Взривихме се през "мръсните дни"

Снимка: Георги Кожухаров, в. "Дневник" и dnevnik.bg

Българите вярваме, че през нощта срещу Богоявление "небето се отваря" и който поиска нещо, то ще се изпълни. Вярваме, че по празниците сме истински. Копнеем за чудото. С празника също се слага край на така наречените "мръсни дни", но какво дойде малко преди и след тях.

Уви и изминалата седмица не е по-добра от предишните. Покриваме кръста с черно наметало. Сухо и студено. Мрачно и апатично. Някои пак разкодирал телефонни обаждания. "Туй" казал на "онуй". Хвърлени думи, подарени речи. А седем български деца остават сираци (б. ред.- децата на загиналите миньори край Лъки- чети по надолу).

На Йордановден всеки, който иска да е здрав през годината, се гмурва или измива в ледените води на река или езеро. Но ние пак сме окъпани в скръб и болка- и от политически скандали, и от инциденти. В нощта срещу събота пък таксиджия бе застрелян от друг шофьор. Спорът се породил от засичане на кръстовище. Поредният удар, с нова сила през новата 2011 г.

През изминалата седмица труповете на миньорите Димитър Атанасов Башев и Слави Асенов бяха открити от техни колеги, застъпващи втора смяна в галерията в миньорското градче Лъки. И Бог в образа на Свети Йордан ни праща поредният си удар, поредният знак, които ние за пореден път недоумяваме.

А изпуснатите ни думи и проследените телефонни обаждания пак не са чисти- мръсни са мислите ни. Тъжни са сърцата ни. И пак сме в траур. Взривихме се... за пореден път. И този път дадохме два човешки живота и оставихме без един родител седем български деца. И какъв кръст да хвърляме на Богоявление, Господи?

Яница Маринова

Всичко от автора