 |
| Снимка: Минко Чернев |
Центрофугирахме се. Реших да събера цялата мръсотия и да я пусна в машината. Настроих копчетата и програмата стартира. Близо два часа оперирах. Наблюдавах. Цял ужас- някаква странна смесица на живописна гледка. Подменихме боичките си. Ту мърляви, ту цветни.
Октоподи, стрелби и частичка човечност. Онзи прегазил този. Дрипавите и лъскавите ни дрехи се мачкаха от водата, лицата ни се заливаха от бясната скорост на молекулните частици. Някаква миризма се разнасяше и не беше никак приятна. Този гонеше онзи. Машината спря. Извадих и изстисках. Страховито- пак бяхме същите, както преди началото на операцията.
Явно нищо не ни променя. А на простора се изтичаха последниете капки от душите ни.
Самият Пикасо казва: "Всички деца са родени артисти! Но проблемът днес е да останеш артист, докато растеш". Забелязвах как растем в тази центрофуга- бясно и яростно. А онези дрехи, където бяха по-отгоре, сиреч тия дето сме ги избрали да ни дърпат конците конферираха.
И после отиди разправяй, че конференцията не е синоним на следобедна дрямка. И какво се оказа, герой на днешния ден е КРАДЕЦЪТ. Но не онзи на праскови от едноименната творба, а онзи, който така ни ограби, че построи цели палати за наша сметка. Ей този много го въртя пералната машина, но той отново изплува. Нали е свикнал да краде! Хубаво си подремнах следобедно- то откога не сме се отървали от тази дрямка?
Минко Чернев
Няма коментари:
Публикуване на коментар