 |
| Кадър от едноименния филм |
Помниш ли онова шантавото с двте плитки? И с многото лунички. Рижавкото. Където сте скачали, обръщали чинии със сладко. Твоята детска палавница, с която сте препускали през полета. И сте мечтали. Щуро.
Е, да, ама сега искат да я редактират. Да я променят. Защо? Защото е изпълнена с "колониални расистки стереотипи"? Какво значи стереотип. Ако книгата беше стериотип, някакъв навик, щеше ли да израстват с нея деца от толкова поколения?
Някой си казал, че в епизодите на книжката има явна дескриминация към тъмнокожите. Аз не си спомням такава. Макар да съм я чела отдавна. И сега трябва да се редактират откъси. Еми щом трябва да загубим от магията на оригинала. Така да бъде.
Къде отидоха вълшебностите? Нима това не е криворазбрана политическа коректност. Към историята. Към самата Астрид Линдгрен? И в крайна сметка не обичат ли децата Пипи заради нейната чудатост?
И точно това момиче от книжката възпитава на сила, борба. Понякога критиците просто си търсят работа между редовете. Защото явно друга си нямат. Някой обува късият чорап и като не му е конфортно дига шум до небесата. Само, че има едни книжки и герои, с които израстват поколения.
И те не бива да бъдат заменяни или редактирани. Защото Емилчовците от Льонеберя ще стават все повече. Когато им отнемаме и малкото. Тогава няма да има просто беладжии, а ще има такива , които израстват с втълпеното, че нещо някъде се поправя заради друг, което само по себе си ражда усещането за неравност. А, уж се борим за толерантност. Май се постига обратният ефект! Да живее истинската Пипи!
Ааа, здраво държат либерасите и толерастите, нищо не им убягва от зоркия поглед (смях)
ОтговорИзтриване