четвъртък, февруари 16, 2012

Казано директно от Карбовски



Карбовски от УНСС
Снимка: Елена Донкова
Смях изпълни аула "Максима" в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Смяха се студентите, смя се и Мартин Карбовски. „Журналистът на разрухата”, както той сам се определи, застана пред препълнената зала, за да даде отговор на един реторичен въпрос, а именно: ” Обективни ли са българските медии?”. Отговорът не закъсня и още в първите минути бе даден: „НЕ!”. 

Ясно и категорично Карбовски заяви това, защото според него медиите са силно обвързани за гражданското общество. Ако има гражданско общество с будна съвест, обективно и с чувство за отговорност, такива ще бъдат и медиите. По този въпрос никой не се смя, това е важно, това е жизнено важно за младите хора у нас и тъй като отговорът беше кратък и ясен, дойде време за страничните въпроси. 

Цялата среща въобще премина под различен знак. Акцент нямаше, поне не само един. Темите непрестанно се сменяха, въпросите не шокираха, не изненадваха, но всички се умълчаваха, чакайки отговор. 

Срещата започна да пожълтява, когато се заговори за „булевардната преса”, за чалгата и за изкривената представа за обективност на медиите. Лаконичен, шеговит и себе си беше Карбовски. Отговори на всеки въпрос подобаващо, но отново забрави да се цензурира и в залата отекнаха различни грозни вулгарни думи

Грозни, грозни, ама истина! Проституцията, която той определи като срамна и жалка, нима е красива ?! Тази тема не може да се обрисува с красиви думи и да се забули в лирика, тя е натуралистична и често брутална, затова езикът на Карбовски не изневери на усета си. Чалгата също силно развълнува както журналиста, така и неговите слушатели, затова голяма част от въпросите бяха посветени на нея. 

„Къде е чалгата в журналистиката?”, попитаха Карбовски, а той светкавично отговори: ” В купувачите!”. Естествено е – ние сме тези, които купуват продуктите на тази култура. „Спрете!” – призова ни той, макар да призна, че това е, което продава. Дори в пилотния епизод на „Карбовси директно” е използвал именно чалга елита, за да привлече вниманието на аудиторията. 

На пръв поглед тази среща приличаше на разговор между равни, на разговор между хора, които умеят да се шегуват с липсата на съдебна система в държавата си, за липсата на институции, които жертвите сред обществото да се обърнат, но това далеч не бе така. Наред с шеговитостта за образа на съвременния студент, който има свобода, но изобщо не е наясно какво да я прави, се прокрадна и горчивината от едничката ни реалност. 

Жълтата преса, която не се страхува да говори лъжи, младите златотърсачки, навлекли кожи на журналистки, платените репортажи, които подвеждат зрителите, демокрацията, която ни донесе свобода, но не каква да е, а свободата да избягаме. Проблемите на циганите и малцинствата също бяха обсъдени и едва ли за някой бе новост обобщението, което направи гостът на УНСС, а именно, че това е проблем и на двата полюса както на нас, така и на тях. 

Не е тайна, че циганите си търсят правата по-често и по-напористо от повечето българи, това, което изненада присъстващите в залата обаче бе, че способността на родните политици с „много приказки да казват: „Без коментар!”, е станало практика и на ромите. 

Карбовски разказа шеговита история, за да даде пример, в която попитал ром накъде е пътят за Стара Загора, а той отговорил кратко: „Без коментар!”. След тази история всички се засмяха, но Карбовски като на себе си тихо каза, че това е реалността – „щом те видят, че си от телевизията, всички са без коментар”. 

Не го затрудниха въпросите нито за заплашително големия процент български емигранти и техните абсурди зад граница, нито въпроса „Има ли цензура в медиите?”. Не се затрудни дори при определянето на двата основни проблема пред българската нация, а именно демографският проблем и българската съдебна система. 

Затрудни се истински обаче когато трябваше да поговори за положителните качества, за положителните примери от ежедневието ни. „Българите сме като плевели – ще оцелеем. Това положително ли е?”,  заключи той, след като дълго препуска от тема в тема, откроявайки негативите, вместо позитивите. 

За образованието на бъдещите журналисти бе категоричен: ”Практика!”. Това е, което наистина ни липсва, практиката, чрез която създаваме контакти, които може и да се окажат решаващи в бъдеще. Журналистът трябва да отиде и да снима на място, това открои Карбовски като ключово за практиката на колегите си, така се правело журналистика. 

Относно наличието на сериозна журналистика у нас, той посочи, че просто няма кой да я чете. Хората не се интересуват от аналитичната журналистика, те търсят скандала. Затова има „Отечествен фронт”, затова и Карбовски отказа да издаде колко е рейтингът на предаването му и отговори на нападките, че гради славата си на гърба на хорската мъка с въпроса: „ Ако с мен ви е лошо, без мен по-добре ли ще ви е ?”

Определено в думите му често присъстваше нотката на самочувствието. Самочувствието, че е направил нещо, не чак велико, но нещо свое. Това е и неговото послание към младите – да запретнат ръкави и да „изобретят работата си”, а не да я търсят. Той се опита да опровергае мнението, че с аванта се забогатява. „Срамно е да се краде.” - заяви Карбовски, срамно е и трябваше някой най-сетне да го определи като нередно, като противозаконно, а не да търси оправдание в репликата „Срамна работа няма.” 

Срещата не бе оптимистична, в никакъв случай. Премина под знака на грубата действителност, но от трибуната на аула "Максима" Карбовски отправи директно призива си „Трябва да се работи!”. Това ние изглежда сме го позабравили и търсим бързи и мързеливи начини да осъществим мечтите си. А трябва труд, здрав изтощителен труд,  за да се издигнем по стълбицата (Карбовски сам посочи, че той е бил гастарбайтер). 

В „тетрадката за послания” на Студентския съвет знаменитият журналист след шеговити минутки за размисъл реши да напише хайку стих, свързан с телешко и религия, неразбираем за повечето от нас, но това все пак е КарбовскиОтказа се, написа "Боли ме от нещата, които обичам.", това всички го разбрахме.

Лидия Богданова

3 коментара:

  1. Всъщност в тетрадката написа текс,който е подарил на Лили Иванова и който според него отразява и неговия и нашия може би жовот:" Боли ме от нещата,които обичам." Това с хайкуто беше шега.

    ОтговорИзтриване
  2. бравоо!Много е добре си се справила сестричке...!

    ОтговорИзтриване