четвъртък, декември 30, 2010

Празнично ми е, колега!



Снимка: Минко Чернев
Празниците не са това, което бяха. И то не само чисто финансово намерили отражение в покупателната семейна кошница, но и за цялото емоционално настроение и дух на нацията ни.

Зимните празници, чието начало поставяме с Рождество Христово, преминаваме през именните дни, спускаме се през посрещането на новата година и за финал сурвакаме близки и познати да им пожелаем здраве и берекет, измениха представите на днешното поколение.

Да, ама някога трапезата беше отрупана. Имаше бонбони в изобилие за децата. Съществуваше понятието ,,традиции”- не че днес ги няма, но то като нямаш продуктите за какви ритуали да говорим. Имаше големи елхи (някои тайно си ги отсичаха от горите, и все пак), а днес на всеки ъгъл прясно отсечени елхи се търгуват. 

Процедурата по самата сделка трае дълго и зависи от претенциите на клента. Ако запиташ търговеца: От къде са тези елхи?, отговорът ще бъде: Преснички са. Мини втори ден отговорът – пак същият. Няма шанс да разбереш коя точно гора са изсякли тия жалки за пари същества.

От отсрещната страна на булеварда скрито се търгуват цигари-за по 1, 50-2лв. Далаверата е тайна, но със стискането на ръцете и двете страни са доволни.Сега като няма пари -ще пушим каквото има.

Празници като на празници- едно ни събира- МАСАТА. По нейните успоредни стени са се настанили стъбилно членовете на семейството от мало до голямо. Топла погача очаква всики гладни гърла. Звън на камбани. Сняг на парцали. Песен на коледари. Домакинята е омесила пита и ако за друго няма пари, то за хляб и вино ще се намери.

В кесиите ни се шарят жълти стотинки, скътавани да има за по един шоколад за малките. И те се надяват, душичките.

Големите хипермаркети отчетоха рекордни стойности на събрани пари през празниците. Какви рекорди- за банани, мандарини, шоколади, за които пенсионерите се избиват. Какъв празничен дух, КОЛЕГА!

Яница Маринова
Минко Чернев

Няма коментари:

Публикуване на коментар