петък, януари 28, 2011

Автобус България



Един комик се шегуваше, че децата не са нашето бъдеще, защото, когато то дойде, те вече няма да са деца. В България обаче натоварихме децата не само с бъдещето, но и „Промяната”, които те трябвало да донесат. 


Първо, смяната на социализма с демокрация, а после приемането ни в Европейския съюз, накара хората да смятат, че нещо ще се промени и тази промяна задължително ще е положителна.

Гледайки честността, волята, непримиримостта и критичното мислене на хората на средна възраст, и аз съм склонен да заложа всичките си надежди за промяна на подрастващите поколения. 

Но как ще се случи тя, след като 

обезверените родители не полагат никакви усилия,

за да предадат на децата си и малкото ценности, които са им останали! Младите все повече научават за света от интернет и телевизята – две неща, които силно размиват морални категории като правилно и грешно.

Авторитетът на учителите също не е в много добро състояние – в немалка степен заслужено. Тогава на кого или какво да се надяваме да възпита тези млади хора, които утре ще донесат така чаканата и мечтана промяна?! 

Много от тях са виждали как бащите им „черпят” катаджиите с двадесетачка,

само и само да си избегнат акт за 40 лв. Това изгражда в психиката им една типична за България максима: „Законът е врата в поле”. И на свой ред младите също няма да го спазват, за да „минат тънко” – нещо, което в наташа страна все още е лесно и практика. 

Затова не трябва да се изненадваме, че толкова много ученици и студенти пътуват гратис в градския транспорт, въпреки значителните намаления, които държавата им дава при закупуване на карти. Те просто така са научени. Но и са дали своя принос към този модел на поведение. За разлика от по-възрастните, които слизат, когато контрольорите ги накарат, нашите ученици и бъдещи висшисти имат наглостта и нахалството да не го правят, дори и когато контольорите агресивно ги гонят, дори и когато автобусът спре заради тях. 

Нарушителите псуват представителите на реда, докато останалите хора покорно и безучастно чакат – все пак те не виждат нещо ненормално в цялата ситуация...

Стар, мръсен автобус, който се движи бавно, но под звуците на чалга.

Всички сме натъпкани в него. Повечето си плащаме, но винаги, винаги има хора, които не спазват правилата, правят се на тарикати и това е за сметка на останалите. Властите рядко и трудно наказват нарушителите, защото мнозинството мълчи... Не ви ли напомня този автобус на нещо друго? Не ви ли напомня на... България?



Минко Чернев
Всички снимки на фотографа

1 коментар:

  1. Сравнението е добро. Но не съм съгласна за наглостта на учениците и студентите. Поне не за всичките, защото пък да ти кажа и наглостта и грубостта на контрольорите няма граници. Това, че нямаш билет, защото на спирката няма и при шафьора също, не те прави нито престъпник, нито отрепка... Освен в очите на така наречените служители на реда в градския транспорт. За да бъде едната страна коректна, то и другата трябва да е такава.
    А законът е "врата в полето", защото така сме си направили, или поне така са го направили хората, които ние сме си избрали да ни мъдрят законите. Проблемите не падат от небето, а идват от нас самите. От същото място трябва да тръгне и решаването им.
    Този коментар не е критика към автора и написаното от него, а критика към обектите на неговите думи. :)
    Веси

    ОтговорИзтриване