Завинаги заедно

Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,

и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.

Старият фотьойл ме бе прегърнал. Телефонът звънна. Вдигнах, но твърде късно. Изтръпнах, замръзнах. Даваше свободно. Извънземно докосване. Заедно завинаги.

Снимка: darik.bg

Облечена в разкошната си червена рокля, тя е вледенила лицето си завинаги. Обсипаната му с кръв ръка беше докоснала нейната. А по стъклото (задното, единственото останало непокътнато, две капки дъждовни се гонеха, стичаха и точно на ръба сливаха в една- цяла), стъклени парчета пробили издишващите души, а очите- отворени, те виждаха всичко наоколо.

Облеченият униформен дъвчеше мазната си дъвка и пишеше нещо. Не спираше да търси отпечатъци- вечната им сила. Онези с белите престилки загасваха догарящия фас, хвърляха го, а той пушеше ли, пушеше. Не искаше да гаси животът на двама млади.

Някаква ярко червена светлина пускаше отражение върху лицата им. Докоснати едно до друго, те не издаваха стон, не потрепваха, но дишаха, съществуваха по своят път към безкрая.Сигналът на линейка изпищя. Гумите се запалиха в бързината си да се върнат, но може ли да се върне животът на скочилите от скалата и разбилите се в лъскавата кола на онзи, който не го боли.

Автомобилът беше на хиляди части, само те, които бяха вътре, останаха непокътнати, непокътната беше любовта им. Каква случайност? Центробежната сила беше ги изтласкала в страни, до полето, онова, в което те безкрайно се отдаваха един на друг. Онова, което нощем ги прибираше в прегръдките си, а денем рисуваше приказни картини. Там бяха те, там, където винаги са били- при себе си, един до друг.

Из устните й се долавяше усмивка, но не беше застинала. Силната му мъжка ръка я държеше здраво и знаеше, че никога няма да я пусне, защото сега пътуваха заедно, заедно към вечността. Пътуваха за празник, а празничната скорост на лудия лъскав играч застреля завинаги тяхното празнуване. Сервира неизлечимият паметен празничен ден за техните родители, погубили живота на младите си рожби.

Като минавам от там ме побиват тръпки, гумите на колата ми потрепват. Някакъв живот е застинал там и същевременно присъства.

---------------------------

"Завинаги заедно" разказва за нелепо погубения живот на двама млади. За спирачките на нашите земни пътища. Когато те пътуваха за своя празник, челно се сблъскаха с грубостта.Този сблъсък спря диханието им завинаги. Млади и истински и до днес са живи в сърцата на своите близки и приятели. Но, кой, кой усеща вината? Това е лична история, която съпреживявам всеки път, когато мина от там. И те са там, още дишат, защото нищо не е по-силно от любовта. Колко животи погубихме по родните пътища- една човешка гробница.

Яница Маринова

Всичко от автора