Джебчийството, или един чифт сръчни ръце

Фотограф:  http://www.burgasinfo.com

Те са като нас. Забързани. Замислени. Разпилени в делника си. Намацани с различното. Те са сръчни. И бързи със скоростта на светлината. Те са добавката, която иска да вземе отношение в натовареният ти багаж. Те искат да вникнат. 

В твоето. В личното ти. Не, те не искат да те вземат. Не целят да отпият от теб самият. Но са с ясна цел- да вземат нещо твое. Да прекършат наелоновата ти торбичка. Това е съдбата на две сръчни ръце. Наричат ги "бързи ръце", "смели ръце", "джебчии". Иначе казано това са онези, които ще ти вземат всичко, без да се усетиш. 

Няма как да ги познаеш.Защото и те са като теб, с омачкано сако, с попили от прах очи, с бърза походка и всичко, което се вписва в рамките на традиционнното. Те са едни от всичките пътници в метрото. 

И точно, когато сте си станали твърде близки, нечии ръце са в проекция ,, действие”, ето това е да ти се усмихне късмета. Те нямат професия. За тях да вземеш нещо от другият е начин на премпитание. Никога не знаеш какво ще намериш, но шанса да се пробваш те блазни. Едва 25% от извършениете случаи на джепчийство у нас се разкриват. 

И то най-често при доза късмет. Когато успееш да се усетиш на време. В повечето случай обаче няма как де предположиш, че някой иска да ти вземе нещо. Освен ако нямаш телепатични способности. Следващият може да си ти.

Теорията на относителността и квантовата физика постулират, че няма разлика между минало, бъдеще и настояще. Следователно всичко съществува в едно единно пространство, меду което се прокрадват две сръчни ръце.

Яница Маринова

Всичко от автора