NO NAME: Изкуството в България не е добре платено, но това не бива да спира никого

Снимка: No Name

Никому неизвестният художник в последните няколко месеца – No Name, който нарисува лицата на Азис, Николета Лозанова, Галена, Миро, Слави Трифонов, Димитър Бербатов, Стефан Данаилов и Лили Иванова досега. Остават му още две поп арт картини докрая на проекта за 10-те най-мразени и обичани личности в България. Кое е важното в изкуството – известността или картините? Защо “човекът без име” предизвика интерес и любопитство в обществеността? Да очакваме ли и портерт на премиера Бойко Борисов? 

Защо избрахте точно така да се маскирате – черна качулка, черно расо... Не е ли твърде плашещо за зрителите или това е елемент към изкуството, което правите? 

- Всичко, което исках, когато започнах да показвам клиповете си, беше да акцентирам върху картините ми, а не върху мен. Затова избрах да покрия всичко свързано с мен с черна роба. Ето защо казах, че ще бъда „Човекът без име”. Всички художници подписват картините си с имeната, с които искат да бъдат известни, наопаки на всички аз реших да подписвам моите „без име” (No Name), но хората започнаха да възприемат това като мой псевдоним, което не съм търсил. Не мисля, че е плашещо за повечето хора, но се случва да получа писма от хора, които са сънували кошмари с мен. 

Къде стои изкуството за вас в България? Или по-точно как се прави изкуство в България? 

- Мисля, че по-голямата част от изкуството в България се прави от ентусиасти, които просто искат да покажат това, на което са способни. И се получава.

Как смятате може ли един творец в България да остане анонимен – това не води ли до сензация, или напротив до съсредоточаване вниманието върху творбите на твореца? 

- За сега успявам да запазя анонимността си и гарантирам, че никога няма да се разкрия. Винаги, когато съм приемал предложения за изява по телевизията, съм ходил там - маскиран по един или друг начин, и никога не съм споделял името си или друга лична информация. Така, че досега успявам да държа всички в невидение, дори и най-близките ми хора. 

Откъде Ви идва идеята за 10-те най-мразени и най-обичани личности в България? Изкуството Ви ще обозначи ли по някакъв начин политиката (освен Стефан Данаилов - актьор, но и кандидат за вицепрезидент през 2011 и депутат от БСП)? 

- Един ден просто разглеждах различни поп арт картини на известни личности по света. Открих, че всеки от тях има посветена поп арт картина. Опитах се да намеря такива изображения, посветени на български личности, за да ги разгледам, но не открих нищо. Казах си - ето още едно нещо, с което изоставаме от другите страни. След това си помислих, че аз мога да го направя и малко по малко започнах да обмислям идеята, докато в един момент не можех да заспя от ентусиазъм. Всяка моя картина има идея и е представена по интересен начин, за да достигне до повече хора. Относно това кого смятам да нарисувам, не мога да кажа кого ще рисувам или кого - не. 

Жълтата преса ли е най-опасният противник на “българските звезди”? Ако вашето дело е защита - защо го правите? 

- Защита не е точната дума, може би подкрепа е по-правилната. Забелязвам голяма разлика между това как ние приемаме нашите звезди и това как другите народи приемат техните звезди. Просто исках да направя нещо, което да промени това, дори и в малка степен. 

Първи в поредицата беше фолкзвездата Азис? Има ли символика? Защо оставихте кървавия си отпечатък точно на това лице? 

- Той е най-обсъжданата личност в последните 10 години. Мисля, че е най-правилното име за стартирането на един такъв проект от 10 личности, които оставят противоречиви мнения в обществото ни. 

След 10-те портрета накъде? 

- Единственото, с което се занимавам сега, е моят проект. Знам, че това няма да продължи вечно, остават още само две картини и най-вероятно след това ще започна да се занимавам с това, с което се занимавах преди. 

Вашият апел към всички хора, които ценят “скромното ни българско изкуство”? 

- Радвам се, че предизвиках вниманието на много хора от различни възрасти. Много хора ми писаха, че са се вдъхновили и са започнали да рисуват отново. Аз също бях захвърлил това и се занимавах със съвсем други неща, преди да срещна човека, когото вдъхнови мен. Съжалявам за годините, които прекарах далеч от боите и платната. 

Това, че изкуството в България не е добре платено, не бива да спира никого да прави това, което му доставя удоволствие и радост.

Интервюто взе Стоян Нешев

Всичко от автора