Свиленград: след бедствието... Между митничарите и торбаланите

Старият мост - Свиленград
Фотограф: Златомира Костова

По-грозна от всякога Марица шуми под Стария мост (емблематичен мост за Свиленград, освен че свързва двете части на града, но и с историческа значимост: построен по времето на султан Сюлейман Великолепни /1520-1566/). Само няколко дни след отмененото бедствено положение в Хасковско – гледката е покъртителна... 

къща в Свиленград

Въздухът е отровен от посредствената човешка грешка, от недъгавата инфраструктура или “управа”. Настроението е безразлично. Бездушността дебне отвсякъде: от лъскавите западни джипове до развилнелите се, грабещи роми, качили се на каруци... Така е в Свиленград – градът на двойните стандарти. 

За да стигнем до най-пострадалия квартал “Гебран”, трябва да обозначим намръщените търговци, загубили гръцката си клиентела. Пътят за централната част на града е със сменен маршрут и по този начин южните съседи не могат да достигат лесно до казина, ресторанти, кръчми, кафенета, магазини и т.н. 

Търговците ще трябва да понесат този икономически застой. Чуват се и недоволни коментари, че се дават помощи само на пострадалите от наводнението, а за средния и дребен търговец няма никакви финансови поощрения. Нека да сме съпричастни, ама само до входната врата. Можем да обобщим с една неикономическа поговорка: “Тебе думам, дъще, сещай се, снахо...” 

Трифон-Ледения

По пътя за квартал “Гебран” срещаме Трифон-Ледения, мъж на около 40 години от ромски произход. Той започна с думите: “Никой нищо не ни дава. Аз спасих човешки живот.” Трифон не работи, по цял ден ходи из улиците и търси отпадъци, годни за употреба. Първоначално каза, че не краде и че съжалява, че няма образование. Определя себе си като умен човек, понеже е стоял в школото до 9. клас и е изучавал заварческия занаят. По-късно си призна, че е лежал в местното РУП за дребни кражби. Няма пари и иска Общината да се погрижи за 5-членното му семейство, като признава, че наводнението е засегнало частично имота му. 

Слънцето продължаваше да пронизва мръсните води на Марица, но хората минаваха по разбитите улици, сякаш нищо не се е случило. Срещаме двама старци в началото на квартал “Гебран”. Единият от тях започна: “Нормално си тече животът. Укрепиха дигите и възстановиха повредите. И чакаме ново наводнение” – пошегува се дядо Иван. 

река Марица край Свиленград сега

По-възрастните жители на квартал “Гебран” са привикнали с честите наводнения, понеже кварталът се намира в близост до реката и всяка година водата нахлува частично в дворовете на хората. “Загубите са животните, фуража, недобре укрепените постройки, подземните етажи. Още по време на бедстието получихме съответните помощи – дърва, въглища и храна. Всеки ден ни ги носиха и сме доволни.” – допълни дядо Иван. 

Попитахме ги за виновника. “Човешката грешка е в стопаните на язовирите. По-точно тези стопани със зарибените язовири, които се стремят да запазят рибата си, за сметка на обикновените хора – бедствието оттам дойде. Много добре се знаят и кои са собствениците на тези язовири – видни богаташи.” – сподели другият старец - дядо Георги. 

къща в Свиленград

Той допълни още, че голямата трагедия в село Бисер е потресаваща: “Ние тука се разминахме с по-малко щети. Но в Бисер хората умират нелепо. Благодарни сме на управата – първоначално ни дадоха по 320-350 лв., после всеки ден ни носеха и фураж за останалите животни. Ние главно се прехранваме чрез добитъка си. Но признаваме организацията беше стабилна.” 

Зад гърба ни остана една отишла си трагедия с различни имена. Факти и коментари от управници, човешки гледни точки, изпълнени със страдание. И сигурно много потулени истини. И една възстановената дига, струваща 600 хиляди лева с 8 години гаранция...

Стоян Нешев

Всичко от автора