ми се привижда. И до това дърво е имало сблъсък, фатален довел до смърт. След околко 50 метра, паметник- такъв голям на дете. И ти се иска да спреш да пътуваш. И да се провикваш- спрете войната по пътищата. И уж го разбираме. А онова крайпътно дърво е приведено- сгушило е в себе си животите на четиричленно семейство. Каква човешка драма!
От началото на годината досега в страната при пътни инциденти са загинали 711 и са ранени 7206 души. В рамките на Европейския съюз загубите от пътнотранспортни произшествия през тази година възлизат на над 130 млрд. евро. През периода 1990 - 2009 година при пътни инциденти в страната са загинали 21 773, а ранените са 168 007. Близо 30 % от тежко ранените остават инвалиди за цял живот. От общия брой на убитите 24 % са деца, юноши и млади хора до 24 годишна възраст. ЧЕРНА СТАТИСТИКА!!! Нима всичко е една неволност.
У нас майки изпратиха децата си в тъмната гробница, когато те все още не бяха видяли нищо от света, бащи оставиха сами жените си и деца сираци. За живота има спирачки. Има и колани. Има и смелост да караш разумно и да вярваш на този движещ се в обратна посока. Защото каква полза от това,че се строят магистрали, когато те се превръщат в център на нашите челни сблъсъци!
Яница Маринова
Няма коментари:
Публикуване на коментар