Някакви мисли – народни. Някакви песни – патриотични. Къде е времето? То ли е в нас или ние сме в него.
Братство, вяра, народност – сегашните знаци на демокрацията. Кой обича България? Него. В кого е вярвала България? В него. 139 години от гибелта на Апостола на свободата – Васил Иванов Кунчев. 18 февруари 1873 год. умира покровителят, родолюбецът, революционерът...
Кой загуби и спечели днес? След толкова години свобода – какво направи българинът с нея? Как ще спомене името на Левски и няма да се почувства виновен, че е опетнил името българско? Как да говорим за народност? – като всеки момент хора си играят с живота на 7 милиона българи...
Отвън вече чака старостта! На този ден се изричат множество думи! Но делата говорят повече... Това е старостта! Загинали сме от свободата си, от народността си, от своенравието си... Сякаш в миналото България не е раждала обезверени хора...
Но Левски ще живее, ще живее и още много години напред, ще живее и заради малодушните, слабите, отчаяните, изтощените български същества, предадени на посредствеността...
Стоян Нешев
Няма коментари:
Публикуване на коментар