НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА: Митовете за българина

Ние, българите, образно казано, сме "обраснали" в митове, които не спираме да повтаряме: че сме трудолюбиви, гостоприемни, че сме надарени с особено богата душевност… За съжаление, нещата не са точно такива. Оказва се, че притежаваме характер на крайностите, отговорите на ценностния въпросник ни изпращат в двата полюса.

Вече разполагаме и с данни срещу митологемата, че сме търпелива нация.

Кротки сме само на повърхността,

а под нея всеки си прави сметки как да извлече максимална полза за себе си от ситуацията.

Духът на българина е болен- и това му личи. Вижте мръсотията по улиците, недостроените магистрали, политическите нрави, наглата корупция, чалга културата, която е пуснала дълбоки корени навсякъде, отчаянието на финеса, добротата, представите за успех и ценност, агресията дори у децата.

Интересите ни се простират до семейството и приятелите, но не по-далеч. Абстрактни идеи като глобалното затопляне не са истински вълнуващи за българина.

В изследването

нашенците сме рекордьори по негативизъм-

най-малко си харесваме демокрацията, най-малко си харесваме стандарта на живот, най-малко си харесваме здравеопазването, образованието, политиците. Сигурно има и защо. Но между другото има едно особено черногледство у нас. Няма друга нация с абсурдната поговорка "Много хубаво не е на хубаво".

От друга страна, най-силно сме привързани към сигурността. Това е парадоксално: ако нещо толкова не ти харесва, по-добре го промени.

Само че българинът чака нещото да се промени, някой друг да свърши работата.

А и сама по себе си промяната го плаши, защото го изважда от временния комфорт, свързан именно с обитаването на определена персонална ниша.

Всичко гореизложено ме кара категорично да заключа, че сме беден народ- беден не само в истинския смисъл на думата , но и по-лошото бедняци сме душевно. Че финансово сме бедни-така си е и това не е от вчера, някакси вече сме свикнали да преживяваме с малкото, превърнахме се в корави вълци. Гледаме в паницата събратята си и се каним: Защо той има повече от мен и защо пак аз съм бедняка?

Мина времето на равнопоставеността в доходите. Сега кой колкото може да изкара- толкоз! А как го изкарва- май няма особено значение. Определено никой от столицата не отива в провинцията, само си говорим колко лесно се живее на село. Ако си виждал прасе по телевизията, си наясно, че за да го заколиш, първо трябва да го отгледаш. Защото, за да купим храна от Metro, където ще се сбием с една камара хора кой да оцели примоцията, трябва да сме наясно, че тази храна изначално трябва да се създаде (произведе).

Затова сме бедни, докато все още се делим на граждани и селяни, червени и сини...

92% от българите живеели бедно- мен ако питате всички можем да си лепнем категорията, "бедняк" и няма да сгрешим. За почти 80 милиона души в Европейския съюз 16% от населението на общността живеят под линията на бедност.

Ама се питам, ако наистина сме толкова бедни, защо тогава кръчмите и доскотеките са ни вечно претъпкани,

защо опашките в магазина са толкова дълги. Бедни сме, за да се изтъкваме, че сме такива, да се жалваме, защото така е по-лесно. Лутайки се между вчера и днес, къде да оползотворим свободното си време сме осъзнали,че джобът ни е отънял и тогава се тюхкаме,че парите са свършили, а значи все пак сме ги имали. Има хора, които умират от глад, хора, които нямат покрив под главите си и ние продължаваме да хленчим.